„Приказка на приказките“, която майките не биха разказали

Филмът на италианския режисьор Матео Гароне е една от първите продукции, които можем да видим на екраните на София Филм Фест тази година, която въпреки заглавието си - „Приказка на приказките“, е всичко друго но не и нещо, което майка би разказала на детето си.

Гарантирано няма как да бъдете подготвени за това, което режисьорът ви е забъркал. Актьори като Салма Хайек, Венсан Касел и Тоби Джоунс представят роли и сюжет, които никой от нас не би си ги представил. Филмът е изпълнен както с изпипани до последния детайл сцени на красота и изящество, така и с изключително кървави, гротескни такива. Той е по-скоро картина на един бароков художник, изградена от детайли и контрасти, отколкото прожекция, предназначена за критичното око на съвременния зрител.

Именно в епохата на Барока ни отвежда Матео Гароне, като създава тази лента по части от книгата с приказки „Пентамерон“ на Жан-Батиста Басил. Авторът следва традиционните за онова време характеристики на разказвачеството. Както всичко друго тогава и приказките са помпозни и екстраваганти, но отново по традиция - алогични. Събитията се случват „просто защото“, вместо да следват рационалното и да отговарят на въпроса „Защо?“, на което съвременният зрител е свикнал.

Това виждаме и във филма „Приказка на приказките“. Действието се разива в три царства, напълно независими едно от друго. В първото царство виждаме как крал убива морско чудовище – голям гущер, сърцето на звяра бива сготвено от девственица и изядено от кралица. Двете забременяват и всяка ражда по едно момче, които се оказват близнаци, въпреки, че имат различни майки. Децата се сприятеляват и изграждат непоклатима връзка като откриват, че могат да се разменят без никой да разбере („Принцът и просякът“, ама не...) , но не го правят. Кралицата не харесва приятелството им, поради което тя се превръща в голям прилеп и се опитва да убие чуждото момче, но нейният син я убива, незнаейки, че това е тя. И ако това ви се струва абсурдно, почакайте следващата приказка.

Във второто царство крал има дъщеря и бълха. Коя от двете обича повече е доста спорно. Животното храни със собствената си кръв и то пораства до човешки размери, като той започва да му дава кървави пържоли, които да изсмуква. Един ден бълхата умира и царят решава да ожени дъщеря си, нещо което тя отдавна иска. Съдира кожата на животното и обещава, че който познае от какво е тя, ще получи принцесата. Късметлията е един трол, който я отвежда в пещера от кости („Красавицата и звяра“, но не точно...), докато циркови артисти не я спасяват. Тя се връща у дома носейки главата на трола, която е отрязала собственоръчно.

Идва и най-фрапиращата приказка – третата, в която развратен цар чува песента на една старица, влюбва се в нея, смятайки, че тя е младо момиче, и започва да я преследва. Старицата решава да му се отдаде, но на пълна тъмнина, като преди това тя и сестра ѝ ѝ правят лифтинг в домашни условия, отрязвайки и залепвайки парчета от кожата ѝ. На сутринта царят вижда лицето и тялото на жената и я изхвърля в гората. Там я среща друга старица, която я кърми и нашата героиня отново става млада, връща се при царя и се жени за него. Сестра ѝ отива на бал в двореца и вижда променената вече старица. Самата тя решава, че иска да се подмлади и я пита как да направи това, а сестра ѝ отговаря: „Просто се случи, смених си кожата“. Вдъхновена сестрата хуква в града да търси занаятчия, който да смени кожата и срещу заплащате. Намира такъв, той я съдира в гората и жената окървавена се връща в града. На разходка!

Накрая героите от трите приказки се събират на коронацията на принцесата от второто царство, въпреки че до сега не е имало никаква връзка между тях. На коронацията подмладилата се старица става отново възрастна и бяга от своя злощастен цар.

„Приказка на приказките“ определено ще ви изненада с буквалния си бароков вид, но в същото време абстрактния си, алтернативен сюжет. Това не е филм, който модерното кино ни е възпитално да харесваме. Той сам по себе си е уникален спектакъл, определящ себе си в нов жанр, непознат за нас. Препоръчвам ви, ако това е вашият избор за тазгодишния фестивал, преди да влезете в залите за прожекция, да се отърсите от всичко друго, което сте виждали и чели. Не търсете логиката, рационалното и не задавайте въпроси, защото отговори той не дава, а се насладете на пищността и изяществото на образите. Те са гарантирани!

Следващите прожекции можете да видите на 15.03.2016 в "Cinema City" в "Мол София" - 21:20 часа, 14.03.2016 в КИНО "Арена делукс" в "България мол" - 21:00 часа, 21.03.2016 в кино “Люмиер” - 18:15 часа, 26.03.2016 в Дом на киното - 22:00 часа.