"Под купола небесен" на Младежкия театър (галерия)

На твърдото мнение съм, че поне веднъж годишно човек трябва да гледа или чете нещо на Шекспир, ако може повече, толкова по-добре. Докато хората не се възнесем в по-висока степен на съществуване или интелектуално развитие, чичко Уилям ще продължава да бъде все така актуален и гениален драматург дори и след 1000 години.

Често съм срещал мнението, че творбите му са вехти, скучни и нямат общо с днешния ни развит и модерен свят, разбираш ли, с много по-умни австралопитеци от онез' ми ти диваци отпреди 400-500 години, които са се клали де що сварят и са измирали от кашлица и чумички. Варвари.

На този тип хора мога само да кажа неща, които главният редактор не би ми позволил, затова ще оставя малко мълчание... 

Причината да ви занимавам с размислите си около Шекспир е вълнението, което все още ме държи, като се сетя за последното театрално представление, което гледах: „Под купола небесен" в Младежкия театър.

Спектакълът е изграден върху основните сюжетни линии на пиесите „Добрият край оправя всичко", „Двамата веронци", „Мяра за мяра" и фрагменти от други пиеси на класика, като адаптацията и режисурата е на Тодор Димитров.

Постановката е съвместна продукция с НАТФИЗ и затова, логично, в нея ще видите цял куп млади и талантливи актьори и актриси, всъщност - само такива са там. И едно куче. Което в никакъв случай не е лошо, напротив, сцената е заредена с толкова енергия и ентусиазъм, че ми идеше сам да скокна на нея по едно време.

Текстовете и актьорската игра се преплитат в динамична и поучителна житейска история, която се плете на няколко куки, тъй като сюжетните нишки са повече от една и повече от интересни, но майсторството, с което е изградена цялостната композиционна структура на постановката, и за момент няма да ви издаде, че това всъщност са различни пиеси, съградени в една.

Диалозите между артистите са изкусно преведени и подобаващо изиграни - плавни като змия върху сатен и игриви като козле върху рът, с тук-таме тежки и благородни лъвски стъпки. И това не е учудващо, имайки предвид, че преводът е дело на Валери Петров.

Изобщо, ако трябва вкратце да река - "Под купола небесен" в Младежкия театър "Николай Бинев" е едно от най-добрите Шекспирови представления, които съм гледал в последните години, и ако ви се отдаде възможността да го видите в следващия театрален сезон, давайте, без да се замислите, че тежко ви и горко иначе.