"Обсебващо желание" за нещо по-така

Гледали ли сте полудокументален филм за протестите, котките и чайките на един космополитен град, където можеш да говориш с призраци по телефона? Ако не сте, но искате да го направите, препоръчвам ви „Обсебващо желание”.

На тазгодишния София Филм Фест българските зрители имат възможност да се насладят на турско-немската лента с призраци от британския режисьор Бен Хопкинс, която миналата година получи номинация за наградата на хамбургските продуценти. Каква еклектика, нали?

След като сте прочели това за призраците, вероятно сте направили същото, което свърших и аз. Настроих се за хорър и през първите 48 от общо 82 минути на филма очаквах отмъстителният дух на брутално убито момиче да изскочи измежду иначе спокойните кадри и да ме накара да изпищя насред малката зала на кино „Славейков”. Нищо такова. Официално жанрът се води „драма”, но аз бих го определила като документален филм с много фикционални елементи и нотка на комедия.

Малък киноекип е изпратен в Истанбул, където да направи нискобюджетен документален филм за града. Снимките започват веднага: случайни минувачи, различни квартали, разказ за живота в една от най-популярните туристически дестинации. Заснети са нелегалните имиграни, които събират боклуците от улиците, графитите, Босфора, новите молове и старите сгради. Говори се за конфликта между шиити и сунити и за антиправителствените протести, а ексцентричен историк твърди, че преди човешката цивилизация светът е бил управляван от котките. Заснети са още дервиш, който е отворил кафене за влюбени и луди, арменски журналист, религиозен фанатик и група бежанци от Афганистан.

С всеки следващ ден режисьорът все по-силно започва да чувства присъствието на един друг, невидим за очите град. Докато се разхожда из Истанбул, усеща стъпките на онези, които са вървели по същите улици много преди него. Един ден, прехвърляйки записите си, забелязва, че лентата е запечатала фигури, които никой не помни да е виждал по време на снимачния ден. Изглежда, че камерата е заснела призраци...

Именно заигравката с различни жанрове е това, което усмихва зрителя и отличава лентата от останалите. Първата част на филма е за действителността на Истанбул. За хората, за улиците, за туристите, за Ердоган, за медиите, които излъчват документален филм за пингвините, докато хората се опитват да свалят правителството. Втората част е лична, пълна с въображение и концентрирана върху странната притегателност на непонятното. „Обсебващо желание” е онова, за което и турците, и англичаните, си имат по една обща дума. На турски тя е “Hasret”, както е оригиналното заглавие на филма. Същото име носи и популярно турско танго от 1930-та година, което звучи в една от сцените.

Следващата прожекция на филма ще се състои на 21 март, 16:00 часа, Дом на киното.