Ние сме Лайбах, съпротивата е безсмислена (снимки)

Най-накрая словенските легенди Лайбах се върнаха у нас за трети свой концерт (първите два бяха през 2007 г. и 2004 г.), който не взриви, а вцепени публиката.

Лайбах не са като останалите, те не ти говорят, те не те приканват да правиш разни неща (освен иронично присмивайки се, но за това по-късно), те не карат публиката да избухва.

А правят точно обратното – парализират те по време на своите шедьоври, изпълнени с маршов ритъм и електро динамика.

Концертът от турнето, промотиращо новия албум на бандата - „Spectre”, започна малко след 20:40 часа с безплътен електронен глас от пулта на скрития зад кулисите Иван Новак - "Здравей, Европа! Здравей, Атина!". Последва смутена тишина. В коментари след това обаче се срещна мнението, че на много места концертите започват именно така, за да провокират реакция у публиката, така че не се безпокойте - не е станала обидна грешка.

Първата част на изпълненията започна с пророческата песен „Евровизия“ („Eurovision”), в чийто припев Милан Фрас повтаря - „Европа се разпада“, продължи с наказателната „Walk with Me“ и нежните „Americana“ и „We Are Millions and Millions Are One“.

Романтиката беше заменена от ударните „Eat Liver!“ и „Bossanova“, а 4 песни по-късно – „Koran“, „The Whistlеblowers“, „No History“, „Resistance Is Futile“ – последва антракт от 10 минути, които по-скоро бяха предназначени за публиката, отколкото за групата. Тъй като на концертите на Лайбах няма физически танци – има психически. Именно в подобни моменти човек разбира думите на Иван Новак, които той сподели пред OFFNews - “Необходимо да знаеш правилния вид танц”.

На електронния екран на сцената се появи брояч, който неумолимо вървеше назад, като през определено време фигурата на вокалиста Милан Фрас се появяваше, насочила обвинително пръст срещу публиката, с думите изписани до нея - „Искаме да се присъединиш към Спектър. Подкрепи партията/партито“ (бел.авт. - „party” на английски значи и „партия“, и „парти“).

Докато първата половина групата изпълняваше само песни от новия си албум, втората част поднесе някои от най-добрите хитове на словенците - „Brat moj“ ("Laibach", 1985), „Ti, ki izzivas“ ("Rekapitulacija 1980–1984"), „B Mashina“ (Siddharta, 2001) и „Under the Iron Sky“ (Kaiti Kink Ensemble, 2012), преди които ново включване на електронния глас помоли да няма нацистки поздрави ("No sieg-heiling, please!" ), „Leben - Tod“ ("Opus Dei", 1987), „Warme Lederhaut“ (The Normal, 1978), „Bаllad of a Thin Man“ (Bob Dylan, 1965) и „See That My Grave Is Kept Clean“ (Blind Lеmon Jefferson, 1927).

Към края синтезираният глас се появи отново, като накара първо лявата половина от присъстващите, а после дясната, да се провикне няколко пъти "хо-хо-хо", по този начин карайки я да се подиграва сама на себе си, или по-скоро на ортодоксалните концертни традиции.

За нерадост на всички присъстващи краят дойде твърде бързо с трите песни на биса – култовите „Tanz mit Laibach“ и „Das Spiel ist аus“ от албума "WАT" от 2003 г. и кавъра „Love on the Beat“ на Serge Gainsbourg от 1984 от новия албум „Spectre”. Кратко може би не е най-добрата дума, защото шоуто беше 2 часа, но за титани като Лайбах и толкова е малко.

За спомен феновете на групата можеха да си вземат множество суверини – тениски, значки, стикери, часовник, вратовръзка, бельо, партийна книжка, сапун (с марката „Schwitz Aus!“) и много други неща. Уви, не за всичко ни стигнаха парите.