Lost Forest II: Гората като вътрешен пейзаж

Искра Ангелова 10 March 2026 в 18:11 1995 0
Иво Бистришки

Снимка СБХ

Иво Бистрички

Живопис, скулптура, фотография, колаж, инсталации и неон – различни художествени езици се преплитат в тази изложба, която изследва темата за изгубената връзка с природата.

Има изложби, които се оглеждат на бегом – като още една спирка в културния ни календар. LOST FOREST II е от другите: проект, който те кара да забавиш темпото, да слушаш, да подушиш (буквално) и да си дадеш време. От 5 до 19 март 2026 г. в галерия DOZA кураторът Христина Бобокова събира 19 съвременни български автори в групова експозиция, която използва гората като метафора за памет, корен, загуба и възможно завръщане.

Тук гората не е потенциална суровина, място за разходка, лов или романтичен фон. Проектът работи с гората като състояние на духа – онова тихо пространство, което човек разпознава в себе си, когато градът става твърде шумен, отношенията – твърде студени, а ежедневието се автоматизира. В кураторския текст гората се назовава именно така: поле, което можем да открием отново, ако имаме сетивата да го търсим; и предупреждение, че урбанизацията, неоновите светлини и ускореният живот ескалират, когато човек забрави връзката си със земята.

Кураторската рамка: изгубването като метод

В литературата гората е изпитание и преход, място на опасности и вътрешни трансформации – паралелна сцена, на която героят се губи, за да излезе променен. Проектът използва този мотив като оптика към настоящето: днес не се губим в гората, губим гората вътре в себе си. Намираме я като дежавю – като спомен от детството, като памет от планина, като мирис на треви, като вдигнат поглед към самотни дървета и синьо небе, които някога са били нашият естествен ритъм.

Силата на LOST FOREST II е, че не предлага един-единствен отговор. Тя подрежда полифония – различни творчески позиции, които се допират и разминават, както се разминават и личните ни начини да бягаме от града: едни го правят физически, други – чрез паметта, чрез въображение, чрез сетивата.

Материали и медии: когато гората се направи от неон, колаж и миризми

Проектът работи с широк спектър изразни средства: живопис, скулптура, фотография, колаж, инсталация, неон и дори... артистична парфюмерия.

Тази подредба е важна: тя подсказва, че „изгубената гора“ не е един жанр и не е едно настроение.

Живописта тук носи най-разнообразни пластове, светлина, следи от време. При нея гората често изглежда като спомен: не като ботанически конкретна картина, а като остатъчна вибрация.

Фотографията има друг ефект – тя пита какво е документ и какво е видение, когато реалността е вече изтласкана от екрани и филтри.

Колажът и инсталацията работят като градска археология: сглобяват фрагменти, както съзнанието сглобява собствените си преживявания сред природата, когато вече живее предимно между бетонни стени и затрупващи го графици.

Неонът е най-ироничният материал в този контекст – изкуствена светлина, която вкарва гората в езика на нощния град. Там, където очакваш мрак и сенки, получаваш знак, реклама, сигнал. Това е лесен и силен образ за нашето време.

Артистичната парфюмерия е най-умният жест на проекта, защото отваря тема, която рядко влиза в изложбите: паметта, която идва не през образ, а през мирис – най-бързият път към детството.

Така изложбата излиза от зоната на класическите експозиции на картини и влиза на една значително по-жива територия: гледам, но и се ориентирам, както човек се ориентира в гора – по светлина, по звук, по следи.

19 гласа: кои са авторите

Участниците в LOST FOREST II са: Греди Асса, Даниел Мирчев, Георги Янков, Слав Недев, Цветан Кръстев, Нора Ампова, Лора Димова, Никола Цветанов, Деница Тодорова, Рада Якова, Иво Бистрички, Харита Асумани, Стиляна Узунова, Александър Вълчев, Ива Яранова, Левент Море, Джени Иванова, Константин Константинов, Паулина Петкова.

Самият избор на групата подсказва кураторски стремеж към различни поколения и различни визуални езици, които да не унифицират темата в една единна естетика. Това решение е много находчиво: когато говориш на духовна тема, най-големият риск е да се получи декоративност или илюстративност. Тук разнообразието работи като защита срещу клишето.

Гората като метафора за днешния ни свят, не само екология

Проектът категорично започва от екологията и урбанизацията, но не спира дотам. „Изгубената гора“ е метафора и за културата на общуване: за липсата на толерантност, за недостига на хармония, за студенината в отношенията – все неща, които не могат да се решат с повече зелени площи, а с повече присъствие и осъзнаване.

Именно това прави изложбата по-интересна от стандартните еко проекти. Тя не произнася лозунги. Тя показва как гората изчезва по два начина:

като реален, физически пейзаж (което е глобална тема);

и като вътрешен ресурс – способността да стоим в тишина, да съсредоточим вниманието си, да се ориентираме без постоянни дигитални подсказвания.

Това е и критиката, която проектът прави към нашето време: не само, че живеем в град. А че градът е в нас – като шум, като навик, като невъзможност за оттегляне.

Какво остава след 

LOST FOREST II работи добре, защото не се опитва да изрече една истина. По-скоро предлага пространство за вътрешна проверка: къде изобщо се намира нашата гора, кога последно сме били в нея и кога я заместваме с нейни симулатори – през екрани, пътувания за снимка, кратки бягства, които не променят ритъма, а само го маскират.

И ако в художествената литература героят влиза в гората, за да излезе променен, тук изложбата пита нещо друго: можем ли да си позволим да не влезем? Или цената вече е прекалено висока – и за нашия дом - земята, но и за телата ни, за психиката ни, за отношенията ни?

***

LOST FOREST II се показва от 5 до 19 март 2026 г. в галерия DOZA, куратор: Христина Бобокова. 

Христина Бобокова е изкуствовед, арт мениджър на множество културни проекти в България и чужбина, меценат и творчески активна личност. Дългогодишен организатор на фестивал за съвременно изкуство „Процес-Пространство“ и управител на едноименната фондация към него. Директор на фондация “Братя Бобокови“ и на „Нумизматичен музей-Русе“ - с фокус върху изследване, опазване и съхранение на културно-историческото наследство, археология и нумизматика на България. Управител e и на компания с дейност в областта на винения и културен туризъм, популяризиране на българското винопроизводство и култура. Завършила е Журналистика в Софийски Университет „Климент Охридски“, Изкуствознание в „Национална Художествена Академия“, както и магистратура по „Историческо наследство и културни институции“. Член на борда на „Съюз на колекционерите в България“, член на Сдружение „Български музеи“ и на NEMO (Европейската мрежа на музейните организации). Има специализации по история на изкуствата, арт мениджмънт, музейни практики, сомелиерство и дегустация, културен и политически ПР в Италия, САЩ, Великобритания, Гърция и България. Работи активно за популяризиране на българското съвременно изкуство, поддържа каузи свързани с българските културата, духовност, реставрация, археологическо, историческо и архитектурно наследство.

    Искра Ангелова

    Искра Ангелова е филолог, актриса и журналист, завършила е телевизионна журналистика в САЩ. Фулбрайтов специализант и дългогодишен продуцент, главен редактор и водещ на телевизионни авторски формати по трите национални телевизии. 14 години е водещ на културното токшоу по БНТ “Нощни птици”. 

    Най-важното
    Всички новини
    X

    Георги Клисурски за държавните мерки за цените: Да се действа внимателно, за да няма обратен ефект