Изложба "Къде е моят дом?" на известния чешки фотограф Индржих Щрайт

Фотоизложбата "Къде е моят дом?" на един от най-известните чешки документални фотографи - Индржих Щрайт, ще бъде открита в рамките на Фотофабрика 2015 на 29 септември от 18:00 часа в Чешкия център на ул. “Г. С. Раковски” 100, като тя ще остане там до 26 октомври.

Индржих Щрайт (р. 5 септември 1946 г. във Всетин, ЧР) е чешки документален фотограф и педагог. Завършил е Педагогическия факултет в Университета „Палацки“ в Оломоуц, през 2000 г. защитава доцентура в катедра „Фотография“ във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за изящни изкуства в Прага, на 18 септември 2009 г. е удостоен от президента на ЧР с академичната титла професор.

През 2014 г. Висшето училище за изобразителни изкуства в Братислава го удостоява с почетното звание Доктор хонорис кауза. Член е на Философско-природонаучния факултет на Силезийския университет в Опава, на научните съвети на Педагогическия факултет в университета „Палацки“ в Оломоуц и на самия университет. От 1974 г. ръководи галерията в Совинец, по-късно галерията „V kapli“ в Брунтал. Съвместно с Щепанка Биелешова е драматург и куратор на фотоизложбата в галерията „Café amadeus“ в Музея на изкуството в Оломоуц. Реализирал е над хиляда и сто авторски изложби, издал е 30 книги с документална фотография и много авторски каталози.

От 1972 концептуално се занимава със заснемане на селския живот. Съсредоточава се върху портрета и ромската тема. През 1982 участва, като единствен фотограф, на забранената изложба на неофициалните художници в Прага, където снимките му предизвикват интереса на ДС. В последствие е задържан и осъден на 10 месеца лишаване от свобода със срок на отлагане 2 години. Забранено му е да снима и е постоянно следен. След излизането от затвора има забрана да преподава.

От 1991 работи върху документални проекти във Франция, Англия, Австрия, Германия, Япония, Китай, Бразилия, Унгария, Русия, Ингушетия, Чечения, Молдова, но и Чешката република. Води студентски фотографски уъркшопове в Института за творческа фотография (ITF). Освен с темата за селото, през последните години се посвещава на заснемане на живота в големи предприятия (Тршинец, Простейов, Острава). През цялото време се фокусира върху социални проекти. Творби на Щрайт присъстват в колекциите на световни и чешки музеи и в постоянната експозиция на Народната галерия в Прага.

Къде е моят дом?

Без да вдига голям медиен шум, човекът и фотографът Индржих Щрайт навлиза в последния, но все още продължаващ фотографски проект, в сложния, в много случаи дори противоречив свят на хората без дом. Разбира се вече има направени редица проучвания, проекти, професионални книги, безброй колективни споделени митове за нашите сънародници живеещи на ръба, често и на периферията на обществото, но трудно може да се открие дълбоко визуално есе на посветения човек, който интензивно и системно да отбелязва бездомието в Чешката република. От гледна точка на фотографа, социалната среда на хората без дом е „привлекателна тема“, която обаче, в процеса на документиране, поднася редица капани. Често несъзнателно, фотографът се намира в ситуация подобно на чужденец, турист, който посещава различно културно пространство и в рамките на няколко часа си формира мнение, което впоследствие представя като позиция по дадения проблем. Именно дългосрочният проект на Индржих Щрайт може съществено да промени тази ситуация. Без предразсъдъци и със смирение, изградено от предишни фотографско-социални проекти, авторът се потапя в необятния свят на бездомниците. В новия си цикъл, Индржих Щрайт не се опитва да анализира причините за бездомието, а „само“ доставя образна информация за света, в който не смеем доброволно да встъпим.

Днес, повече от всякога, в нестабилния и непоследователен свят, понятието за дом отново се превръща в тема на деня и покачва акциите си. Домът като убежище за тялото и душата, детайлът от стената на апартамента като място за окачване на картина, масата за поставяне на чаша или книга, собственото легло и т.н. са късчетата, от на пръв поглед очевидните неща, които създават необходимото пространство за съзерцания. Повечето хора от нашето културно обкръжение живеят с увереността, че утре няма да бъдат принудени да напуснат мястото си и отново да скитат. При фотографиите на Щрайт възникват необичайни въпроси, например къде бездомниците намират шестте основни стени, необходими за толкова личните преживявания на всеки човек?

Нестилизираните портрети на бездомници в тяхната естествена среда излъчват взаимно доверие и емпатия. Никой, който няма собствен опит, не може да си представи как се провлачват минутите от полунощ до сутринта при бездомния човек, както и онези мъчителни часове на стъмване, непоносимите секунди, времето, когато може да разчитате само на себе си. И няма никаква „патерица“ - под формата на включен телевизор, работещ хладилник, която да ви дотътри до новия ден.

Този голям и болезнен социален феномен на съвременното общество има и трагично лично човешко измерение. Но има и хора, които доброволно избират бездомието като начин на живот. Тази форма на бездомие, която не е мотивирана от неблагоприятната икономическа ситуация, възрастта или образованието, можем да разбираме като стремеж към абсолютната свобода, което обаче е присъщо на завършения човек, който може да понесе алтернативния начин на живот. Повечето фотографии на Щрайт излъчват индивидуалността и самочувствието на бездомниците. Авторът създава портретите им с голямо уважение, с волята да живеят достойно в рамките на предоставените им възможности. Усилията им да не се отказват от нормалната човечност, изисква невероятна енергия и смелост. Най-вероятно бездомните хора са единствените, които имат шанса да преживеят разпадането на тази цивилизация.
От фотографиите на Индржих Щрайт чувстваме, че бездомието е реален факт, но същевременно и състояние на душата. Показано е положението на хора, които са обезкостени до сърцевината на своето съществуване. Причините за бездомието са индивидуални и за голяма част от обществото неразбираеми. Чрез вечна мантра, която ни дава увереност, че бездомниците сами носят вина за ситуацията си, се опитваме да се отървем от неприятното чувство, че и ние по някакъв начин участваме в несправедливостта на този свят. Няма да научим съдбата на хората от снимките, затова нямаме право да съдим за тяхното положение.

Все по-нарастващата общност от бездомници няма хомогенна структура. Във фотографиите на Щрайт, всички членове на това общество са представени като неповторими индивидуалности, които подобно на охлюв носят със себе си историята на своето минало и настояще. Чрез дълбокото човешко и достоверно послание от автентичния живот на бездомниците, фотографът Индржих Щрайт разполага със силата да предизвика в нас съпричастност към хората на ръба и едновременно с това да ни накара да се замислим за несигурността и непредсказуемостта в нашия живот.