Дълбоката война на изкуствения интелект

Калоян Константинов Последна промяна на 15 септември 2015 в 14:26 4035 0

Снимка OFFNews

Пощенска картичка от световния шампионат по шах в Рейкявик през 1972 г. между Борис Спаски (вдясно) и Боби Фишър.

Малко голо помещение с бели стени. На една от тях е окачен ярък екран, върху който се развива блицкриг след блицкриг след блицкриг. Засега всичко е под контрол, казвате си, те са още деца, всичко е наред, и продължавате да гледате. Те обаче също ви гледат и чакат, играят си, учат се, скоро всичко ще е под контрол, всичко ще бъде в ред.

"Дълбоката война" на френския артист Максим Бондю бе един от най-интересните и завладяващо семпли проекти на тазгодишния културен фестивал "Нощ/ Пловдив". Той представлява компютърен експеримент, в който 2 изкуствени интелекта се срещат на шахматната дъска в единоборство.

"Заглавието е препратка към играта на компютъра на IBM Deep Blue през 1996 г. срещу Гари Каспаров - първия път, когато машина печели срещу гросмайстор. А „война“, защото са 2 изкуствени интелекта, които се бият помежду си на шахматната дъска. Първоначално те знаят само и единствено правилата на шаха, като нямат никаква друга база данни, но с времето се научават на различни алгоритми, създадени от опита им, като в различните ситуации прилагат наученото от базата си данни. Те са като деца, в момента двата изкуствени интелекта са на около 4 седмици. Творбата е относно процеса на осъзнаване на изкуствените интелекти", заяви пред OFFNews създателят на експеримента. 

Помощ в проекта му е била оказана от Джулиън Грифит, като двамата са програмирали единия компютър да играе в отбрана, а другия в нападение. По този начин машините набират различен "житейски" опит, който в последствие използват една срещу друга, сменяйки ролите си на игралното поле.

Действието на екрана се развива хипнотизиращо - белите и черни фигурки се движат светкавично по каретата, анихилирайки се за минути, като човек може да стане свидетел на няколко игри в рамките на половин час. Това развинти фантазията ми, която се спря на 3 неща: гросмайсторите по пейките в градинките, колко добре би стояла инсталацията на стената в нас и кога ще наблюдаваме "Аз, роботът" или "Терминатор" на живо.

Двата компютъра в кафявите кутии и двубоят им на екрана. Снимка: maximebondu.com.

Споделих с Максим мисълта си за бъдеще, в което войните ще се водят само от машини, които най-накрая ще се обърнат срещу нас с добития опит, и той се съгласи: "Да, те може би няма да се бият за нас, защото няма да съществуваме повече дотогова".

Към настоящия момент французинът заяви, че е вероятно все още да може да победи някой от компютрите в двубой, но няма представа докъде ще е стигнало развитието им след месец или година.

"Те ще се развиват все по-бавно с растежа си, защото базата данни ще се уголемява и ще им трябва все повече време, за да достигнат огромния опит, който трупат. Но по някое време ще премахна част от данните", коментира той.

След Пловдив "Дълбоката война" се завръща обратно в Париж, където все още няма планове за нея. Французинът обаче започва нов проект отново в Града под тепетата, свързан с добре известното кино "Космос".

Той се надява с помощта на пловдивчани да създаде нови художествени работи, свързани с филмовата програма на киното от откриването му през 1964 г. до затварянето му през 1999 г. Като ретинов остатък от екрана Бондю ще се опита да дедуцира доминиращия цвят от филмите, които населението на града си спомня.

"Опитвам се да достигна "Цвета на космоса", казано по поетичен начин", коментира той, като добави, че творбата му ще бъде представена първо в Женева, Швейцария, а после и на Нощта през 2016 г.

Максим Бондю в Пловдив.

Проектът е свързан с особеностите, които характеризират изграждането на историята, идеологията, границата между истина и фикция, използвайки авторски метод, който би могъл да се определи като "художествена археология". Освен това идеята цели да се привлече общественото внимание към запазването на сградата като културно място.

"Това е политически и социален въпрос. Ще екстраполираме всички кадри от всички филми и ще ги представим – синьо, лилаво и т.н., после ще ги съберем и ще получим доминантния цвят на всеки филм, накрая ще ги смесим и ще се получи ултимативният цвят. Търся спомени, така че ако сте видели филми в кино „Космос“, свържете се с мен по пощата", казва артистът.

Това може да се случи, като изредите всички филми, които си спомняте, че сте видели в салона на "Космос", на имейл адрес: [email protected] или [email protected]. Ако е възможно, добавете и от коя страна и година са филмите. И на двата адреса пишете до Емил Урумов, който курира първата изложба на Максим в Пловдив и Източна Европа.

Урумов живее във Франция от 17-годишен, като в момента работи там. Той е бил помолен да предложи френски артист, който да гостува в Пловдив, и се е спрял на Бондю.

"Сетих се за Максим, защото бях сигурен, че той ще е много заинтересован от контекста заради историята на България, а и самият Пловдив има толкова много исторически и социални пластове. Това е много интересно място за работа, свързана с контекста, за да направиш нещо, към което населението ще е чувствително.

Имахме избор на локацията, разгледахме кино „Космос“ и Максим бе много въодушевен от историята на сградата и цялата идеология и образ, които има. Така дойде идеята. Това е проект, отворен към обществото, но за съжаление мястото не работи вече като кино, даже беше заплашено от разрушаване, но сега има шансът отново да стане културно средище", коментира той.

Кино "Космос" в момента.

И двамата изразиха мнение, че проектът с киното е интересен, тъй като е голяма инициатива с много енергия, която дава шанс за работа в неинституционално и нетрадиционно пространство, каквито са например галериите и музеите. По този начин на публиката у нас се дава възможността да с запознае със съвременното изкуство, а на кураторите - да предложат различно съдържание.

"Дълбоката война е относно изкуствения интелект, а „Космос“ е за покоряване на космоса, да се докоснеш до цветовете на космоса чрез измислица, чрез филмите", заяви французинът, като добави, че е избрал шаха за инсталацията си в Пловдив, защото е символ на стратегията, ума, интелигентността, интуицията.

"Забавно е, че шахът и кино „Космос“ се отнасят до математиката. Като се замислиш, „Космос“ се отнася само до науката, но в него има и толкова много идеология, както и в шаха, където някои от работите са свързани с исторически партии, като тази между руския и американския гросмайстори Спаски и Фишър, това е много остър момент на идеологическо противоборство", смята Урумов.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови