Гибелта на един национален паметник на културата

Тези дни се разбра, че в петък страната ни окончателно се раздели с пореден паметник на културата, този път с национален статут - старият затвор в Хасково.

Преди багерите да дойдат надали много хора бяха чували за него, камо ли да са запознати, а дори намирането на снимка на сградата в интернет се оказа невъзможно. Затова OFFNews се свърза с главен специалист д-р Красимира Узунова от Регионалния исторически музей (РИМ) в Хасково, която разказа историята на една сграда, съществувала на границите на 3 века, преживявайки 3 преврата, 4 войни и 25 години демокрация.

Началото

"До Освобождението в Хасково има турски затвор, който се помещава в конака и другите турски учреждения, които се намират на чаршията на тогавашния град. След Освобождението този комплекс е съборен и нуждата на затворното дело създава условие в града да се направи място за изтърпяване на наказанията. За тази цел общината по настояване на Министерството на правосъдието отстъпва един терен от мерата на Хасково в северната част на града, където през 1892 г. е изграден затворнически комплекс. Постройките са едноетажни, изградени са с изключително дебели стени от камък, с дебели решетки и врати, които съществуваха и досега там в тази част - много здрави и хубави. Изгражда се комплекс от няколко десетки декара, към който има зеленчукова градина за нуждите на затвора и по-късно се изгражда тухларна, за да работят в нея затворниците, тъй като мястото не е било с тежък режим. През 1892 г. окръжният управител на Хасково Тодор Киров дава информация за новопостроения затвор като "нова и хубава сграда, която удовлетворява напълно нуждите на затворното дело в Хасково", разказва д-р Узунова.

Мястото е било разделено на килии, помещения за администрацията и стопанските нужди, килия за осъдените на смърт, стая с вериги за оковаване, параклис, баня и т.н. Дворът пък е бил разделен с ограда с врата на 2 части - за изтърпяващите присъди и за следствените, като по-късно една част от следстсвения двор е отделена за женски такъв.

По думите на главния специалист затворът е бил със сравнително лек режим и там не са лежали крайно опасни престъпници. От 1923 г. до 1944 г. преобладаващият брой от затворниците са там по политически причини - комунисти, земеделци, анархисти и др., като в него все пак продължава да се срещат и криминални престъпници.

"Затворниците са излизали да работят в зеленчуковата градина, в тухларната и понякога са бягали от там. Известният разбойник Митьо Ганев 2 пъти е затварян и успява да избяга по време на работа. През 30-те години са екзекутирани няколко души при издадени смъртни присъди след преврата през 1934 г.

През 1944 г., когато е извършен превратът, се отварят вратите на затвора и политическите и криминалните затворници излизат на свобода. Мястото обаче продължава да действа и там попадат онези, които не са долюбвани от новата власт. Тоест бивши директори на затвора, полицаи, там излежават и последните си дни осъдените от Народния съд в Хасково от 7-и хасковски състав. Изведени са на разстрел в гробището и са погребани. Затворът действа до около 50-та година, точно не можем да фиксираме, защото има момент, когато ту има, ту няма затвор, още повече след 1944 г. не можем да намерим документите и да сглобим историята след тази година", разказва д-р Узунова.

След 1950 г. се знае, че сградата е предадена за военно поделение, където се настаняват КЕЧ-Строителни войски, а през 1970 г. голяма част от зданието е дадено за музей, като е обявено за паметник на културата с национално значение. В него Регионалният исторически музей подрежда експозицията "Хасковския затвор 1923 - 1944 г.", която стои там до 1990 г., "защото вече не можехме да контролираме положението", казва историкът.

Значението

Недвижимите паметници на културата се делят на такива с регионално и с национално значение, като от вторите доскоро в Хасково е имало 3 - Паскалевата къща, църквата "Св. Богородица" и затворът...

В обществото се появиха коментари, че затворът е бил издигнат в статут на национален паметник от тоталитарната власт, защото някога там са били затваряни комунистически дейци, а в последствие и потърпевши от Народния съд през 1944 г., което го правело всъщност лъжеценност.

Според Красимира Узунова идеологически подбуди е имало само при подреждането на музейната експозиция, но не и при избора на сградата на паметник на културата, чийто - оставяйки настрана историческото значение - облик не принадлежи на определен архитектурен стил, но въпреки това е интересен.

"Самата постройка е твърде оригинална, с много стройно изградена архитектура, имаме плановете при нас, дебели решетки и тежки врати, което само по себе си го прави паметник на културата, защото е от края на 19 век. Аз не се сещам за друг затвор от следосвобожденска България, който да е едноетажен и по този начин разгърнат на площта, покрит с турски тип керемиди и с доста интересно разделение отвътре на килиите. Сградата няма ограда, защото тя самата е такава - без прозорци към улицата, не се виждаше нищо какво става вътре.", смята тя.

През 1937-38 г. се поставя въпросът да се построи на това място нова сграда, защото е имало нужда от по-голям затвор, като от РИМ-Хасково притежават оригинално копие на документ, подписан от цар Борис III, с който се разрешава да се работи в тази посока.

"Обаче когато поставят въпроса пред общинския съвет, се противопоставят част от земеделците в него. Това е 38-а година, когато вече не са левите земеделци. Те гласуват категорично против, макар че признават, че това строителство ще даде хляб на много хасковски хора като работници и после като служители. Но те са против да се прави място за затваряне на техните сънародници. Аз мисля, че е проектът е отпаднал не толкова заради противопоставянето на част от общинските съветници, а защото министерството не е разполагало с необходимите средства", разказва д-р Узунова.

Редица страни по света превръщат старите си затвори именно в музеи, какъвто е бил и този в Хасково, за да може историята да бъде надлежно показвана и разказвана, да бъде запазена. Такива примери има много - в Германия, Полша, САЩ, Англия, Турция и др. В много от тях се организират посещения освен на туристи и на ученически групи от всякакви възрасти - за да знаят и да помнят.

Краят

През 90-те години на миналия век Министерството на правосъдието прави опит да намери документите за собственост на затвора, но без успех, оставяйки сградата паметник на културата да се руши.

Преди 7-8 години д-р Красимира Узунова поставя няколко пъти неофициално и веднъж официално въпроса за съхранението на сградата пред кмета Георги Иванов, който отговаря, че първо е необходимо да се разреши спорът за собствеността, след това може да се направи нещо по въпроса.

През 2010 г. най-накрая собствеността на стария затвор бива прехвърлена на общината в Хасково, която обаче така и не се залавя да го стегне. И така до 24.17.2015 г., когато зданието бива бутнато от багери, за да може да негово място да се построят... жилищни сгради.

Кметът на Хасково обаче отрича да е знаел, че вече липсващата сграда е била национален паметник на културата, въпреки че е силно възможно при някой от разговорите му с д-р Узунова тя все пак да е споменала значението на постройката. Той твърди, че в документите по прехвърляне не бил вписан статутът на мястото.

Според сайта Haskovo.net в докладна записка за предстоящия общински съвет на града от 31 юли става ясно, че е предстояло теренът от 5 дка в центъра на Хасково да бъде продаден на търг при първоначална цена 1 027 600 лв.

След края

По заповед на Вежди Рашидов Инспекторатът за опазване на културното наследство към МК е започнал спешна проверка във връзка с унищожаването на стария затвор. Окръжната прокуратурав Хасково също се е самосезирала по случая, като е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Разследванията се надяват да намерят истинските виновници - физически или длъжностни - за разрушаването на националния паметник на културата, за което се предвижда освен парична глоба от 800 до 2000 лв. и затвор.

Според Закона за културното наследство собствениците, концесионерите или ползвателите на разрушена културна ценност са длъжни да я възстановят във вида, в който е била.

"При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал. 1, т. 1 и 2 лицата по ал. 1 са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата", гласи той.

Засега обаче не са известни случаи, при които законът да е наложен.

Преди края

Това обаче не е първият път, в който името на кмета на Хасково стана известно в медиите през последно време. Управляващият от 1999 г. града Георги Иванов наскоро събра погледите върху себе си, след като разследване на bTV разкри, че той притежава имот на стойност над 2 милиона лв., както и колекция от ретро коли за милиони левове.

В луксозния имот има основна сграда, две помощни постройки, къща за гости, басейн, оранжерия, детска площадка и кей на язовир Клокотница, до който е изграден палатът.

Това накара хасковската прокуратура да започне проверка за данъчни измами на градоначалника и семейството му - двамата му сина, съпругата и... 70-годишната тъщата, която също е сключвала сделки с общината.

Тогава Иванов обясни, че е собственик на строителна фирма от 1990 г. насам, което е източникът на големите му доходи. Свои успешни строителни фирми притежават и съпругата и единият му син.

Това се случи май месец тази година. През юни прокуратурата образува наказателно производство срещу Георги Иванов за престъпление по служба, свързани с обект "Стадион Хасково".

Разследването е за това, че в периода месец юни – месец декември 2014 година като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, кметът е нарушил служебните си задължения, регламентирани в Закона за обществените поръчки, с цел да набави за другиго облага.

Синът не кмета Станислав Иванов е депутат от Реформаторския блок, които заявиха, че ще подкрепят баща му в предстоящите избори есента - за 5-и мандат от 5-а различна политическа сила.