Божидар Димитров: Безделнико Глишев, защо мразиш българската идентичност?

В съобщение до медиите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров изрази позицията си относно протестите за реставрация на Ларгото и специално обърна внимание на най-активните в демонстрациите: Манол Глишев и две НПО-та. Публикуваме текста без редакторска намеса. 

Понеже младото поколение не знае какво означава думата „хунвейбин” и производната й „хунвейбищина”, се налага да обясня.
През 70-те години на ХХ век в Китай започна т. нар. „културна революция”. Милиони гимназисти и студенти нападнаха преподавателите си, институтите на Китайската академия на науките, научните лаборатории, развойните звена. Академиците, професорите, доцентите бяха обявени за „врагове на народа”, за „буржоазна декадентска измет”, тласкаща Китай към гибел. Учениците и студентите влачеха по улиците, вързани с въжета и с вериги, професорите, биеха ги, а много от тях - дори убиваха. Заеха кабинетите им и започнаха да „развиват” Китай. С измислени от тях глинени доменни пещи, издигнати във всеки селски двор, решиха да направят страната си световен водач в добива на стомана. Изгориха милиони тонове дърва и въглища и направиха Китай първенец по някакъв желязоподобен сурогат, който не ставаше за нищо. Избиха всички врабчета, защото те, видите ли, изяждали пет процента от зърното. А за гладен Китай това било десетки милиона тона зърно. На другата година реколтата на зърно бе наполовина по-ниска. Защото врабчетата, освен малко зърно, изяждали и няколко десетки милиона тона мушици, бръмбари, буболечки и пр., похапващи ориз и пшеница. На другата година Китай започна да внася...врабчета. От СССР, Индия, Корея и Виетнам.

Именно тези младежи бяха наричани „хунвейбини”, а делата, които вършеха, получиха името „хунвейбищина”.

Сетих се за тях, когато „гражданското общество” и неправителствени организации в областта на културно-историческото наследство у нас, се нахвърлиха в последно време върху начина на реставрация на крепости, църкви, на Ларгото и Голямата базилика.

Какво е общото с хунвейбините ли? Гражданското общество, в случая с Ларгото, бе представено от... професионалния протестър и безделник Манол Глишев, току-що получил диплома за историк след... една-две окупации на Софийския университет. Очевидно - получил дипломата, за да се отърве университетът от него.

И друга неясна личност, в пъпчива посттийнеджърска възраст, със странната фамилия Щурава. Експертиза и у двамата - никаква. Нулева! И поради липсата на образование по въпроса, и поради липсата на какъвто и да е опит. Учудващото в случая е, че с двамата негодници се съобразиха и журналисти, и от Министерството на културата.

И срещу кои се обявиха новите „хунвейбини”? Обявиха се срещу работата на автора на проекта, арх. Васил Китов, бог да го прости, дойаен на българската реставрационна наука; срещу работата на арх. Юли Фърков, водещия архитект днес, автор на десетки осъществени проекти в България и в чужбина; срещу трима водещи археолози от Музея за история на София и срещу работата на изпълнителя - ЕАД „Реставрация” – единствената професионална държавна институция, извършваща реставрационна дейност у нас с множество реализации.

Същото става, когато по подобни поводи подскочат и други „граждански общества”, групирали се, за разлика от Глишев и Щурова, в солидно звучащи НПО – ИКОМОС и „Форум-2015”.

Нека се разберем, ИКОМОС е частна организация на прогонени заради некадърност, корупция и доноси в политическата полиция /срещу свои колеги преди 10 ноември/ бивши служители на печално известния НИПК. А „Форум”-ът бил обединение на 53 неправителствени организации в областта на културно-историческото наследство с над 800 „експерти”. Господи, при 53 организации и 800 експерти българското културно-историческото наследство би следвало да процъфтява! Но не процъфтява. Защото бегъл преглед на шефовете и „експертите” на въпросните 53 НПО на „Форума” показва, че те са ръководени от доц. Гочо Лозанов, Нели Огнянова, Недялко Йорданов, Лили Маринкова и т.н. и т.н. - все от хора, които са далече от всякаква експертиза в тази област. Иначе казано – „хунвейбини“ в тази област, макар че в своите професионални сфери те сигурно са „върхът на сладоледа“.

Аз обаче и сега не знам, защо те се намесват в областта на културното наследство. Вярно, по-лесно е, отколкото да правиш НПО в областта, да речем, на медицината и да обясняваш, че, например, проф. Генчо Начев или Иво Петров не прави както трябва инвазивна хирургия.

Някои казват, че чрез НПО-тата се печелят левчета чрез проекти по европейските програми. Съмнявам се – та те препоръчват...нищоправене. А за това пари не дават. Да оставим паметниците така, както ги откриваме – на 20-30 сантиметра от повърхността на земята, за да се саморазрушат от времето. За това пледират те. Ако е така, значи тези изпълняват някаква друга задача, за която други централи плащат с грантове. Тези централи воюват с националната идентичност на българите. Защо толкова я мразят тази българска национална идентичност!? Какво толкова им пречи, не ми е ясно. Но за да харчат толкова пари, за да издържат с грантове цялата тази „хунвейбинщина”, сигурно има защо...

Ето защо призовавам: Оставете професионалната работа на професионалистите! „Хунвейбините“ и „хунвейбинщината“ няма да доведат до нищо добро. Дори и да се маскират като гражданско общество.