Ренета Трифонова: Шествието за семейството е политическа манифестация

Управляващата "Прогресивна България" подкрепи с декларация Шествието за семейството, което ще се проведе в днешния ден заедно с още едно събитие – София прайд. Организаторите на шествието за семейството рекламираха похода, като такъв, който тази година се провежда под "егидата на Софийска митрополия".

В следобедните часове на вчерашния ден на сайта и страницата на митрополията излезе новина за шествието. В отговор на медийни запитвания оттам уточниха, че патриархът ще отслужи молебен за българското семейство, но не се уточни дали той ще оглави шествието. 

Разговаряме с публициста и богослов Ренета Трифонова, главен редактор на "Християнство.бг" (портал за християнска публицистика, новини и мисия на църквата), по темата за семейството, шествието и какво е християнското разбиране по въпроса. 

Здравей, Ренета. Благодаря ти, че прие да направиш кратък коментар за това, което се случва в последните дни. За поредна година на 13 юни се провеждат прайд и шествие за семейството, като едното на практика е обявено като "контра на другото". Различни публични личности подкрепят едното или другото шествие. Изненадата дойде обаче Софийската митрополия обяви, че шествието за семейството се провежда под нейната егида. Освен това депутатът от "Прогресивна България" Слави Василев прочете декларация, че ПБ също подкрепя това шествие. Какъв е твоят коментар по темата?

Моят коментар по темата, както и преди винаги е бил един и същ – църквата не бива да се замесва с такива политически и идеологически шествия. Както тя самата, така и самите клирици и миряни трябва да знаят, че това рано или късно, макар и да започне по невинен начин и с невинни подбуди – като подкрепа на някакви християнски ценности или опит те да се артикулират в общественото пространство, за да се привлекат християни – ще завърши плачевно. И този край вече се вижда. След днешната позиция (разговорът се проведе в петък, б. р.), която депутатът Слави Василев от ПБ е обявил в парламента, изглежда, че шествието, което досега официално странеше от политическа подкрепа, сега я търси. Търси тази подкрепа, защото не я е отказало.

Нека да подредим първо хронологично събитията, защото и това е интересно за коментар. В началото Софийската митрополия мълчеше, тя нищо не казваше за това шествие. Чак на 12 юни, късно следобед, тя пусна плакат с шествието и текст на сайта си. Докато други източници твърдяха, че тя се провежда под егидата на митрополията.

Има и преди това. Първо аз видях във Фейсбук, на стената на Давид Александров (единия съпредседател на сдружение „РОД Интернешънъл“), първо да обяви, че това събитие ще бъде под егидата на Българската патриаршия. След това от плакатите се разбра, че няма да е цялата Българска патриаршия, а ще участва само Софийска митрополия. След това започна да тече реклама, че българският патриарх лично ще води шествието.
Да, обаче ние не сме прочели нищо такова. Аз не открих абсолютно нищо нито на страниците на Софийската митрополия, нито на Българската патриаршия, което да потвърждава, че патриархът ще оглавява това шествие. Чак на 12 юни видях, че Софийска митрополия излезе с едно много умерено съобщение, в което не твърди, че патриархът ще води шествието, а просто заявява, че църквата се грижи с любов за всички свои деца – тоест и за едните, и за другите.

Тя нито отрича, нито пък потвърждава участието на патриарха. Малко по-късно вече на страницата на митрополията излезе нещо като реклама на самото шествие. Между другото, на 12 юни вечерта имаше реклама в праймтайма на БНТ, което означава, че това шествие има солидна подкрепа, включително и сериозна пиар подкрепа.

Проблемът е, че Българската църква – или в случая една конкретна митрополия и клирици – застават на страната на една обществена група срещу друга обществена група. Това за църквата не бива никога да се допуска, защото в нея се спасяват всички. Аз вече писах коментар по този въпрос.
Църквата е място за всички грешници, без разлика от тяхната сексуална ориентация, пол, цвят на кожата, етнос или каквото и да е друго различие, което може да постави гражданите в една или друга ситуация на неравенство. Тоест църквата е място за абсолютно всички. Всички са призвани към спасение. Апостолите го казват още в самата си първоначална мисия. Когато пишат послания, те говорят за Христос и говорят за Евангелието, за евангелските ценности. Те не говорят за „традиционни ценности“.

Това е разликата в посланието, което изпращаме в момента към нашето гражданско общество. Българската църква трябва да се опитва да спасява всички, а не само тези, които са за “традиционните ценности” или тези, които са за “нетрадиционни ценности”. Тя трябва да обясни, когато подкрепя някого, какво точно означава понятието „традиционни ценности“, с какво е свързано то, по какъв начин църквата го преобразява и как се свързва с нейната еклисиология, с нейната етика и с начина на живот на човека.

Какво разбират организаторите под “традиционни ценности”?

Организаторите сами трябва да обяснят какво разбират под „традиционни ценности“, защото с тези наративи те влизат директно и с двата крака в идеологическата концепция за „Руския свят“. Тя е изцяло насочена срещу Запада, срещу неговите ценности, идеали, срещу западното гражданско общество, неговите свободи и права.

Всичко, което виждаме в шествието като наратив зад плакатите, на практика е старата теория за „Руския свят“ и за „деградиралия Запад“. И как Русия ще спаси света със своята удържаща сила (тя като Катехон) и ще бъде обединяваща срещу Европа и Запада, който според тях е аморален, деградирал и подкрепящ всички неморални ценности с неговите права и свободи. За идеологията на „Руския свят“ правата и свободите на гражданите са едва ли не някаква ерес.

На практика това шествие се вписва точно в тази антизападна реторика, а в момента ние живеем в западен свят – нека да си спомним това. Ако шествието иска по някакъв начин да заяви своя идеологическа и политическа позиция, то трябва да я каже директно, а не да се опитва да спекулира с присъствието на Българската църква, на клирици и миряни в неговите редове.

Интересно е да се коментира и позицията на Мариус Куркински. В началото организаторите разпространяваха плакати, че той ще се включи и ще участва в концерта след шествието, но после на официалната си страница той излезе с позиция, че е решил да не участва по лични причини.

Нормално. Ето това е, за което всъщност говорим – Мариус Куркински като артист и талант е харесван от почти всички българи. В един момент, когато една толкова обществено значима личност с огромен принос в българския театър и култура застане на страната на една конкретна обществена група (и тази страна е идеологически ориентирана), това пряко засяга останалата част от обществото. Всички останали групи, които няма да се включат в това шествие за семейството, които се притесняват от такива шествия или просто не ги харесват.

Когато си направил нещо толкова значимо за България със своя талант, ти не трябва сам да се понижаваш до определени идеологически параметри. Мариус явно разбра, че това е грешка, тъй като имаше много яростни, крайни реакции от хора, които го харесват и уважават заради неговия талант. Затова явно той е решил да се оттегли, за да не ги огорчава.

Същото се отнася и за Българската църква. Тя не може да се включва в една обществена група срещу друга. Днес или утре ще има шествие, в което БПЦ ще се включи по някакъв начин (независимо дали чрез Софийската или друга митрополия). В същото време всяка година тя публикува официални послания срещу Прайда на сайта на Патриаршията, без никой всъщност да я пита какво е мнението ѝ, при положение че това е шествие зе за граждански свободи.

Между другото, като каза, че всяка година изпраща послания срещу прайда – тази година към момента не съм видяла да има подобна официална позиция.

Миналата година позицията беше публикувана в последния момент, точно преди или в самото начало на прайда. Ако и сега излезе такава позиция срещу Прайда, това означава, че църквата буквално зачерква хората, които отиват там, и застава на страната на тези от анти-прайда. Защото след като шествието се организира в един и същи ден заедно с Прайда, значи е срещу него. В същото време, другите, които не участват в едното или другото шествие, гледат отстрани и се чудят какво се случва.

А какво би отговорила на хора, които не се радват на шествието, но казват, че “друго нямаме”?

И прайдът, и анти-прайдът имат някакви свои основания. Това са граждански инициативи, които по закон гражданите имат право да организират и да подкрепят. Който иска може да подкрепи прайда, който иска – шествието. Това е въпрос на личен избор. Тук обаче има нещо много важно, когато става въпрос за християнството и за църквата.

Първо, прайдът по никакъв начин не кореспондира с християнството и с църквата. Той не се опитва да впримчи църквата в своето поле на действие. Поради тази причина, аз мога да не отида на прайда, мога въобще да не разбера, че се е провел прайд. Поради една проста причина: църквата не се занимава с това.

Същото може да се случи и за шествието. Но когато църквата се намесва на едно от двете места, когато шествието се опитва да говори за християнството и за църквата през идеологическата обработка на своята визия за това какво всъщност означава едно семейство, тогава вече вниманието трябва да е насочено към това да не би да се злоупотреби с образа на семейството в публичното пространство.

А всъщност, какво е истинското християнско семейство?

Християнското семейство е домашна църква. Една малка църква, в която хората се спасяват заедно в любов, разбиране и вярност. Когато апостолите са писали своите послания, те са ги изпращали “до дома на”, тоест „до домашната църква“ на някой християнин. Те не са наричали дома му „твоето традиционно християнско семейство“. С израза „домашна църква“ се обозначават думите на Христос: „Където са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“. Посланието е, че там, където хората се молят заедно, живеят християнски живот и се опитват да се спасяват, преобразяват и обожават – точно това е християнското семейство. Това е начинът за спасение в самото семейство.

И пак нека попитаме: какво означава „традиционно семейство“? Вдовец с дете традиционно семейство ли е? Ами не. Майка, избягала от съпруг насилник заедно с детето си – традиционно семейство ли е? Също не. А мъж и жена, които нямат деца? Но тези хора също могат да живеят като домашна църква. Когато говорим за традиционно семейство в смисъла на „мъж, жена и деца“, не бива да изключваме всички други неравенства в България, в света, в който живеем. Не бива да ги изключваме тези хора също като семейство, като домашна църква.

Затова аз, когато говоря за семейство, не го наричам “християнско” или “традиционно”, наричам го домашна църква. Животът на тази домашна църква е „литургия след литургията“ – когато излезем от литургията в храма, ние продължаваме да живеем тази литургия навсякъде: в работата си, в своята домашна църква и в отношенията си към ближния.

Ако шествието искаше да ни покаже това, аз съм съгласна. Но то не показва това. Питали са ме: „Защо църквата да не подкрепи такова шествие, нали трябва да подкрепя всичко, което е християнско?“. Църквата трябва да подкрепя Евангелието. Не съм съгласна, че всичко в това шествие за семейството е християнско. Първо, когато хората организират такова шествие, те самите трябва да имат своя домашна църква или свое традиционно християнско семейство и тогава да дават пример с него. Защото всичко в църквата се свидетелства от опит.

Всички хора, които сме в църквата, можем да говорим не наизуст или четейки, а преживявайки. Когато говоря така за домашната църква, го казвам от опит. Затова съветвам и организаторите на такива шествия: да говорят от своя опит. Когато са венчани, имат отгледани деца и знаят как се живее в това традиционно християнско семейство, тогава вече могат да организират шествия за семейството.

Това, което се случва в църквата, не е откъснато от света. Между нас има хора с по няколко брака, с извънбрачни деца. Всички сме грешници, и не сме идеални. Но ако при нас в църквата всичко е идеално, тогава можем да кажем, че ще даваме пример. В църквата всичко става чрез лично свидетелство. Ако ти не живееш в традиционно семейство, как ще ходиш на шествие за традиционно християнско семейство, какво ще покажеш и свидетелстваш на другите?

В църквата всички са грешници и тя трябва да приласкава наистина всички – без разлика от пол, сексуална ориентация, етнос, националност или принадлежност. Всички, които искат да станат християни и Христови, да живеят такъв живот, трябва да имат място в тази църква и в нея да няма противоречия.

Разбира се, църквата не може да мълчи, когато има несъвършенства и неравенство. Тя трябва да дава своя публичен глас, но тогава, когато са нарушени евангелските ценности и ринципи. Мога да дам пример с протестите в Беларус през 2020 година и покойния вече Гродненски архиепископ Артемий. Тогава хората излязоха да протестират срещу Лукашенко, срещу манипулациите на изборите.
Имаше полицейско насилие, изключително много насилие в самите затвори, в ареста, където бяха вкарвани много хора. Тогава този архиепископ излезе и каза пред властите и полицаите: „Спрете, вие не постъпвате според Евангелието!“. Той не искаше да защити политически някого, по-скоро архиереят, епископът, човекът в расо да защити хората, когато видя, че към тях са нарушени принципите на Евангелието.

В този смисъл църквата може да се включи със своя публичен глас, тогава, когато види, че има някакъв нарушен евангелски принцип срещу гражданите. Дали ще става дума за корупция или някакво друго неравенство, или някакъв приет закон, който не е добър за гражданите, тя може и е длъжна да каже своето мнение в публичната сфера. Да, църквата трябва да говори. Но в случая кой заплашва християнството и семейството в България?

Ами според хората, които посещават този поход – вероятно ЛГБТ общността.

Но ЛГБТ общността е изключително малка и по целия свят, да не говорим за България. Това са минимални проценти. В България не се позволява брак между хора от един и същи пол. Тогава кой застрашава нашето християнско семейство? Кой ни застрашава да живеем като християни, да се венчаваме, да раждаме деца, да ги отглеждаме като християни, да ги въцърковяваме? Като гледаме колко са празни храмовете ни, някой забранява ли ни да си водим децата на църква? Кой ни забранява да имаме християнски семейства?

Преди година или две в парламента се гласуваше закон, който забранява т.нар. “пропаганда за ЛГБТ общността” в училищата. Още тогава много учители коментираха, че такава пропаганда въобще няма. Ние сме си традиционен народ и си живеем по някакви традициони наши ценности. Кой е заплашил християнското семейство?

Затова казвам, че това шествие е чисто идеологическа и политическа манифестация. След подкрепата на цяла политическа партия, която в момента е с мнозинство в парламента, от трибуната на Народното събрание, шествието вече не е християнско, а политическо. И тук не знам как ще реагират нашите клирици, но на практика гласът на църквата е намесен в политическа схема.

Какво е твоето пожелание към читателите на нашия сайт?

Аз много харесвам вашия сайт OFFNews и свободата, с която пишете – макар понякога на хората да не им харесва такъв тип свобода. Пожелавам ви още по-разнообразни статии и мнения. Пожелавам ви също така по-често християнската тематика да бъде засягана, защото всяка една голяма медийна платформа трябва да достига и до християните.

Следете новините ни в GoogleNews