Президентът на Либерландия: Държавите са измислено понятие
На 13 април 2015 година на Балканския полуостров беше създадена нова държава - Либерландия (Liberland). Тя се намира на брега на Дунава между Хърватия и Сърбия и заема 7 квадратни километра земя, от която и двете страни са се отказали.
По територия се нарежда като третата най-малка държава в Европа след Ватикана и Монако, а молбите за гражданство вече са над 440 000. Мотото ѝ е "Да живееш и да позволиш на другите да живеят" ("To live and let live”).
Основател и първи президент на малката република е чехът Вит Йедличка, виден член член на либертарианската политическа партия в родината си. Държавният глава пристигна на посещение в София, където се срещна със симпатизанти и присъства като почетен гост на 25-тата годишнина на Съюза на данъкоплатците в България.
OFFNews бе единствената българска медия, за която Йедличка даде интервю, в което говорихме за развитието на Либерландия, възгледите на президента за случващото се по света, виртуалната концепция, наречена "държава", и нуждае ли се тя от международно признание, за да съществува.
Как се зароди идеята за Либерландия?
Много хора ми казваха, че трябва да си основа своя собствена страна, когато им обяснявах, че бих искал Чехия да прилича повече на Хонг Конг, Швейцария или Монако – да имаме повече икономическа свобода и просперитет. Въпросните хора обаче имаха различен възглед за това по какъв начин трябва да бъде управлявана страната, не харесаха идеята за ограничаването на контрола на държавата и ме посъветваха да си основа своя. Казах си, че това не е лоша идея, особено в рамките на Европа, която все още страда от икономическа депресия и безработица. Разликата между концепциите за управление щеше да бъде огромна.
Колко граждани има Либерландия в момента?
Към днешна дата сме приели като граждани около 300 души, 440 хил. други обаче са подали документи за гражданство, от които 120 хил. молби се разглеждат сериозно. Това е голям брой хора, но не бързаме. Действаме бавно, но сигурно, защото искаме да проверим всеки един кандидат, за да може всички либерландци да бъдат добри хора, на които може да се разчита.
Какви са ползите от либерландско гражданство?
Практически всеки един от тях е нещо като баща основател, един от първите 300, особено на фона на 440-хилядите души, поискали гражданство. Освен това може да ползвате дипломатическата мрежа, която създаваме по света, както и либерландския паспорт, с който дори успяхме да минем две граници.
Минали сте граничен контрол с либерландския паспорт?
Да, излязохме от Мексико и влязохме в Сърбия само с паспорта от Либерландия, без да показваме друг документ. Трябва да отбележа, че документът за самоличност беше приет, но не по официалния път чрез държавно споразумение, ами чрез лично решение на граничния контрол в тези две страни. Граничарите знаеха за Либерландия и подкрепяха идеята зад страната. Въпреки успехите не препоръчвам на нашите граждани да минават граница с либерландски документи, докато не бъдем официално признати от въпросните страни.
Къде се намира всъщност Либерландия. Снимка: Би Би Си.
Хърватия е забранила на Вас и на други Ваши съратници да стъпвате на нейна територия, от какво се страхува?
Не съм сигурен дали забраната е още в сила. Тя беше наложена, когато организирахме либерландска конференция в Хърватия, на която дойдоха предприемачи, дипломати и експерти от цял свят. По някаква странна причина властите сметнаха, че това би било опасно. Темата на конференцията бе свързана с ползите, които Хърватия би имала от създаването на Либерландия. Забавно беше, че не можах да присъствам на събитие, организирано от мен, но все пак успях да говоря чрез Скайп и всичко се получи много добре. Бяхме и в сигурните ръце на хърватската полиция, която ни осигури охрана.
Интересен район сте избрали за създаването на своята държава, Западните Балкани са доста оспорвани между Сърбия, Албания, Хърватия, Косово, Република Сръбска, Македония и т.н.
Основната разлика между Либерландия и всички останали територии, които изброихте, е, че нашата територия не е оспорвана от никого. Земята ни не е припозната нито от Сърбия, нито от Хърватия. Собствеността на много места по света е оспорвана, но при Либерландия е точно обраното – двете страни, с които граничи, се отричат от малкото парче земя. Получихме официален отговор от сръбските власти, че територията, която ни интересува, не е част от Сърбия, с което на практика признават, че не ги засяга основаването на Либерландия, защото не е под тяхна юрисдикция. Хърватия, от своя страна, третира местността като сръбска. По този начин и двете държави не предявяват претенции и решихме да се възползваме от това.
Пътувате доста по света, как реагират обикновените хора и политиците на Либерландия?
Бих казал, че сме приемани много добре, дипломатическата общност ни подкрепя подобаващо. Вдругиден (бел. авт. - интервюто е направено на 12 декември) организираме много голямо събитие, на което се надявам да дойдат повече политици. Мисля, че сме на добър път за официалното признаване на Либерландия от други страни. Вчера се върнах от Гватемала, където проведох няколко срещи на високо ниво, в добри отношения сме и с няколко африкански държави.
Имате и посланик в България.
Не посланик, представител, преди да бъдем официално признати, не можем да ги наречем посланици. Но Николай Попов върши много добра работа в представянето ни тук. Банкирането в Либерландия се развива тепърва, по-рано днес разговарях с председателя на Българската фондова борса, който се съгласи да ни помогне и може би ще се превърне и в основоположник на либерландската фондова борса.
Чух, че има няколко страни, които са готови да признаят Либерландия официално.
Да, така е, но все още не мога да кажа кои са те. Надяваме се скоро време това да се случи, но дотогава не мога да коментирам от тяхно име. Мога да кажа, че около 10 правителства от всички континенти са обещали признание.
Международното право гласи, че създаването на една държава не се касае от нейното признаване, това са две отделни неща. Знаете, че има места като Тайван, която е призната от едва 21 държави-членки на ООН, но се развива чудесно. Дори съществуват примери като Сомалиленд, която не е призната от нито една страна по света, членка на ООН или не, която си функционира напълно.
Това обаче не е най-важното за Либерландия, най-важен за нас е моделът за формиране на нацията и на институциите, който искаме да изградим, и гражданите ни, които са обединени около свободата. Надяваме се по този начин да бъдем признати. Ако това стане, то ще бъде като черешката на тортата, защото е хубаво да имаме добри международни отношения, особено със Сърбия и Хърватия, но както казах, това не е най-важното.
Вит Йедличка. Снимка: Сергей Антонов/OFFNews
Някои хора се съмняват, че ако бъде призната, Либерландия може да се превърне в данъчно убежище.
Не, не, ние винаги казваме, че искаме страната ни да се превърне в данъчен рай, а не в данъчно убежище (бел. авт. - игра на думи, на английски „данъчен рай“ не съществува като официален израз, но се превежда като „tax heaven”, а „данъчно убежище“ е „tax haven”). Искаме да създадем място, където хората да се радват на плодовете на своя труд необезпокоявани. Опитваме се да създадем Рая на Земята. Данъците в Либерландия ще са доброволни, ако не си ги платиш, няма да станеш престъпник.
Мислите ли, че проекти като Либерландия са опасни, защото могат да предизвикат подобни процеси в други страни или да подсилят вече съществуващи каузи като Кюрдистан или независима Баска република?
Надяваме се, че ще вдъхновим хората с това, че създаваме държава, без да използваме насилие. Искаме да сме добър пример и съжаляваме, че съществуват толкова много движения, които разчитат на насилието за своите цели. Според мен повечето движения за независимост, които са били успешни, не са ползвали насилие.
Тъжно е, ако има хора, които се страхуват от свободата и мира. Разбирам, че може да има такива, които биха предпочели данъчен ад пред данъчен рай, но това е техен проблем, нека правят каквото желаят. Ние искаме да се развиваме мирно и свободно и не караме никого да става част от Либерландия насила.
Пред Би Би Си казвате, че всички страни са фантазии, защо?
Не, това беше интерпретация на медията, нямах това предвид. Всички държави са виртуални концепции, нямат физическа граница или измерение. Това са просто измислени понятия. Понякога държави възникват, а понякога изчезват, всичко зависи от това по какъв начин хората гледат на тях. Хората създават държавите си чрез въображение, няма нищо физическо в една държава. Един хърватски граничар ми каза: „Либерландия съществува само във Вашата глава, тя е измислена“. А аз му отвърнах: „А Хърватия съществува само във Вашата глава“. Всички страни съществуват само и единствено в нашите глави, те са концепции, които налагаме. Хърватия има население от малко над 4 милиона души, а Либерландия е с 440 хил. души. Да, по-малки сме като територия и население, но това не значи, че не съществуваме.
Държавното формирование не е перфектно решение, но то може би е най-подходящото за един свят, който също не е перфектен, нищо по-добро, което да функционира, не е измислено. Поставянето под въпрос на съществуването на държавите и тяхното създаване е доста опасно.
Ние не поставяме под въпрос съществуването на нито една страна, просто създаваме своя.
Да, но „Ислямска държава“ бе създадена по същия начин – едни хора просто решиха, че искат да си имат страна поради някакви причини, като не зачитат общоприетите възприятия и концепции. Утре на същия принцип ще бъдат създадени нови държави или ще бъдат разпаднати други.
„Ислямска държава“ е малко по-различна история, тъй като създаването ѝ е подкрепено от други страни и тайни служби, което е добре известно. Ние нямаме нищо общо с ИД нито като формиране, нито като идеология. Даже бяхме основани на 13 април, рождения ден на Томас Джеферсън. Щом може да има държави, създадени по откачения начин на ИД, защо да няма и такива, формирани с любов и мир.
А не може ли да стане обратното – Либерландия е създадена с добра цел и по мирен начин, но някой някъде може да реши: „Защо пък аз да не мога с оръжие да създам моя страна?“ Или пък дори да създаде държава по мирен път, тя да бъде унищожена с насилие от друго правителство, чиито земя или интереси биват нарушени.
Защо да не може и двете - „Ислямска държава“ да е вдъхновение за терористите, а Либерландия да е обратното, да вдъхновява пацифистите. ИД вече се случи, никой не я признава, но всички говорят за нея като за страна.
Няма да взривите Париж, нали?
Не, изобщо нямаме такива намерения. Между другото, Либерландия има много силно присъствие във френските медии. Взривяваме френската преса с посланието си за мир.
Смятате ли, че ЕС е подобен политически експеримент, близък до Либерландия, тъй като той се стреми да премахне икономическите, културните и физическите граници между страните-членки в него?
В началото ЕС бе въведен като икономически съюз, но знаем, че още тогава е бил замислен като проект за политическа интеграция. В миналото на няколко пъти са се опитвали да обединят страните на континента и сега това е пореден опит. Беше прокаран като икономическа интеграция, но истинската му цел е да създаде нова империя, както каза Барозу. А знаем, че създаването на империя в Европа никога не завършва добре. Ако различните страни си сътрудничат една с друга по нормален път, резултатите ще са по-добри. Имаме си Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA), много полезен пример за това как ЕС може да работи изцяло на икономически принцип.
Готови ли са хората за Либерландия и нейните идеи?
Сега е чудесен момент за това. Интернет направи достъпна възможността да споделяме своите идеи с всеки на земното кълбо. Именно затова успяхме за толкова кратко време да съберем население по-голямо от Малта или Исландия.
А готови ли са правителствата и хората с власт? И не говоря само за Либерландия, а за идеите за свобода на словото, на движението, икономическа свобода и т.н. Навсякъде по света се монтират камери, следи се кореспонденцията в интернет, насажда се страх, класовото и обществено разделение се усилва, свободата на словото в медиите се влошава повсеместно.
Ние не се нуждаехме от тяхното одобрение, за да създадем Либерландия, освен това доста хора от статуквото също харесаха идеята, което ме радва. Колкото до нещата, които изброихте, именно заради това създадох Либерландия, за да дам възможност на хората да имат избор, да станат граждани на друга страна, ако свободата на тяхното общество не ги устройва.
Победителят от конкурса за построяване на столица на Либерландия, организиран от архитектурното студио на Заха Хадид. Повече за проекта може да намерите тук.
Нещо като социален протест?
Мисля, че е по-скоро естествен процес. Като „Чаеното парти“ и американската революция. На хората им писнало от високите данъци и регулации и създали нова страна.
Смятате ли да организирате протести, шествия или други действия?
Не, в момента създаваме своите институции и обикаляме по света, за да разпространим нашето послание. Много се радвам, че имах възможността да посетя Българската търговско-промишлена палата и да се срещна с хора на висок пост, които ни подкрепят. България няма граница с Либерландия, но все пак 13 хиляди българи са подали молби за либерландско гражданство.
Ще има ли либерландска армия?
Не, наскоро бях в Коста Рика и там също нямат армия. Има доста страни без войска, на нас защо ни е?
Ако получите тази възможност, ще построите ли нещо на територията на Либерландия?
Изпълнителният директор на архитектурното студио на Заха Хадид проведе конкурс за град, в който се включиха около 70 архитектурни компании. Избрахме концепциите на петима финалисти и се радваме, че началото ни е доста силно.
Какво е символното значение на знамето на Либерландия?
Жълто за свободни пазари, черното е за бунтарско ново начало, птицата е за свободата, дървото символизира просперитета, а слънцето казва, че сме добри и щастливи хора.