Петър Славов: ВСС трябва да се отчита, има нужда от контрол

Членовете на Висшият съдебен съвет трябва да се отчитат за дейността си. Смисълът на парламентарната квота във ВСС е да се упражнява контрол и да се осъществи прозрачност в работата му, казва Петър Славов, депутат от Гражданската квота на Реформаторския блок и член на правната комисия в парламента.

- Г- н Славов, как отговаряте на обвиненията, че предстоящите промени в Конституцията целят да се овладее съдебната система?

- Интересно е откъде идват тези обвинения. Много пъти сме ги чували и винаги те са били повод реформата да не се състои. Надявам се да не идват от сериозни среди. По-скоро се мисли за това как да се проведат реформите, а те очевидно изискват промяна на Конституцията.

Основният упрек, който чувам, е, че се гледа мандатът на действащия Висш съдебен съвет, а не реформата. Тоест много хора извеждат пред скоба дали този ВСС ще довърши мандата си, а не какво трябва да се промени.

- А ВСС ще довърши ли мандата си?

- Това зависи от вида конституционни промени. Ако бъдат приети във вида ВСС да бъде разделен на две камари, които самостоятелно да взимат решения, очевидно ще се изисква ново конституиране на тези камари. Това предполага и нов избор. Но кога – ако процедурата по промяна на Конституцията продължи до лятото, следват промените в Закона за съдебната власт, практически може този ВСС да изкара мандата си. Затова водеща трябва да бъде реформата.

И тук отварям една скоба - доволни ли сме от този ВСС все пак? Като започнем със скандалите около липсата на случайно разпределение на дела, образуваните дисциплинарни производства срещу магистрати, оставките в СГС – това бяха все неща, които се случиха под натиска на обществото. ВСС бездействаше и докато обществото - и министърът на правосъдието, не поиска тези оставки, нищо не се случваше.

- Да, но във ВСС има представители от парламентарната квота, която се запазва, те какво са правили, какъв контрол са осъществявали и каква е отговорността на депутатите, пратили ги там? Отчитали ли са се в правна комисия, информирали ли са НС за дейността си?

- Много резонен въпрос, но до момента не съм чул да са се отчели по какъвто и да е начин. Даже имам резерви към дейността на част от тях, защото си спомням процедурата по избирането им през 2012 г. – не можеха да прочетат  експозето си в пленарна зала. Нещо, което говори според мен достатъчно за качеството на работата им във ВСС.

В интерес на истината много юристи смятат, че изискване да се отчитат в Конституцията няма. От момента на избора им те стават част от органа на съдебната власт, независими и не следва да се отчитат пред когото и да било. Лично аз не споделям това схващане и в Реформаторския блок не го споделяме, както и голяма част от обществото. Очакваме в новия ВСС да има отчетност за свършеното, членовете му да могат да бъдат питани по конкретни казуси, включително прокурорската колегия да може да бъде питана по конкретни знакови дела. Сега се събират доказателства, шуми се известно време и после всичко потъва в забрава.

- Тоест – парламентът да си носи отговорността за хората, които праща в съдебната власт и да търси отчет от тях?

- Това е едно от нещата, които ни липсват в първоначалния вариант на предложението за промени и за които ще настояваме от РБ. Там не видяхме ефективен механизъм за отчетност на работата и защита на обществения интерес. Ще искаме прозрачност и контрол, без разбира се пряка политическа намеса. Това е смисълът на парламентарната квота – да се упражнява контрол в защита на обществения интерес.

- Предложенията за промени изглеждат така, сякаш депутатите се страхуват повече от прокурорите, отколкото от съдиите, защото те водят разследванията и повдигат обвиненията. Имам предвид, че парламентарната квота в прокурорската камара и по-голяма от тази, която се избира от гилдията?

- Не, не е такава логиката. Прокуратурата е страна в процеса. Съдът е орган, който отсъжда, трябва да се гарантира, че е независим и безпристрастен. Затова е важно парламентарната квота да е по-малка, за да не им се налагат решения, които да са политически мотивирани, а не професионално. Докато при прокуратурата, предвид че тя защитава обществения интерес и законността, е съвсем нормално да има по-широко представителство на обществото, което да контролира как се защитава интересът му. Затова има паритет на силите между прокурорската и парламентарната квота.

- Не са ли 5 на 6 в полза на парламентарната?

- Забравяте главният прокурор да преброите, който влиза по право.

- Иначе щях да ви предложа да намалите парламентарната квота с един човек, та да са изравнени силите.

- С колегите от Реформаторския блок бяхме предложили с парламентарната квота да бъде намалена с една трета. Но тук се опира до промени, които според юристи изискват Велико народно събрание. По-добре да направим промените, възможни от обикновеното НС, а не да чакаме да се свика ВНС, незнайно кога.

- А с адвокатите какво се случва – те в прокурорската или в съдийската камара ще бъдат и от коя квота?

- Не само адвокати, а и други юристи ще има от парламентарната квота. Желанието на Реформаторския блок е да не се избират хора от съдебната система. В предходни мандати, включително и в сегашния ВСС мисля, че имаше такива случаи – парламентът избира действащи съдии или прокурори в съдебния съвет. Това не е смисълът на парламентарната квота – тя е там, за да гарантира външен поглед към системата. Дали ще са адвокати, дали нотариуси или с друга професия – юристи с над 15 г. стаж и качества, според изискванията на Конституцията, но извън системата.

Това е един от мотивите да се съкрати мандата на ВСС – пет години е много за един млад човек да се откъсне от професията си и да отиде да прави реформа в съдебната система. По-възможно е такова откъсване да стане за три години. Виждате, че във ВСС са предимно хора в предпенсиионна възраст. Концепцията, която се налага, е Съветът да остане като постоянно действащ орган, тоест няма как да бъде един юрист в него и да практикува професията си.