Михаил Константинов: Изборите ще са тежки, заредете се с търпение

Предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум по време на местния вот през октомври отвори нова врата за дебати в обществото по тази тема. От Англия, специално за OFFNews, референдума и изборите коментира математикът и председател на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов.

Професор Константинов, какво мислите за предложението на президента Росен Плевнелиев изборите да са 2 в 1 - референдум и местен вот? 

Категорично подкрепям предложението, защото е крайно време, когато има национални избори, които ни чакат на 25 октомври и 1 ноември, заедно с тях да се произвежда и референдум по различни въпроси. 

Какви промени могат да претърпят вече представените от Плевнелиев въпроси за референдума? 

Въпросите са достатъчно общо зададени и ако хората отговорят утвърдително и това стане задължителна норма, е вече работа на специалистите и политиците да ги конкретизират. Няма как в едно допитване до народа да кажете всички детайли. Аз вече чух възражения от рода "какво значи мажоритарен вот" и "какво значи дистанционно и електронно гласуване". Тези въпроси са специални. Никой не е длъжен да е специалист. Но ако според някой трябва да се избира мажоритарно, той ще каже "да". След това на ред са специалистите. Има поне 30 вида мажоритарни избори, така че все ще изберем един от тях. 

Как ще се отрази провеждането на референдум върху активността на местния вот? 

Това е като гледането на боб. Логично е, когато има повече неща за гласуване, повече хора да отидат пред урните. Лошото в случая е, че на местни избори традиционно гласуват малко хора. На евроизбори и на местни избори, както и на президентски избори на първи тур, в България гласуват малко хора. Ако се запази сегашна норма, в която, за да е валиден референдумът, да са гласували достатъчен брой хора, това няма как да бъде постигнато на местния вот. Корекция трябва да се въведе в закона за референдумите. Трябва да се намали прагът, чудовищно висок е. Законът в сегашния си вид е приет, за да няма референдуми.

Тези три въпроса няма ли да затруднят избирателите? 

Когато един човек не е компетентен по един въпрос, той не е длъжен да отговаря. Може да отговори само на един от въпросите, може на два от тях. Може и на всички. В Италия като правят референдум задават между 15 и 20 въпроса. И там отговарят само на нещата, на които са компетентни и им е интересно. 

Провеждането на референдум с местния вот би довело до "претрупване" с бюлетини в секциите. Преброяването им няма ли да забави оповестяването на резултатите и няма ли членовете на СИК да са затруднени?

Ще бъдат изключително затруднени. Сроковете в сегашния закон са достатъчно дълги, но те ще са забавени повече, отколкото сме свикнали. Този път изборите ще бъдат напрегнати до край. Трябва да сме готови за по-бавно оповестяване на резултатите от друг път. Едно е да броите президентски избори, друго е да броите местни избори. Ясно е, че някъде ще се броят до пет бюлетини. След това ще се броят и преференциите за общински съветник. Нека хората, журналистите и политиците са готови и да знаят, че забавянето е неизбежно. Да се запасим с търпение. Както и членовете на избирателните комисии. 

Какво ще промени задължителното гласуване, при случай, че на референдума то бъде пожелано от избирателя?

Първо трябва да се види какво означава задължително гласуване. Дали ще има наказания например. Това също е едно от нещата, които не могат да бъдат решени с референдума. Има много начини за въвеждане на задължително гласуване, така че нека да видим резултата. Ние няма да открием топлата вода с въвеждането на подобна мярка. Ще кажа каква е задължителната стъпка за въвеждането ѝ - изчистването на избирателните списъци. Не може да има задължително гласуване при положение, че в избирателните списъци има 1.2 млн. фантома. Те са нещо, с което цялата държава 25 години не може да се пребори. Забележително е, че те стават все повече. Всеки български гражданин, като навърши 18 години и ако не е в затвора и не е под запрещение, получава избирателни права. Това е пълна глупост. Едно българче, родено в Австралия, с български родители получава българско гражданство по закон. Като навърши 18 години, то попада в списъка на ГРАО. И какво от това? То може никога да не посети България. Списъците, които ГРАО публикува, са за гласуване в страната. Когато искате да гласувате в чужбина - има специални списъци. Ето и още един пример - като сте в чужбина, какво ще стане със задължителното гласуване? В целия свят има открити 400 секции и 1.2 млн. избиратели в чужбина. Как ще ги накарате да гласуват? Едно е задължението на избирателя в чужбина, друго е в страната. Българинът пътува свободно, без това да се отбелязва някъде. Хубаво е да се мисли от сега и да не питат "какво стана".