Камен Иванов от „Движение 21”: Да не се допуска бюджетен дефицит над 3%

Камен Иванов е на 40 години. Водач е на листата на „Движение 21” за Пловдив и Пловдив област. Той е завършил икономика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Управлява собствени фирми. За първи път се явява на избори.

Г-н Иванов, кои са най-важните мерки от икономическата програма на партията на Татяна Дончева „Движение 21"?

Нашата програма е конкретна и прилича повече бизнес план отколкото политическа платформа с пожелателни послания. Като държава член на ЕС и при условията на валутен борд възможните решения не са много. Първо, трябва да се концентрира максимален ресурс в стимулиране на бизнеса дори с цената на по-висок, но в рамките на 3% бюджетен дефицит за няколко години. Едва тогава и при условията на икономически растеж, ниска безработица и повишени приходи в бюджета можем да правим и по-радикални реформи и да вървим към балансирани бюджети. В противен случай рискуваме дълъг цикъл от макар и по-малки по размер, но постоянни бюджетни дефицити, увеличаване на външния дълг и излагане на страната на сериозен финансов риск. И ще се окажем в това положение с нулев или нисък ръст на БВП, което ще ни постави в изключително сложна ситуация. Време за губене няма, трябва да се даде тласък на икономиката иначе спиралата води надолу.

Информацията за евентуален свръхдефицит за тази година за мен е тревожна. Ясно си даваме сметка, че ако това се случи, е изключително негативно, тъй като ние вървим към най-лошия сценарий по-бързо от очакваното. Това е свръхдефицит, а не планиране на по-висок дефицит от 3% с цел изпълнение на инвестиционна и стимулираща политика, от каквато се нуждаем.
Но при сегашната ситуация според мен не трябва да се позволява да се аткуализира дефицита и той да стане над 3%. Трябва незабавно да се премине под чертата от 3% и при необходимост да се финансират, доколкото е възможно нашите програми само с европейски средства през първата година. След това и в рамките на разумен бюджет, с изрязани паразитни разходи да се премине към стимулите на икономиката с конкретни инвестиционни мерки.

„Движение 21” смятаме, че има четири важни мерки, които трябва да се предприемат.

Кои са тези мерки?

Първата е свързана със създаване на програма за саниране на жилища. В продължение на 4-5 години да се заделя един сериозен финансов ресурс, който да послужи за поетапно саниране на всички стари, а не само панелни жилища в страната. За да работи програмата трябва да бъде привлечен широк кръг от експерти - архитекти, проектанти и т.н. Ще се изисква работа и по хидро и топлоизолации, подмяна на дограма, вертикални щрангове, общи помещения, асансьори, облагородяване на междублоковите пространства. Трябва да се осигури ресурс достатъчен за санирането на от 3000 до 5000 сгради годишно. С подобна програма ще бъдат разкрити не малко работни места. За реализацията обаче е необходимо държавата да осигури максимално улеснен достъп до обществени поръчки на фирмите и да бъде ограничено получаването на поръчки до 2-3 на фирма. Целта е средствата да достигнат и до малките фирми в бранша, а не да се монополизира усвояването на по-голямата част от ресурса от малък на брой големи фирми. Социалният ефект ще бъде огромен. Ще се подобри енергийната ефетивност и градската среда. Отделно около 40% от вложените парите ще се върнат обратно в бюджета под формата на данъци - ДДС, осигуровки и т.н. Постепенно хората в един дълъг период от време така или иначе ще върнат голяма част от парите заради покачващите се данъчни оценки, които е сега отчитат ръст, необоснован, но ръст.

Второто ни предложение е за съсредоточаване на максимален финансов ресурс за технологична модернизация и иновации от европейските програми към фирмите.Допълнително държавата да ангажира ресурс в рамките на около 200 млн. лв годишно по същите програми за увеличаване на обема им.
Това са директни инвестиции в индустрията, които водят до отваряне на нови и трайни работни места в сектори като машиностоене, автомобилна индустрия, електроника и други, експортно ориентирани браншове, които създават сериозен брой работни места. България най-после показва признаци, че става привлекателно място за производство и ние трябва да акцентираме ударно върху това.

Създаване на работна група от експерти от МФ, МИЕТ и Агенцията за чуждестранни инвестиции, която да има бюджет за пътуване и промоции и възможността да взема конкретни решения. Задачата на тази група е изключително активно да търси и създава улеснения за големи индустриални инвеститори в България. Не да ги чака, а да ги търси, агитира, да им помага за да инвестират те тук и да създадат трайни работни места и експортно ориентирано производство.
Не на последно място бързо откриване на паралелки в професионалните гимназии по специалност „информационни технологии”, както и многократно увеличаване на приема на студенти по тези специалности в ТУ и СУ. Необходимо е да се стимулират и да се помогне на фирмите в бранша за масовото създаване на професионални центрове за квалификация на кадри , за намаляване на младежката безработица и преквалификация на безработни.

В момента в страната има около 20 000 незаети работни места в сферата на ИТ индустрията и заплатите многократно превишават тези в другите браншове. Защо да не помогнем за създаването на кадри в тази сфера? Това са работни места в страната с европейско заплащане. Говорим за инвестиции от няколко милиона в образование , които до няколко години могат да донесат над милиард приход в икономиката.

Партията ви се определя като ляво-центриска, такава ли ще бъде и икономическата ви политика?

Ние сме отворена и изключително демократична партия на гражданското общество в България. Вижте листите ни по региони. Това са активни хора професионалисти в различни области и собственици на малък и среден бизнес. В тези среди ние ще градим фундамент и там ще търсим развитие на наши привърженици и последователи. Колкото до икономическата политика, аз бих я нарекъл реална.

С какво се различава тя от тази на опонентите ви?

Държа да подчертая, че това е реална и осъществима програма и може да обърне икономиката в правилната насока. Ние казваме какво, къде и как.

Всички партии говорят за подкрепа на малкия и средния бизнес, вие имате ли конкретни решения как това да се случи?
С пакет от конкретни мерки, част от които вече изброих. Трябва да се обърне внимание и на трудния достъп до финансиране, особено за производителите, както и високите лихвени нива на кредитите за бизнеса ( често в пъти спрямо тези в Западна Европа), диспропорцията между искан размер на обезпеченията и предоставен кредитен ресурс. Това спъва икономиката и производството. И нещо много важно- да се внимава в малкия текст, какъвто е и слоганът на кампанията ни. Често там се крият най-големите проблеми. Не бива да бъде позволявано на финансовите институции да злоупотребяват и условията по техните кредити трябва да бъдат ограничени в нормални морални рамки.

Обсъждали ли сте в „Движение 21” финансовата стабилност в държавата и как могат да се избегнат кризи в банковата система?

Финансовата стабилност не е застрашена и в момент, в който нямаме възможност да намаляваме външния си дълг е нормално да го рефинансираме с нов. При това лихвените нива на международните пазари в момента са доста атрактивни, а България е финансово стабилна страна.

Банките са стабилни и ликвидни и не трябва да има опасения в тази насока.

КТБ е очевадно особен случай и аз не мога да го коментирам, тъй като още не знаем нищо за реалното състояние на банката. По този въпрос има по-добри специалисти и при нас в лицето на Стоян Александров, нека те да кажат как може да се реши проблема без да рефлектира негативно върху икономиката. Но преди всичко, ние трябва да видим доклад и анализ за състоянието на нещата там, и БНБ е тази която е отговорна подобни случаи никога повече да не се повтарят. Както и политиците, чието обвързване с финансови и икономически интереси води до такива тотални диспропорции и изкривявания.