Как изглежда и къде живее българското приемно семейство

В периода май-юни 2015 г. Галъп Интернешънъл проведе проучване за проблемите на приемните семейства у нас. Изследването, реализирано по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и с финансовата подкрепа на Мтел, използва комбинирана методика. Методиката включва проверка на най-общите нагласи по темата в националнопредставителен сондаж, както и поредица от дълбочинни интервюта и фокус групи с приемни родители. Проучени са и данни от ресорните институции.

За резултатите от изследването, профила на българското приемно семейство и стереотипите, свързани с приемната грижа у нас, разговаряме със социолога от Галъп Интернешънъл Евелина Славкова.

Има ли конкретен профил българското приемно семейство?

Традиционно семейство, с двама партньори, между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете – това са приемните родители, според Националната асоциация за приемна грижа. Извън тези характеристики е трудно категорично и едностранно да опишем българското приемно семейство. Мога да кажа въз основа на изследването какво обединява приемните родили – с грижата си да допринесат за физическото, психическото и емоционалното развитие на децата, които стават обект на приемна грижа. Осигуряването на семейна среда на деца, живели в институции или изведени от биологичните си семейства, изисква много. Емоционалното привързване е много важен елемент, който оказва влияние и върху приемните родители, и върху децата. Това прави приемната грижа още по-специфична услуга. Както каза една от приемните майки - "Ние не можем да спасим всички деца, но колкото можем“. Това е част от философията на приемната грижа.

Защо в България има около 600 приемни семейства без деца?

Няколко могат да бъдат причините за това – от една страна зависи от профила на приемните родители и дали има дете, което попада в този профил, до комуникацията със социалните служби. Но това определено оказва негативен ефект върху приемната грижа. 446 е броят на заличените приемни семейства към 31 март 2015 г. На фона на 2362 приемни семейства в страната и двете цифри звучат стряскащо. Към 31 март в приемни семейства има настанени 2304 деца – деца изведени от институции или от биологичните си семейства. Всяко едно от тези числа показва и развитието на приемната грижа като услуга, но и проблемите, пред които е изправена.

Защо приемните семейства в големите градове като София, Пловдив и Бургас са сравнително малко на брой?

Има въздействие на други фактори, които оказват влияние върху мотивацията на хора да станат приемни родители – забързаният начин на живот в по-големите градове, наличието на работа. Тук не трябва да се тълкува грешно, че приемните родители стават такива в малките населени места, за да получават заплати. Може и да има такива родители, но винаги има изключения. Ще си позволя отново да цитирам една от приемните майки - "Аз и улицата да мета, пак ще получавам заплата, а парите, които се дават за децата, те са си за децата." Връщайки се към въпроса, ако погледнем данните за Варна, там има 175 утвърдени и вписани в регистъра приемни родители, което поставя областта на второ място след Шумен, областта с най-много приемни семейства. Тоест освен изтъкнатите причини влияние може да окаже и нивото на популяризиране на приемната грижа в дадена област.

Кои стереотипи, свързани с приемната грижа, все още не се преодолени?

Приемната грижа за децата от ромски произход и грижата за деца с умствени и/или физически проблеми. Приемните родители, които се грижат за такива деца, се сблъскват с голямо неразбиране от страна на обществото. Трудно се вниква в рационалността на това да се грижиш за такива деца. Относно децата от ромски произход една от приемните майки даде един простичък, но безкрайно смислен отговор - „Ние сме първите, които правим истинската реинтеграция на ромчетата.“ Националното представително изследване, което направихме показа, че над 50% от българите, поставени в ситуацията, в която не са в състояние да се грижат за детето си, а близките и роднините им също не могат, биха предпочели детето им да бъде отгледано в приемно семейство. Посоката е вярна и обществените нагласи могат да се променят по отношение на приемната грижа.