11% от българите са готови да станат приемни родители, без да искат заплата

OFFNews Последна промяна на 25 юни 2015 в 22:35 2082 0

Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях.

Това показват данните от проучване на Галъп Интернешънъл за проблемите на приемните семейства, представени на пресконференция днес.

Изследването, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на Мтел, използва комбинирана методика. Методиката включва проверка на най-общите нагласи по темата в националнопредставителен сондаж, както и поредица от дълбочинни интервюта и фокус групи с приемни родители. Проучени са и данни от ресорните институции.

Близо 70 процента от българите свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в семейство.

37 на сто от респондентите са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данните от изследването.

Българите биха станали приемни родители, ако: имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41,2%); детето няма заболяване или увреждания (33%) и е без трудности в поведението (23,3%); бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%); определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство (11,2%).

Към края на март 2015 година у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца.

Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са 63.

Близо 600 са приемните родители без деца, като най-много са в област Пазарджик (46). 446 приемни семейства са заличени от регистрите, като причините са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за „несправили се“.

Малки момичета от български произход, между 2 и 5-годишни, са основно децата в приемна грижа, съобщават от Националната асоциация за приемна грижа.

2 от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход, а все повече деца попадат в приемни семейства от домовете на собствените си родители, заради насилие, неглижиране и бедност.

Традиционно семейство, с двама партньори, между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете – това са приемните родители у нас, според Националната асоциация за приемна грижа. Водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови