Юлиан Войнов: Ние сме десни. Защо да предадем убежденията си?

Юлиан Войнов е магистър по финансов мениджмънт от Стопанска академия-Свищов и магистър по Икономика от Университета в Манчестър. Има множество специализации и квалификации в областите на приложната икономика, статистиката, финансовото моделиране, банковия мениджмънт, управленското счетоводство и т.н. Учредител на ДСБ. Понастоящем е учредител и финансист на Коалиция ДЕСНИТЕ и автор на икономическата им програма. Водач е на листата в 24 МИР-София.

Г-н Войнов, защо избрахте различен десен път от Реформаторския блок?

Реформаторският блок започна едно приближаване към политическия център, което не отговоря на една значителна част от симпатизантите и последователите на ДСБ. ДСБ още от самото си формиране заяви своята категорична дясна идентификация. Отклонението от десните принципи, принуди доста хора да потърсят друга форма на участие в политиката, друго представителство. Поради тази причина симпатизанти и последователи на Демократи за силна България се обърнаха към хора, свързани с автентичната десница, участвали в правителството на Обединените демократични сили (1997-2001 година), с опит и управленски качества, които да станат изразители на тези принципи, на които автентичната десница беше изградена в България.

Не се ли страхувате от обвиненията, че така разпръсквате гласовете вдясно?

За съжаление не можем да приемем такава теза, защото в края на краищата за нас това, което е важно, е човек да има избор и да направи избор, в съгласие със собствените си убеждения.

Ние не приемаме тезата, че трябва да се гласува за най-малкото зло, защото това всъщност ни прави по-слаби и ни прави конформисти. Събираме около себе си такива хора, които категорично заявяват, че не могат да направят предателство на собствените си принципи, които са изповядали през живота си.

Какво е мнението на „Десните“ за ГЕРБ? Ако влезете в парламента, бихте ли преговаряли с партиите от ЕНП? 

Ние се заявихме като категорична опозиция на политическото статукво в момента. Политическото статукво в момента се представлява основно от БСП, ДПС и ГЕРБ. Това са партиите, с които ние по никакъв начин няма да влезем в каквито и да е било уговорки и коалиционни споразумения.

Тоест изключвате комуникация с ГЕРБ дори и след изборите?

Изключено е политическо взаимодействие с ГЕРБ. Разбира се, все пак трябва да бъдем реалисти в политиката. Когато се предлагат някакви добри решения за България, за българската икономика и за българското общество, ние ще участваме в дебати, ще участваме в предложения, но това ще бъде на една принципна основа, а не на базата на някакви предварителни уговорки.

Какви са икономическите политики, които се предлагат в програмата на „Десните“?

Ние вчера представихме някои от приоритетите на предизборната програма на „Десните“. Аз съм разработил икономическата програма на коалиция „Десните“, в която има 6 основни цели: запазване на финансовата стабилност, облекчаване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса, изграждане на предвидима бизнес среда, прекратяване на злоупотребите на монополите, освобождаване на малкия и среден бизнес от бюрокрацията и корупционния натиск и най-накрая – създаване на условия за растеж на икономиката и доходите. Във всяка една от тези сфери сме разработили определени конкретни политически решения и предложения, които евентуално ще проведем, ако спечелим доверието на гласоподавателите.

Съвсем накратко по отделните части – по отношение на финансовата стабилност това, което за нас е изключително важно, е запазване на системата на паричен съвет до влизането на България в еврозоната и гарантиране на устойчива макроикономическа рамка. Ние категорично се обявяваме за незабавно предприемане на действия за влизане във валутния механизъм ERM 2 или така наречената “чакалня” за еврозоната. На второ място, ще работим за обединяването на регулаторните функции на БНБ и Комисията за финансов надзор в единен мощен регулатор така, както е направено в Германия и Англия. По отношение на облекчаване на административната данъчна тежест това, което предвиждаме, е въвеждането на облагаем минимален доход, равен на минималната работна заплата за страната, но запазване на данъчната ставка от 10% върху доходите над необлагаемия минимум. Тоест това е преобразуване на настоящия плосък данък с необлагаем минимум, което ще бъде изключително в полза на хората с по-ниски доходи.

Ще стигнат ли парите за такава стъпка?

Експертните изчисления са, че разходите, които бюджетът ще поеме, ако се въведе този необлагаем минимум по начина,  който ние предлагаме, са от порядъка на 150-170 милиона годишно. Разбира се, тези пари ще бъдат изгубени от бюджета, но ще останат на разположение на хората. Ще се появят в потребителското търсене, така че те отново рано или късно ще се върнат в бюджета под формата на данъци. Основната роля, която ще изиграе въвеждането на такъв необлагаем минимум, е, че ще повиши потребителското търсене и оттам ще доведе до цялостно раздвижване на икономиката в страната. Друго предложение, което имаме по отношение на данъчната тежест, е премахването на режима на облагане на едноличните търговци с данъчна ставка от 15%, което в момента считаме за несправедливо, защото при плосък данък 10% не е нормално определен данъчен субект да бъде облаган с по-висока данъчна ставка. Искаме приравняване на тяхното облагане, така че да се водят като физически лица на общо основание.

Друго предложение е въвеждане на нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната в България печалба. Нашите изследвания показват, че България е една от малкото страни в Централна и Източна Европа, където такова облекчение липсва.

Това не е ли много радикална стъпка?

Въпросът е, че България се нуждае изключително много от инвестиции. При условие, че чуждестранните инвестиции спадат драстично спрямо предходните години – това е начин, по който да се стимулира българският бизнес да инвестира в икономиката. Трябва да се подчертае, че тук става дума само за дела на реинвестираната печалба, не за цялата печалба. Считаме, че това е също една от стъпките, която ще подпомогне икономическото развитие на страната. И друг акцент от тази част на икономическата програма е задължително възстановяване на ДДС от данъчна администрация в законовия срок от 30 дни, който в момента се нарушава най-вече от по-предишното правителство на ГЕРБ. В предишното правителство Орешарски се опита да работи в насока на връщане на ДДС в някакви по-нормални срокове, но и там имаше доста пропуски.

Следващата точка от програмата – облекчени условия за малкия и среден бизнес, там предлагаме въвеждане в техния пълен обем на изискванията и принципите на законодателния акт за малкия и среден бизнес, предложен от Европейската комисия още през юни 2008 г. За съжаление, този акт остава все още не напълно интегриран в българското законодателство. Там има доста положителни мерки по отношение на малкия и среден бизнес. И на второ място – обединение в кодекс на всички държавни изисквания за упражняване на стопанска дейност, който да съдържа изчерпателно всички изисквания, технически параметри и условия за упражняване на широк обхват от стопански дейности най-вече за малкия и среден бизнес. Като изпълнението на тези изисквания е единствената предпоставка за започване на работа без предварително разрешение, а само с уведомление до посочените в кодекса институции.

Приоритетът за борба с монополите означава ли, че най-после има партия, която е готова да прекъсне връзката между държавата и олигархията?

По отношение на монополите основният проблем е, че липсва контрол върху тези структури.

Защо да липсва, има толкова много регулаторни органи?

Да, но те не си вършат работата. Реално, ако се направи анализ основно на дейността на Комисията за защита на конкуренция и на Комисията за защита на потребителите, ще се види, че - особено в първата комисия - те по-скоро играят ролята на лобист за тези монополни олигархични структури, отколкото за някакъв сериозен регулатор. Това трябва да бъде прекратено.

Това, че КЗК играе ролята на лобист вече толкова време, а председателят й Петко Николов надживя 4 правителства и никоя партия не му иска оставката, според Вас не е ли съдействие на българските партии към монополите?

Да, за съжаление е точно така. Не бих казал, че никой не не му иска оставката, напротив. Имам данни, че общо взето от всички правителства, които са управлявали, докато той е бил шеф на комисията, под една или друга форма е настоявано той да се оттегли, но определени кръгове от политическите партии са блокирали този процес. Което означава само едно – има натиск извън политическите партии на определени икономически групировки, които се съпротивляват той да бъде освободен, защото получават някаква изгода от неговата дейност. Категорично считаме, че това е един от основните проблеми на регулаторната система в България и поради тази причина ние ще търсим предприемането на радикална реформа в тези органи и тяхното превръщане в реални борци срещу тези монополни практики в българската икономическа действителност. Ако не се предприемат мерки в тази посока, в един момент ще се окажем с няколко огромни икономически мастодонта и тотално разрушен малък и среден бизнес, което в края на краищата ще доведе до абсолютна деструкция на икономическата среда в държавата.