Британци, какво направихте?
Това, което се случи във Великобритания, може да бъде разказано по два начина - като "справедливия гняв на масите" и като "бунт на идиотите", казва в интервю за Дойче Веле социологът Андрей Райчев.
ДВ: Какви ще бъдат последиците от излизането на Великобритания от ЕС - за самата нея, за Европа, за България?
Райчев: За да прогнозираме последиците, първо трябва да видим причините. Случилото се може да се разкаже по два начина. Както можем за една и съща професия да използваме думите „разузнавач” и „шпионин”, така и в случая можем да опишем станалото от две противоположни гледни точки - като „справедливия гняв на масите” и като „бунт на идиотите”. Уникален случай, при който всички с експертиза и акъл в главата казват „Недейте!”, а народът въпреки това натиска копчето. Състоя се микротренировка за Тръмп, това е абсолютно същият процес. В Европа има хора, които могат да бъдат наречени „маси” или „идиоти” - и тези хора се гневят, казват „не” и без никакви рационални съображения решават, че се развеждат.
ДВ: И какво следва оттук насетне за англичаните, които решиха да се разведат?
Райчев: Катаклизмът, който те сами си причиняват, е сравним по сила само с военните катаклизми. Вече са не United Kingdom, a Devided Kingdom и начаса могат да забравят за Шотландия. Въпрос само на време е кога Шотландия ще напусне. А ситуацията на Северна Ирландия става съвсем абсурдна, защото тя трябва да избира между два съюза - с Уелс и Англия или пък с Ирландия и Европа. Тоест, на изпитание е подложена формулата на самата страна, на монархията. Това изпитание е резултат от пълното политическо бездарие на Камерън. Защото Камерън и група хора около него организираха референдума, смятайки, че могат да си играят с огъня, че могат да се справят. Да, обаче къщата изгоря.
ДВ: В този смисъл не е изненада, че Камерън вече обяви оставката си.
Райчев: Да, политическата криза е неизбежна. Освен това те скачат в една дълбока икономическа неизвестност и имат пред себе си два варианта. Първият: да продължат да плуват в океана, без да знаят накъде отиват и дали имат сили да се върнат обратно. При този вариант те се надяват на спасителния остров, който се казва САЩ - и изпадат в пълна и непосредствена зависимост от американците. Вторият вариант е да прибягнат до абсурдната ситуация да се наредят на опашката с Норвегия и да молят ЕС да запази всички правила, но без досегашните предимства, които имаше Великобритания. Тоест - да дават вноска и да имат достъп до пазарите, но да загубят всички властови позиции, които притежаваха довчера.
Това е синдром на гнева на масите или на бунта на идиотите, дължащ се на чувството за уникалност, което собственият им елит им внушава непрекъснато: те са уникална страна, те са велики и т.н. А това е пълно самозабравяне, защото Англия не представлява и 1% от световното население и не произвежда дори 2% от световния продукт. Човек ако сбърка ръста си десет пъти, както те го правят, живее с усещането, че е висок 20 метра. И, примерно, веднага ще се удави в морето, ако гази надълбоко с убеждението, че е висок 20 метра.
Във Великобритания се наговориха маса глупости, включително и за българите и румънците, които уж заливали трудовия пазар. Но сред всички неща, които се наговориха на този странен остров, имаше едно, което безспорно е вярно - и е сериозен проблем за Европа. Европейският проект много отдавна надхвърли първоначалните си замисли и постигна някъде 300-500% от това, което искаше в началото.
ДВ: Британците искат именно това - да се върнат към първоначалния вариант.
Райчев: Да, това е просто един проект за общ пазар - нещо като супермаркет. Това може да бъде стабилна конструкция, разбира се. На следващата фаза може да има следваща стабилна конструкция - федерация с президент, избран от народа. Но ЕС седи помежду - нито в тогавашното, нито в новото. А такова състояние е нежелателно, нестабилно и води до неприятното обстоятелство, че нямаме избрано ръководство, а само договорено ръководство. Не че това ръководство се състои от „брюкселски идиоти”, както ги наричат някои, не. Това не са просто някакви равно говорещи роботчета, повтарящи едни и същи заучени фрази като папагали: за кохезията, за изравняването, за Европа на гражданите... Това се случва не защото са „идиоти”, а защото нямат власт. По дефиниция те са договорени като кукли на конци. А политическият лидер трябва да е интересен, той трябва да изразява своята емоция, която да влиза в унисон с емоцията на милиони други хора. Но това не може да се очаква от формулата, която имаме в момента. Посто не може да се случи, защото това би означавало Франция и Германия да изгубят властта си.
В момента ЕС има ясен политически център. Той са нарича „договор между президента на Франция и канцлера на Германия”, които решават всички въпроси, а онези в Брюксел просто изпълняват тази воля. Това е абсурдна ситуация и не може повече да продължава така. И в този смисъл стигаме до един много парадоксален извод: ЕС или се връща в изходната позиция на общ пазар, точно както искаше Англия, но вече без Англия, или пък прави решителната крачка напред към федериране, към образуване на нов политически център, при който всички страни-членки участват в управлението. Да, вече без Англия, но има много други кандидати, които ще допълнят бройката...