Боян Захариев: България е бедна заради избраната неолиберална икономическа и данъчна политика

Боян Захариев е директор на програмa "Управление и публични политики" в институт "Отворено общество" в София. Той е доктор по социология. През 1995 г. е завършил индология, а през 2003 г. - икономика в СУ "Св. Климент Охридски". Интересите му са в сферата на образованието, социалната интеграция на групи в неравностойно положение и развитието на местни общности.

Вие казвате, че премахването на бедността технически не представлява проблем и че това зависи изцяло от политическите решения. Защо толкова години България продължава да избира да остава бедна?

По принцип съм напълно съгласен с това твърдение, макар че не си спомням дали съм го казвал толкова директно. Трябва да разграничим ясно дискусията за това, че България като цяло не се развива с темповете, с които ни се иска, от това, че в България има много бедни.

Въпреки че България не се развива достатъчно бързо в глобален план, тя не е сред най-бедните страни, а е страна със средни доходи. Може би дори стои някъде на входа на клуба на богатите страни (в глобална перспектива). И все пак наистина си остава една от най-слабо развитите страни в Европа и най-слабо развитата в Европейския съюз.

Другият въпрос е за това защо в България има големи неравенства и много бедни хора? Когато въпросът за общото икономическо развитие се смесва с въпроса за бедните и за неравенството, това обикновено се прави, за да се оправдае нежеланието за прилагане на политика за борба с бедността. Казва се "ние всички сме бедни", "България е бедна страна, затова има много бедни". Сам по себе си икономическият растеж не води до справяне с бедността. Между най-развитите страни в света има много големи разлики в дела на бедните. Някъде в богатия свят се срещат хора, които живеят като в най-бедните страни по света. България е избрала да има неолиберална икономическа и данъчна политика, за която се плаща висока социална цена. Това е причината да има много бедни и големи неравенства.

Социалният министър обяви война на бедността. Той призова "държавата и обществото да се събудят и да започнат обща тежка и безкомпромисна битка с бедността". Как оценявате предприетите досега мерки от правителството срещу бедността?

Напоследък не съм запознат с нови мерки за борба с бедността. Последните, за които знам, бяха свързани с разширяване на обхвата на помощите за отопление във връзка с енергийната бедност. Сегашното правителство, струва ми се, не е правило нищо за борбата с бедността, ако не броим актуализирането на минималната работна заплата. Освен това влиянието на тази мярка върху бедността е така или иначе спорно.

В България основни инструменти за борбата с бедността, като гарантирания минимален доход, се актуализират веднъж на десетилетие. Последно това стана през 2009 г. след началото на глобалната икономическа криза. Покупателната способност на гарантирания минимален доход през годините изостава все повече спрямо средната работна заплата.

Какво мислите за промените в социалното подпомагане за деца, които Министерството на труда и социалната политика (МТСП) направи с цел по-голяма социална справедливост и насърчаване на отговорното родителство?

Въздържах се да коментирам семейните помощи за деца. Там промените са с практически нулев очакван ефект, а при внимателни изчисления те са незначителни. Самата кампания обаче имаше негативен ефект, защото породи много негативизъм към ромите покрай обсъждането на ранните бракове и ражданията от непълнолетни и малолетни майки. Ранните бракове са традиция в някои от най-маргинализираните ромски общности, която има и икономически корени. При всички положения това е едно от проявленията на бедността и маргинализацията и наказанията, предложени от министъра, както и изземването на родителски функции, не са правилният подход. Ранните аборти, например, са много по-голям проблем и засягат не само ромите, даже и не главно ромите, но за тях нищо не беше споменато.

Как оценявате мерките на правителството срещу младежката безработица? През август социалното министерство отчете, че младежката безработица у нас е най-ниската от 6 години насам. Появиха се и данни, че спадът на безработицата в България за юли е най-голям в ЕС.

Спадът в младежката безработица се дължи на частичното съживяване на икономиката, а не на специални мерки на правителството. Младежката гаранция още не e заработила сериозно. Съживяването на икономиката също има външни двигатели, нашата заслуга е минимална. Българските правителства водеха проциклична политика по време на икономическата криза, която според мен направи излизането от кризата максимално трудно, протяжно и болезнено, но това е отделна дълга тема.

По данни на Института за пазарна икономика, ако един безработен си намери работа, той получава средно само с 18% повече, отколкото ако остане на социални помощи. Нетната минимална заплата в някои региони на страната е толкова ниска, че не създава стимул у хората да работят. Как да мотивираме безработните да си търсят работа?

Тoзи феномен е известен като капан на безработицата. Тук има два проблема. Единият идва от пазара на труда и е свързан с ниското заплащане, особено при хората с ниска квалификация и в сферата на масовите услуги. Между другото, в сивата икономика има хора, които работят под минималната работна заплата без да се плащат осигуровки. Другият проблем идва от политиката и е свързан с липсата на необлагаем минимум. Когато се облагат и най-ниските доходи от труд, капанът на безработицата расте. Става неизгодно да се работи. Това, което със сигурност не е причина за наличието на капан на безработица, е размерът на социалните помощи. В България те са мизерни.

Какво трябва да се направи, за да може механизмите за преразпределение, като например данъчната и осигурителната система, да заработят за намаляване на неравенството?

За начало трябва да се въведе относително висок необлагаем минимум и да се върне прогресивното данъчно облагане със стръмна скала. Трябва гарантираният минимален доход да се увеличи от 65 лева на поне 100 лева и да се създаде някакъв механизъм за неговото автоматично актуализиране, както е при пенсиите.

Какви промени в макроиконимическата политика трябва да се направят, за да се постигне по-голям ръст на икономиката? Докога ще се робува на идеологията, че ниските доходи и работни заплати, както и ниските данъци, са важно конкуретно предимство за България?

Докога се питам и аз. Моята прогноза е, че това ще продължи още, вероятно поне до 2020 г. В момента няма политически предпоставки за промяна. Но прогнозите са несигурно нещо. Макроикономическата политика трябва да бъде по-активна. Трябва да има по-балансирано публично инвестиране в изоставащите райони и извън най-големите градове. В момента политиката е да се инвестира само в големите градове, което увеличава вътрешния миграционен натиск, създава градски гета и същевременно стимулира и емиграцията.

Близо половината от световното богатство е в ръцете на 1% от населението. Стoтината най-богати милиардери притежават около 2 трилиона евро. Една съвсем малка част от това богатство би помогнала на милиони бедстващи по света. Сред най-богатите има хора, които даряват големи суми за благотворителност (например Бил Гейтс, Уорън Бъфет и др.), но статистиката показва, че по времe на кризата средната класа и бедните са давали за благотворителност повече отпреди, а богатите - по-малко. Как да "хуманизираме съвестта на богатите" (по израза на г-жа Кристалина Георгиева), за да помагат по-активно?

Въпреки че общата статистика е такава, както правилно отбелязвате, през последните години има и забележителни примери за филантропия сред най-богатите. За мен е по-важна философията, която стои зад тази филантропия, не толкова нейният размер. Хора като Уорън Бъфет смятат, че богатствата трябва да се разпределят по-справедливо и че хората не бива да се оценяват според чековите си книжки. Много богати хора казват, че е справедливо богатите да плащат по-високи данъци. Т.е. става дума за философия, насочена към структурни промени, а не просто към призиви за повече човеколюбие (филантропия). Българският икономически и политически елит e новозабогатял и незрял. Не съм оптимист за развитието на подобно мислене при нас, поне още едно поколение.