Oсновен ремонт на старите участъци на магистрала "Тракия" няма да има

Магистрала "Тракия" изпадна от плановете за ремонт през тази година. Държавата не е предвидила пари за ремонт на старите участъци между София и Пловдив, които са в аварийно състояние.

Най-доброто, на което пътуващите може да се надяват, е кърпене до "поносимо преминаване по тях". Това съобщи вчера шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров по време на отчета на Оперативна програма "Транспорт". Ремонтът на проблемните участъци бе отложен и миналата година отново заради недостиг на средства. Прогнозите за изпълнението на един от големите инфраструктурни проекти в столицата - т.нар. северна скоростна тангента, също са песимистични. Средствата по регионалната програма трябва да се инвестират до края на годината, а държавата все още сключва споразумения със собствениците на имотите, през които трябва мине 16-километровото трасе. Досега техният брой е едва около 100, докато жалбите в съда срещу ниските оценки на имотите са над 360. Срокът за сключване на споразумения изтича в края на януари. След това АПИ ще се възползва от променения в края на миналата година закон за държавната собственост и ще пристъпи към изпълнение на дейностите преди излизането на съдебните решения.

Сега надеждите са финансовото министерство да задели средства при първа възможност, ако има свободен ресурс.

Петнадесет големи проекта, сред които магистрала "Струма" и "Марица", както и столичното метро очакват нови средства по Оперативна програма "Транспорт" за 2015 година. Ще направим всичко възможно да не допуснем загубата им, обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски при откриването на Годишния отчет за напредъка на Оперативна програма "Транспорт" /ОПТ/ за периода 2007-2013 година в хотел "Хилтън".

Голямото предизвикателство за бенефициентите и ведомството е в размер на 600 млн. евро, които трябва да бъдат усвоени през тази година.За изминалата 2014 година не е допусната загуба на средства по програмата, въпреки определени критични моменти в организацията. Благодарение на "Метрополитен" запазихме темпото и традициите да не губим средства, oбяви Московски.

До момента 1.5 милиарда евро са разплатените средства по ОП "Транспорт", което представлява 71% от целия бюджет на програмата. 

Министърът отчете и конкретните резултати по Оперативната програма.

През 2014 година най-голям дял от средствата са изразходвани за пътищата,  на второ място за метрото, жп.гари и на последно място за инвестициите в корабоплаването.

250 км ЖП-линии, повече от 150 км магистрали са пуснати в експлоатация, модернизирани са ЖП гарите в Бургас и София.Почти 1.1 млрд. са възстановените средства от Брюксел към националния бюджет, а размерът на сключените договори с изпълнители по оперативната програма "Транспорт" достига 95.7 %.
Договорен е целият наличен ресурс, разплатени са над 1,5 млрд. евро или 71-72% от обема на всички средства от програмата.

Общо 22 инвестиционни проекта се финансират по програмата, като седем от тях са напълно завършени. В момента се изпълняват 15 големи проекта, сред които рехабилитацията на жп линията "Септември-Бургас", "Септември-Пловдив-Бургас", АМ" Струма", АМ "Марица" и столичното метро, отчете министърът.

Те са с национално значение и ще направя всичко възможно те да бъдат довършени в срок.96% от средствата за метрото вече са усвоени, а до средата на годината те ще достигнат 100%. Етап 3 на строителството почти е приключило, в средата на годината предстои пускането на поредния метролъч.

35 млн. пътувания са отчели метростанциите от създаването на метрото, отчете министърът. Общата сума, отпусната за метрото в София, е 528 млн. лева, като тя е с 20 млн. лв. по-висока от тази, отпусната за развитие на железопътната инфраструктура, където са предоставени 500 млн. лв. От друга страна 38 млн. лв. са средствата за подобряване на речната и морска инфраструктура и навигация. Шампион по усвояване е столичното метро, където са разплатени 90% от договорените средства. В пътната инфраструктура са разплатени 68%, а в железопътната малко над 50%.

Московски съобщи, че съществува вариант, по който се водят преговори с ЕК, да се постигне правилото N+3, което е договорено и за някои други държави.

"Ако успеем, това ще бъде допълнителен бонус и "глътка въздух" за проектите. Ако това не се случи, ще се опитаме в рамките на 2015 г. да завършим проектите. Ако успеем да получим допълнителната една година ще е най-добре за всички, ако не стане, ще се концентрираме да свършим работа в сегашните срокове, заключи Ивайло Московски по време на встъпителното си изявление.
Усвояването на средства по ОП "Транспорт" е най-големият й успех, потвърди на форума и Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" към Министерството на транспорта", която направи подробна презентация по темата.

След представянето министър Ивайло Московски отговори на въпроси на медиите по актуалната тема за кризата в БДЖ. 

България е на последно място по отделени средства за железниците, а ситуацията в БДЖ ще остане критична и няма да се промени, докато те не станат национален приоритет. В сряда Министерският съвет отпусна на компанията 40 млн. лв., за да не бъдат спирани влакове и освобождавани служители.
"За да отлепим дъното в Европа по качество на железниците ще са ни необходими поне още 40 млн, заяви министърът и добави, че е оптимист след гласуването в транспортната комисия в НС, при което се постигна пълен консенсус за спасяване на железниците.

И в рамките на следващите месеци, когато подготвим стратегията с инвестиционна програма, искрено се надявам да бъде по същия начин подкрепена в парламента", коментира Московски.

"Картината с ЖП транспорта може да се промени само при съгласие на всички политически сили за политиката на развитие на желзниците за следващите 7-8 години. Но при сегашните финансови параметри в БДЖ не може да се очаква да се постигне устойчивост дори и на средноевропейско ниво", посочи министърът.

Министър Московски представи кратък сравнителен анализ по критерия километри, колкото има всяка една от европейските държави, разпределени пропорционално към субсидиите и капиталовите трансфери при финансирането на железниците.Чехия, Унгария, Словения, Хърватия-всички те инвестират в пъти повече в железниците, отколкото ние. България е твърдо на последно место в ЕС, заяви Московски. И неприятното е, че дори държава като Сърбия, която не е член на ЕС и има с 1000 км по-малко от нас железопътна мрежа, отпуска с 40 млн. лв. повече за ЖП транспорт, уточни той. Нямаме данни за Албания, но допускам, че и там се отпускат повече средства от държавата, отколкото у нас. Министър Московски смята, че в момента, в който железницата стане приоритет на националната политика и по друг начин се отнасяме с инвестициите в този сектор, тогава ще разчитаме, че бихме получили на средно ниво европейска ЖП мрежа. Иначе не е възможно с финансирането, което имаме в момента да се постигнат прилични резултати. Не е съизмеримо да се сравняваме с Австрия, но разликата с нея е ужасяваща за нас.

У нас инвестициите в ЖП транспорт са около 240 млн. лв. на година, а в Австрия, с почти същата по обем и капацитет мрежа, разликата е само 100 км., средствата, са 6.8 млрд.лв. годишно.
Министърът посочи, че проектите по ОП "Транспорт" са рискови и се работят с известно закъснение. Една от основните причини е идеята на предишната власт да раздели на две Министерството на регионалното развитие. Заради разделението в продължение на 8-9 месеца не са издавани разрешителни за строителство, а промяната в закона за отчужденията, което е вързало ръцете на бенефициентите и изпълнители по програмата. От министерството разчитат да ускорят дейностите и проектите по Оперативната програма да се изпълняват в срок.