Нито може да се говори за криза през 2022 г., нито е допустимо България да е на дефицит

Следващата година нито може да се говори за криза, нито е допустимо - ако се приложат изискванията и правилата в Европейския съюз - България да бъде на дефицит. Това заяви финансистът Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, отговарял за бюджета, и настоящ член на Фискалния съвет.

Дефицитът се определя не от друго, а от икономическия растеж и обстановката в държавата. Всички показатели, включително и на Европейската комисия, сочат, че следващата година не може да се говори за криза, подчерта Дацов пред bTV. Според него разумният подход е да се заложат реалистични цели и бюджет около нулата. "Тоест балансиран бюджет с някакви малки отклонения - минус 0,5, плюс 0,5% от БВП. Според мен това ще бъде правилната политика."

Актуалните данни показват, че пари има - месец преди края на годината бюджетът е с близо 570 милиона превишение, което се дължи на добрите приходи в бюджета, но и заради това, че почти няма похарчени пари за капиталови разходи, отбеляза финансистът.

Попитан за преговорите за сформиране на правителство между "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Демократична България" и БСП, Дацов не скри учудването си, че сме станали свидетели на коалиционни преговори без разчети и призна, че за пръв път вижда такова нещо.

"За пръв път виждам преговори, които да се правят без сметки. Там нямаше изчисления, нямаше остойностяване на сметките, които предложиха партии, и (останалите - бел. ред.) се съгласиха. Тоест това е доброто желание на всеки един, пожелание да се случи някакъв тип политика, без да има изчисления. Така или иначе, те самите се съгласиха, че в средата на следващата година ще видят това колко струва.

Ако трябва да се прави истинско коалиционно споразумение, както се прави в Холандия или Германия, то задължително е придружено с разчет за ефектите и колко пари ще струва", посочи Дацов.

Според него не се е състояла дискусия за качеството на публичните финанси и какво се получава срещу тях.

Ако има дискусия, тя трябва да бъде за това как с парите, които плащаме за данъци, да получаваме по-добри и по-качествени услуги - посочи Дацов. Вместо това ни се каза например, че ще се вдигне минималната заплата на 700 лв.

"Пари в бюджета има, но самото оповестяване на нещата е по сбъркана логика. Бюджетът има друго предназначение. Първо, той осигурява услуги. Ако има дискусия, тя трябва да бъде как с парите, които плащаме от данъци, да получаваме по-добри и по-качествени услуги. Това е същото като във всяка друга сфера. Когато отивате и си купувате хляб, месо, рядко питате и дискутирате какви са заплатите вътре или какви са социалните придобивки. Интересува ви качеството на месото, цената, защото сте потребител", обясни той.

Дацов е категоричен, че работодателите са прави да искат отмяна на административното определяне на размера на минималната заплата, че именно това е правилният подход.

"Имаме системно увеличаване на минималната заплата през годините - първо от правителствата на ГЕРБ - сега са заявени същите намерения, при което некачественият труд, или хората с ниско образование, които работят на минимална заплата, почват да се доближават със заплатите на хората с добро образование. Отдолу заплатите растат, а горе - понеже условията за развитие на икономиката не са такива - заплатите нарастват много по-бавно. Вследствие на това този, който е с добро образование и работи нормална работа и този, който полага некачествен труд, получават едно и също заплащане. Струва ли ви се нормално?"

Автоматичните механизми за увеличение - какъвто е административното определяне на минималната заплата - води до преизчисление и на средната, отново не на пазарен принцип, а поради участието на минималната в нея.

Ако е 50% по-висока от минималната, с повишението на минималната се вдига и отново, и отново. И така се влиза в цикъл, при който заплатата расте без основание. Ако се следва този подход и в криза, се оказва натиск върху заплатите, "помпа" се инфлацията и се намалява растежът.

Попитан за добавките върху пенсиите - общо 120 лева, които отпадат от Нова година, Дацов коментира: "Идващото правителство препотвърди нивото на доходите, макар че те трябваше да паднат (бел. ред. - пенсиите). Тази добавка е временна, кризисна и трябваше да падне, нямаше основание да бъде давана. Тоест потвърди се онова правило, което си го знаехме и преди, че като вдигнеш едни доходи, не можеш да ги върнеш обратно". По време на преговорите бъдещите управляващи дадоха обещанието след отпадане на добавките с увеличение размерите на пенсиите да бъдат запазени на нивата им с добавките и да не бъдат намалени.