Караниколов кани китайски гиганти в София Тех Парк

Възможност за участие на високотехнологични китайски компании в първия научно-технологичен парк в България – „София Тех Парк“, обсъдиха на среща министърът на икономиката Емил Караниколов и Н. Пр. Джан Хайджоу, посланик на Китай в България.

„Търсим международни партньори за участие в проекта, той предоставя добри условия за китайски компании и институти, обмислящи разширяване на техните научно-изследователски и развойни центрове в Европа“, заяви на срещата министър Караниколов.

Той допълни, че възможните области за сътрудничество са в изграждане на собствени или съвместни лаборатории за научни изследвания и иновации, сътрудничество с водещи български научни институции, като и демонстрационни площи за китайски високотехнологични фирми.

Според китайския посланик в “София Тех Парк” има отлични възможности за съвместна работа.

„В момента стимулираме технологичните паркове в Китай да търсят възможност за изпращане на инкубатори в България. Заедно с инкубаторите ще дойде и пазарното търсене, както и средства, които ще помогнат за превръщане на научните резултати в индустрия“, посочи Н. Пр. Джан Хайджоу.

На срещата бяха обсъдени още и вариантите за засилване на икономическото и външнотърговското сътрудничество.

Стартирани са общо 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български земеделски и хранителни продукти, от които са финализирани три, като се очаква скоро да се приключи и процедурата за мляко и млечни продукти.

„Благодарим на посолството на Китай и разчитаме китайските власти да съдействат за ускоряване на процедурите за внос на български земеделски и хранителни продукти“, подчерта министър Караниколов.

Според посланик Хайджоу китайската страна активно изследва начините за засилване на сътрудничеството с България.

„Износа към Китай трябва да се увеличи и трябва да създадем баланс в търговията между двете страни. Според нас земеделието има широка сфера на обхват и в това число влиза търговията, производството на продукти, откриването на нови пазари и нови технологии за преработка на храни. Китайската страна придава огромно значение на българските селскостопански продукти“, поясни Н. Пр. Джан Хайджоу.

Той добави, че ако двете държави искат да повишат стокообмена трябва да работят в посока популяризиране на българките продукти в Китай и разширяване на каналите за търговия.

За периода 2006-2016 г. износът ни за Китай нараства над 6 пъти – от 78 млн. щ.д. през 2006 г. до близо 480 млн. щ.д. през 2016 г. Вносът от Китай също нараства, но с далеч по-умерени темпове (през 2006 г. е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 г. е приблизително 1 млрд. и 79 млн. щ.д.). Китай заема второ място, след Турция, сред експортните ни дестинации извън ЕС.

Сходна тенденция се наблюдава и през 2016 г., когато стокообменът с Китай възлиза на 1629.1 млн. щ.д. Българският износ за Китай е в размер на 479.7 млн. щ.д. (-19.6%), а вносът от Китай се равнява на 1149.4 (+6.5%).

През първите три месеца на 2017 г. двустранният стокообмен се равнява на 462.1 млн.щ.д. (ръст от 9.22% спрямо същия период на 2016 г.), от които български износ на стойност 175.1 млн. щ.д. (увеличение от 28.2%) и внос на стойност 287 млн. щ.д. (+0.2%).