Финансовият министър: Кирил Ананиев е за прокурор

Бившият финансов министър Кирил Ананиев е нарушил закона и прокуратурата трябва да се самосезира. Позицията изрази министърът на финансите в служебното правителство Асен Василев в интервю за Нова тв.

Той визира изнасянето на информация за фирмата на шефа на НАП Румен Спецов по време на пресконференция на ГЕРБ. Тогава бившият финансов министър попита бил ли е Спецов "спец по източване държавната хазна", като е прехвърлил фирма със задължения на друг човек преди ревизия, за която е бил предупреден.

"Проверил съм данните, доколкото имам достъп до тях, и съм абсолютно уверен, че няма никакво нарушение. Господин Спецов вече обясни, аз обясних. Проверката на главния прокурор е започнала. Никой не може да обвини главния прокурор в пристрастие към текущото служебно правителство. Ако има проблем, ще се вземат мерки, но аз не очаквам да има. Не мисля, че има проблем. Има раздухване, набеждаване на хора без никакви факти", заяви по този повод Василев.

"За мен беше огромен проблем как господин Ананиев, примерно, е взел някакви номера на вътрешни проверки и така нататък, до които даже аз, като министър, нямам достъп, защото има данъчно-осигурителна тайна, и прокуратурата е една от малкото институции, която може да вземе достъп. Та, как точно е получил тази информация и кой точно е нарушил закона, какво престъпление е направил, за да я изнесе?", продължи министърът.

На въпрос нарушил ли е в тази връзка Ананиев закона, той отговори с "абсолютно". Попитан дали призовава прокуратурата да се самосезира, той отвърна утвърдително.

"Как тази информация, която е данъчно-осигурителна тайна, е излязла на пресконференция на една политическа партия?" - попита отново Василев и сам даде отговор: "Това говори как се управлява държавата. Не по правилата, не по законите, а с телефонни обаждания и натиск. За това ми говори".

Той похвали работата на приходната агенция под новото ѝ ръководство, в лицето на Румен Спасов, при която от чести проверки на фризьорски салони и баничарници тя е била преориентирана към "фирми, които получават голям обществен ресурс; фирми, които се занимават с трансферно ценообразуване, тоест правят големи разходи в чужбина с техни свързани лица; фирми, които имат големи касови наличности, и резултатите вече почнаха да се виждат".

"Колегите в НАП започнаха да прозвъняват фирмите в списъка с длъжници и да казват: "Вместо да ви съдим, елате да си направите план за разплащане на задълженията" и на база на това за една седмица 4 милиона са вече платени, а 9 милиона са договорени за следващата седмица да бъдат платени. (...) Тоест без фирмата да умре, но и без да минаваме четири, пет години съдебни дела, да започват тези задължения да се погасяват", каза още Асенов.

При проверките за големи касови наличности служители на НАП се натъкнали на куриозни случаи, като например: "излязоха фирми, в които управителят бил в Панама с касата". Излязоха и фирми от така наречения "златен гьол", чиито касови апарати не са се отчитали към НАП от 2018 година, напомни министърът.

Магнитски

Министърът коментира и американските санкции. По думите му те са имали потенциала да подпалят цялата икономика:

"Това беше най-голямата опасност, когато списъкът излезе. Освен 3 физически лица, и 64 фирми излязоха. Това е най-голямата единична санкция. И това имаше потенциала да подпали цялата икономика. Ако фирми правят бизнес с тези в списъка "Магнитски", те дефакто са отрязани от всички световни банкови операции, не могат един международен трансфер да пратят, не могат да вземат каквото и да е финансиране. Това беше голямата опасност, да не пламне икономиката по този начин. Имаше една латвийска банка, която си отиде по този начин. Това беше 6 милиарда евро банка. Не е шега списъкът.

Това, което трябваше да направим, тъй като се оказа, че имаме пълна дупка в законодателството, е да предпазим фирмите, за които ние отговаряме - държавните, да не попаднат в обхвата на списъка. За момента успяхме. Абсолютно навсякъде сме дали ясни инструкции как да се процедира, да се направи проверка, да са сигурни, че не работят с тези фирми и лица, за да не попадне някое, особено структуроопределящо, предприятие в обхвата на санкциите.

Що се отнася до гражданите, банките, там трябва да се произнесе парламентът. БНБ се произнесе като регулатор на банковата система банките какви действия да предприемат спрямо лицата. Но наистина тук не става въпрос дали прилагаме чужди санкции, или не. Това е малко като да кажем дали се пазим от китайския вирус, защото е китайски".

На въпрос застрашена ли е икономическата сигурност на България в момента министърът отговори категорично: "Не, защото предприехме бързи действия". Но предупреди, че има "законодателната дупка" - как държавата действа при такава заплаха.

Държавни харчове

Министърът коментира и как се харчат парите ни от данъци.

"Миналата година половината държавни харчове са минали с обществени поръчки, другата половина - без. Били са избирани подизпълнители на най-различни държавни фирми и ведомства.

Какво ние можем да направим? Като за начало да започнат да минават всички неща през обществени поръчки и след това самият контрол на обществените поръчки да бъде затегнат.

Един конкретен пример: обществените поръчки за гориво за отопление. Оказа се, че там има много порочна практика. Пуска се поръчката с висока акцизна ставка на горивата, след което се купува гориво с по-ниска акцизна ставка. Разликата е около 300 лева на тон. Помислете си, че всеки тон гориво, който всяко едно училище, всяка община, всяко държавно учреждение купува, теоретично има разлика от 300 лева на тон между това, което е пуснато през обществената поръчка и това, което се изпълнява. Говорим за десетки милиони".

По думите му това, което екипът му е направил, за да спре това, е да не се изплащат фактури, които са с различен акциз, и акцизът да се фиксира в самата обществена поръчка, "така че този теч, това кранче да бъде спряно, а то е много голямо, както можете да си представите, макар и не от най-големите, които сме видели".

"Що се отнася до in house процедурите (които заобикалят обществените поръчки по описания начин - бел. ред.), всички те ще започнат да се качват публично, т.е. да се вижда какви договори са подписвани, на какви цени, при какви условия, както е с договорите с обществени поръчки. Плащанията и авансирането ще стават публични.

Другото, което се опитваме да правим, е да ограничим употребата на тези in house процедури само до наистина спешни случаи. Не можем да кажем, че строежът на една магистрала е спешен случай. Автомагистрали как възлагат? Те не възлагат с обществени поръчки. Язовирите как са ремонтирани? Също без обществени поръчки", каза Асен Василев.

По думите му най-големият проблем, с който се е сблъскал като служебен министър на финансите, е, "че има недобросъвестно използване на държавни средства - нецелесъобразно, неефективно, а, в същото време, казваме: "Няма пари за здравеопазване" или "Няма пари за пенсионерите" или "Няма пари за учениците".