Клоп – водещият футболен философ, който замени Кройф

Изминалата 2016 година се оказа малко мрачна и успя сериозно да подкопае вярата, както в човечността на обществата, така и в спорта. Допингът в Русия, треньорите-педофили в Англия, хулиганите на Европейското във Франция, авиокатастрофата в Бразилия – на хората явно са нужни нови доказателства, че спортът, както и преди е бил и си остава нещо готино, интересно и весело. Най-големият руски спортен сайт Sports.ru е подготвил новогодишна поредица с очерци за спортни герои, от които не само не се срамуваме, но с които целият свят се гордее. Следващите редове на Вадим Лукомский са посветени на Юрген Клоп.

2016 година ни отне Йохан Кройф – най-великият футболен философ в историята на великата игра; човекът, който ме научи практически на всичко, което знам за футбола (и то, разбира се, без да се познаваме и даже, когато аз пораснах след епохата на неговите треньорски години). Йохан е имал дарбата да те кара да мислиш. Лесно е да се намерят тезите на Кройф, които обясняват защо футболът е игра на пространства и тяхното манипулиране или обяснението на концепцията за фалшивата деветка три години преди нейния дебют в съвременния футбол. Най-странното е че, внимателното му слушане води до истинско разбиране още на първо четене на изключително важни неща.

В наши дни думата „философ” е придобила негативна окраска и често се използва в изречения с „физкултурници” и „стойкаджии”. Но футболът има нужда от философи (в традиционния смисъл на думата). Аз не съм чак толкова високомерен, за да мисля, че всички футболни зрители се нуждаят от просвещение. Футболът може да си остане просто с емоциите на приятели около маса пълна с бири, но има множество хора, които оставят телевизора включен и за разбора в студиото след мача или влизат в профилираните анализаторски сайтове. Търсещите знания за аргументирано обсъждане на конкретни мачове имат нужда от теоретична база, а никой не може да я подготви по-добре от авторитетни и достъпно обясняващи идейни лидери с ясна представя за това, как трябва да се играе футбол.

Теоретическа база звучи досадно, може да се нарече и по ясно – умението да се избягват логически грешки при гледането на футболни мачове. Всички ние допускаме логически грешки (винаги, а не само във футбола). Това не е за осъждане – така работи нашият мозък. Даже има удобни списъци с грешки и гид, който да ни показва как да ги избягваме. Добрият философски цитат се основава на противопоставянето на това, което се приема за валидно (как стоят нещата). Накрая се получава проста теза, която заставя минимум да се замислите, максимум - на мига позволява по-добре да разбирате футбола. Ако я прочетеш един път, вече не допускаш тази футболна логическа грешка. Ако философът е добър, то у заблуждаващите се не възниква желанието да го ударят с нещо тежко. В тази роля Йохан беше гениален.

„Какво е това игра в защита? Обичам да използвам един пример – ние спечелихме Шампионската лига и 4 титли в Испания с Куман и Гуардиола в състава. Вие няма да намерите по-добър пример за играчи, които не умеят да защитават в традиционния смисъл на думата, от тези двама играчи. Но те бяха сърцето на нашата отбрана. Така че какво е играта в защита? Това е въпрос на пространства, които трябва да се отбраняват. Ако ме накарат да пазя огромно поле, аз ще съм най-лошият защитник в света. Ако обаче защитавам неособено голяма зона, ще съм най-добрият”

Веднага ще си помислиш: вярно, оценяването на защитниците извън системата на игра на отбора не е правилно, а аргументът е толкова прост и достъпен, че е длъжен да убеди дори и коментаторите от „Мач ТВ” (б.р. – телевизията, която излъчва най-много домашни и чужди футболни срещи в Русия). Кара те след ярка индивидуална грешка да си зададеш въпроса: каква верига от събития е поставила играча в ситуацията преди грешката и какво се е опитал да направи той. С такъв подход при гледането на мачовете количеството на истинските индивидуални грешки във футбола рязко ще се намали.

„Статистически е доказано, че играчът владее топката средно около 3 минути на мача, затова е далеч по-важна роля играе именно това, което той прави в останалите 87 минути, когато е без топка в краката. Именно това определя колко е добър този играч”. Мислиш си: еее, изглежда, повече няма да си заслужава да правя два милиона извода след гледането на 5-минутен репортаж с избрани моменти от мача, а да гледам какво правят играчите без топка може би ще е полезно и интересно.

“Хората винаги са ме мислили за много бърз, но те нищо не разбираха. Аз нямах кой знае каква скорост, но винаги тръгвах преди съперника и затова стигах до топката по-бързо от тях”. Класическо противопоставяне. Отсега всеки път, когато решиш да кажеш за някой, че е много бърз, ще си зададеш нужните въпроси. Преди да отпишат някой футболист заради това, че е бавен, ще си помислят: а може би той ще може да компенсира това определение, когато и накъдето тръгне.

"Да играеш футбол е просто, но да играеш прост футбол е най-трудното нещо на света”. Тема за размисъл – в случая за вечния спор ефектност-ефективност.

"Да се страхуваш от лоша игра е по-лесно, отколкото да се опитваш да играеш добре." Елегантна теза за атакуващия и защитния футбол. Както обикновено, тя те кара да мислиш.

Има уроци и по по-специфични теми: "Вие не може да доминирате в средата на терена, като се използва формация 4-4-2. Играчите просто не създават достатъчно на брой триъгълници, да се установят в този начин. Постоянното създаване на триъгълници означава, че циркулацията на топката ще бъде непрекъсната." Много е логично, но може би твърде категорично. Това прави търсенето на отговори - ако отборът играе 4-4-2 и контролира играта, защо се е случило така (най-вероятно не се използва чиста 4-4-2)?

"Контраатака може да се получи само при грешка. В този случай имаме правило. Пасовете по ширина са забранени. В моята схема трябва да има колкото се може повече линии, защото отборът трябва винаги да има възможност да придвижи топката дори и с един метър напред. Без това няма как да се покрият противниците веднага след загубата на топката. След пас по хоризонтала това е невъзможно." Йохан говори за собствените принципи, но мимоходом обяснява естеството на 95% от контраатаките. Отново ни показва момент, на който трябва да обръщаме внимание, когато гледам футболен мач.

Увлякох се, но уроците на Йохан заслужават това – на заинтересованите предлагам да продължат процеса самостоятелно. Казват, че един младеж толкова добре ги научил, че даже успял да стане треньор на Барселона, Байерн и Манчестър Сити. ("Преди да срещна Кройф, аз не знаех нищо за футбола. Мислех, че разбирам футбола, но когато започнах да работя с него, пред мен се откри нов свят”).

Но аз просто исках да обясня, че "философ" е не само обида от коментарите във форумите на Sports.ru и че на футбола са нужни философи. Но когато разговорът е за Кройф, той никога не се получава кратък (и аз не съм се ровил за подробни анализи в Гугъл – само отворих статия с любимите и избрах подходящите цитати). Надявам се, че най-малкото ви е било интересно.

За мен най-добрият кандидат за освободеното място от Кройф, чиято смърт предизвика огромно съжаление в целия футболен (а и не само) свят, е германският мениджър на Ливърпул Юрген Клоп.

Той се смята за твърде хладен, за да не се асоциира с най-популярната дума, но той отлично подхожда за ролята на новия Кройф. Брилянтно формулира футболните истини (най-важното). Него го обожава неутралната публика, има огромни успехи и като треньор, и като експерт, майсторски овладял двете големи съвременни тактически концепции. Той е напълно лишен от арогантност - в това той е дори по-добър от Кройф, който веднъж каза пред репортери: "Ако исках да ме разберете, щях да ви го обясня по-добре."

По-добър кандидат трудно може да се намери в момента. Един не е достатъчно успешен, за да го слушат, на друг не достига харизма (това е от учтивост – всъщност абсолютно на всички не им достига харизмата на Клоп). Разбира се има и всякакви други неподходящи за целта типажи - твърде уморени; сноби, които не дават ексклузивни интервюта; силни треньори, които не владеят достатъчно добре езика си, за да представят концепциите си. С поведението и думите си Клоп като че ли се докосва до всеки любител на футбола. И изглежда, че той вече е започнал да ги достига и променя, макар и все още да не сме го осъзнали. Ето 5 мъдрости, които Юрген Клоп ни подари през 2016 г.

1. "Учил съм спортни науки, така че аз предпочитам да загубя мача и да съм разбрал напълно причините за поражението, отколкото да спечеля, без да имам представа как се е случило това. В краткосрочен план тръпката от странната победа ще бъде добра, но в дългосрочен план по-важни са други неща. "

В септемврийското си интервю за Sky Sports Клоп огласи простичка теза, която незаслужено често се пренебрегва – качеството на играта е по-важно от резултатите, особено в дългосрочна перспектива.

2. "Ние живеем в лудо време, в което за мнозина футболът е най-сериозното нещо на света, но в същото време, почти никой не го обича истински. Погледнете света на трансферите: всички очакват само новини. Никой не иска да разбере какво стои зад трансфера, какво означава той за единия отбор и какво за другия. Банален подход: "Дай ми един скъп нов играч – бързо!" Опитвам се да запазя ума си и да избягам от този пъстър и креслив околофутболен свят. Аз не съм част от него, не съм в него, не се наслаждавам от него. "

Всички са полудели по трансферите, Клоп – част от малката група на мениджърите (нейните представители сега заемат първите три места във Висшата лига, случайност?), които предпочитат треньорската работа, усъвършенстването на системата и играчите пред моделът на покупките заради самите покупки. Поуката не е в това, че разходите за трансфери са безполезни, а в това, че те сами по себе си не решават проблемите. Благодаря, Юрген, че ни го припомни с думи и дела!

3. "Знам как мнозина оценяват защитата, но за мен тя е нещо друго. Това не простото предотвратяване на головете, макар че избягването им е логичен продукт от играта на защитата. За мен тя е колективна работа на отбора за ограничаване на съперника”.

След това Клоп дава пример за най-малкото допуснати от Ливърпул удари към вратата в цялата Висша лига, които по-добре от получените голове показват нивото на защитата. Юрген дава да се разбере, че не смята да използва допуснатите удари като единствено верния способ и подчертава, че Ливърпул има накъде да се развива. Формулировката ни кара да се замислим за това, как за пореден път с лекота се посочва връзката между допуснатите удари и мястото в класирането.

4. "Вкараха ни гол в 82-ата минута - 12 минути преди края на мача. Много фенове започнаха да напускат стадиона. Обърнах се и усетих, че с отбора сме останали почти сами в този момент. Не е необходимо предварително да се решава, че всичко е свършило. Между 82-ата и 94-ата минути можем да вкараме и 8 гола. Ние трябва да се опитаме да дадем всичко най-добро, за да ги отбележим. Много ми е неприятно, защото такива неща не са задължителни."

Цитатът е от края на 2015 г., но той стартира поредица от много важни за 2016 г. събития. Първо, ние научихме, че Клоп може да критикува феновете (във Великобритания това се счита тема табу) и не плати за нея може би защото той каза дяволски верни неща). На второ място, по един изящен начин припомни на всеки един от нас колко е важно е отборът да се подкрепя от феновете винаги, а не само, когато това е приятно.

Удивително е как тази история засили връзка между Клоп и феновете на Ливърпул. През февруари той им помогна да успеят в протеста срещу увеличението на цените на билетите, а през април те му помогнаха в най-важния обрат през годината в лудия мач с бившия му отбор Борусия Дортмунд.

5. Урок в ефира на MNF

Почти половин час Клоп обяснява играта на Ливърпул и собствената си философия. Дешифрира стария цитат "gegenpressing (високата преса) - най-добрият плеймейкър"; обясни защо между 4-1-4-1, 4-5-1, 4-3-3 всъщност няма разлика, защото на схемите не бива да се зацикля, към какви правила трябва да се придържат крайните защитници и защо е толкова трудно да се играе срещу италианската схема с трима защитници. Всичко това на достъпен език - трябва да се изгледа цялото интервю!

***
Не се забивайте в един свят, в който ви мотивира само Клоп. Вземете уроците на Кройф и не пропускайте интервюто на Клоп – можете и за вас да се "отвори нов свят”.