OffNews.bg

Меркел е спасена: добрата и лошата новина

След една унизителна криза Меркел успя да спаси своето правителство - тя се съгласи с капсулирането в миграционната политика. Досегашният ѝ курс на отворените обятия вече е минало, коментира Инес Пол за Дойче веле.

Последните две седмици бяха нещо много повече от съдбовни за една канцлерка. Тези две седмици бяха ожесточена борба за принципните насоки на европейската миграционна политика. И битката спечелиха онези сили, които залагат на капсулирането. Това са политиците, които в бъдеще искат да попречат на хората изобщо да поемат опасния за живота път към Европа през Средиземно море. Със засилена гранична охрана, но и с лагери в Северна Африка. Там бежанците трябва да чакат, докато се установи дали са желани в Европа. Или защото имат право на убежище, или пък защото са нужни на Европа като работна ръка. А и в самата Европа вече ще се управлява с по-твърда ръка.

Както гласи теорията, бежанците трябва бързо да бъдат подслонени в приемни центрове или лагери. Случаите трябва да бъдат разглеждани бързо и нежеланите пришълци бързо трябва да бъдат репатрирани.

Вътрешногерманска гротеска

Големи планове, които Ангела Меркел разработи заедно с европейските си партньори и с които тя се отказва от досегашната си политика на отворените граници. Планове, които в крайна сметка принудиха нейния вътрешен министър да отстъпи и сложиха край на печалната вътрешногерманска гротеска от последните дни. Планове, които засега предпазват германското правителство от разпадане. Това е добрата новина. Не само за Германия, а и за Европа. Защото само политическите демагози имат интерес от това, най-голямото народно стопанство в Европа да затъне в правителствена криза с неясен изход на фона на общата несигурност. Стабилизиращата сила на страната е твърде важна за Европа. Затова и Ангела Меркел успя бързо да свика европейска среща на върха, на която държавните и правителствените ръководители се обединиха около новата европейска миграционна политика и политика за предоставяне на убежище. Европа знае много добре какво има в лицето на Ангела Меркел в тези времена.

По този начин актуалната криза приключи. Истински отговор на предизвикателствата обаче не беше намерен. И никой не бива да се заблуждава в това. Защото в кои северноафрикански страни трябва да бъдат изградени приемните лагери? Досегашните реакции са предимно отрицателни. И кой ще се грижи за бежанците, чийто по-нататъшен път е препречен? Последните кадри от Алжир показват какво може да се случи. Хиляди хора бяха изтласкани буквално в пустинята. Сред тях имаше деца и бременни жени, които мъчително умираха от глад и жажда при температури от почти 50 градуса на сянка. Още сега Ливан приема повече бежанци, отколкото цяла Европа. И това също спада към истината за европейската политика на капсулиране.

Повече въпроси, отколкото отговори

А и вътре в Европа има повече въпроси, отколкото отговори. Тук също не е ясно, в коя страна трябва да бъдат изградени приемните лагери. Кои правителства в крайна сметка са готови да облекчат Италия и Гърция, страните с най-дълги външни граници и съответно с най-голям брой бежанци? Бързо постигнатото единодушие между двете партии-посестрими беше постигнато само защото всичко остава неясно. Единствената мярка, която може да бъде осъществена бързо, е подсилването на граничната охрана. Сега настъпват примамливи времена за Фронтекс и за фирмите, които изграждат огради.

От три години Ангела Меркел се бори за хуманна бежанска политика. При това канцлерката направи и грешки. Често комуникацията не функционираше. Имаше и технически провали. Ето че сега настроенията в собствената й страна, новият политически партиен ландшафт, отношенията в Европа и не на последно място нейният правителствен партньор ХСС, принудиха канцлерката да поеме твърд курс в миграционната политика. Това обаче с нищо не е променило нейното дълбоко убеждение, че трябва да се помага на изпадналите в беда. Сега Меркел ще трябва да се справя с още много задачи. И то не само за издигането на огради, а за разработването на миграционни закони и за новите партньорства в Африка. Оградите и граничните постове може би защитават европейските правителства за момента. Но те не могат да бъдат дълготрайно решение на проблема.