OffNews.bg

Утре е първата пресявка кой да надзирава парите ни

Броят на социалните партньори, които имат право да участват във формирането на държавната политика, разпределението и контрола на парите за образование, здраве и пенсии ще намалеят. Това показват данните, ден преди да приключи официалният срок за подаване на документи за признаване на национално представителните организации на бизнеса и работещите. На 31 май е първата пресявка кой ще надзирава парите ни в следващите 4 години. В 17,30 ч изтича срока, до който синдикати и работодатели подават документи, за да се признае организацията им за национално представителна, което да им даде право за участие в Тристранката. Окончателното решение ще вземе МС след два месеца. През това време социалният министър трябва да види дали подадената информация отговаря на истината. Шест работодателски организации и два синдиката имат право в момента да се месят в политиката на страната и в разпределението на парите ни.  Те са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане". Правата им идват чрез признаването им за национално представителни от МС. От началото на тази година обаче държавата затегна правилата, на които трябва да отговарят организациите, за да получат този статут и започна ново преброяване. След него от осем организациите най-вероятно те ще станат пет. Съюз "Възраждане" със сигурност няма повече да съществува като отделна национално представителна работодателска организация, под въпрос е този статут още за ССИ - асоциацията на Алексей Петров и на БТПП. Броят на национално представителните организации е много важен, защото имат много привилегии. Те автоматично получават право да участват в Надзорния съвет на НОИ и на НЗОК, в Икономическия и социален съвет, също така в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На практика тези привилегии им дават право да правят политика, защото през НСТС минават всички важни закони за обсъждане, включително и бюджетът за следващата година. Ако работодателите и синдикатите не са съгласни с предложените цифри или други промени, те могат да не ги приемат. Това не спира автоматично действието им, но често води до корекции в нормативните актове или в разпределението на парите. В НОИ и НЗОК пък се намират най-големите държавни харчове. В здравната каса се разпределят над 2 млрд. лв. за болници, лекарства и изследвания. В осигурителния институт са парите за пенсии, обезщетения за безработица, майчински, болнични - над 8 млрд. лв. за година. Заради всички тези привилегии оредяването на национално представителните организации беше основната цел, както на държавата, така и на най-големите представители на бизнеса като КРИБ. Причината е, че често правителството среща отпор за решенията си в тяхно лице. На най-голяма мушка беше взет Съюза за стопанска инициатива, чийто изпълнителен директор е вечния враг на Бойко Борисов - Алексей Петров. Критики обаче правителството често чува и от БСК, начело на която седи шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев, и от синдикатите. Разминаванията в интересите между едрия и средния бизнес също не са редки. Да не говорим за тези между бизнеса и синдикатите. Така ден преди крайния срок за подаване на документите за преброяването само три работодателски организации бяха внесли заявките си в МС. Това бяха КРИБ, АИКБ и БСК. Двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" официално обявиха, че ще подадат своите в четвъртък. Една от другите три работодателски организации -  "Възраждане" вече е част от АИКБ и няма да кандидатства като отделно юридическо лице. Последните две - БТПП и ССИ не пожелаха да уточнят дали ще подадат документи на 31 май. Дори и да го направят няма гаранция, че ще успеят да минат затегнатото сито заради завишените критерии. За да намали проблемите си с недоволните социални партньори, властта увеличи драстично броя на членовете, които трябва да има една работодателска организация. Преди в нея трябваше да членуват фирми, в които са наети не по-малко от 30 хил. души. Сега прагът се вдига на 100 хиляди души. Друго условие е организацията да да има местни органи в над една четвърт от общините в страната. Доскоро прагът беше една пета. Увеличи се значително и броят на икономическите дейности, в които трябва да имат дейност фирмите, членуващи в организацията. Въпреки това повечето работодателски организации смятат, че по тези показатели нямат проблеми. Фирмите, членуващи в КРИБ са над 10 хиляди, като в тях работят над 700 000 души. Затова председателят на организацията Огнян Донев искаше критериите за броя наети в предприятията да е дори 300 000 души. Членовете на БСК са над 40 хил. фирми, на БТПП - 53 хил., на АИКБ - 7 хил. От ССИ отказаха да кажат какъв е броят на техните членове. Най-вероятно те ще срещнат затруднение да отговорят на изискванията за численост. С промените обаче се въведе и още едно изискване - организациите на работодателите да не извършват дейности, изрично възложени само на тях със закон или друг нормативен акт. Това изменение целеше от надпреварата да отпаднат БСК и БТПП. Стопанската камара твърди, че не се е занимавала никога с подобна дейност. Така на мушката остава БТПП, тъй като Палатата поддържа търговски регистър в страната. Завишаване има и в критериите за синдикатите. Тяхната членска маса вече трябва да е 75 хиляди души, вместо досегашните 50 хиляди. И КНСБ и КТ "Подкрепа" обаче са заявявали нееднократно, че имат повече членове. При последното преброяване членовете на КНСБ бяха над 300 000, а на КТ "Подкрепа" над 100 000. Плановете на властта за намаляване на социалните си партньори обаче може и да не се изпълнят. Причината е, че депутати от Коалиция за България обжалваха пред Конституционния съд новите правила в Кодекса на труда за определяне на национално представителните организации. Съдът реши да разгледа иска им.  До момента няма решение по него, но то се чака всеки момент. На практика от това решение ще зависи и финалния изход на надпреварата за това кой ще определя политиката и бюджета на държавата заедно с Правителството.