Кунева: ГЕРБ да кажат как уговориха гласовете на „Атака“ през 2009 г.

Най-доброто, което може да направи г-н Борисов, е да изясни какви отношения е имал с „Атака“ в началото на неговия мандат и ако те са давали основания за съмнение в „Атака“, нека ги направи публични. Знам, че няма да му е приятно, но пък ако го направи, ще компенсира факта, че „Атака“ го подкрепяше. Да каже истината за това как е било преди, защото вероятно отношенията на „Атака“ със сегашното мнозинство не са по-различни.

Преди дни бяхте повторно избрана за лидер на партията. Направихте ли си равносметка за работата си през последната година. Отчитате ли нещо като своя лична грешка и като пропуски за партията?

Най-изчерпателен отговор съм дала в доклада, който представих пред висшия ни форум. За себе си, отвъд това, което казах в обръщението към нашите колеги и приятели, е, че в политиката в България днес има неща, които по-скоро могат да те откажат. За да се присъединиш към хора, които считаш като себеподобни, трябва да се откажеш, а не да стоиш. За мен стоенето някъде на инат, само за да направиш напук, е нулева мотивация. Но пък много силна мотивация е да стоиш заради добрите, да направиш всичко възможно това, с което си се захванал, да успее, защото вярваш на група хора и те вярват на теб. Това беше моята лична проверка и поредният отговор на въпроса „Защо се занимавам с национална политика“ - заради добрите, тези, които не предават четата.

Има ли разделение в „Движение България на гражданите“? Питам Ви във връзка с напрежението, което се създаде на форума при решението дали областните координатори да се избират или да се назначават от София?

Не бих казала. На нас от ДБГ думата „изборност“ ни действа магически – смятаме, че всичко, което е изборно, е добро, и всичко трябва да се избира. Аз съм човек, който се е явявал на мажоритарен избор, а такива са броени политици в България, което значи, че за мен думата „изборност“ носи много позитивен заряд и аз се хвърлям веднага.

Тук проблемът обаче бе друг – ако областните координатори е лесно да се избират в един голям град като Варна с голяма членска маса, то е много трудно същото да се направи в град като Разград или Кърджали, където имаме малка структура. Сложно е да избираш ръководство от няколко десетки души. Искам да подчертая, че и другата теза не беше точно за назначаване - те пак се избират, но се избират от  70 души, това е нещо като двукамарен парламент. В крайна сметка надделя мнението областните координатори да се избират от местните структури и аз  се надявам този вариант да проработи добре. 

Има ли хора, които са против участието на ДБГ в Реформаторския блок? 

Нека да кажа така – няма хора, които са против, но в степента на подкрепа има нюанси и това беше една от най-интересните дискусии, на която поканихме и колегите от Реформаторския блок. Причината за тези нюанси е известна политическа и интелектуална честност. Защото в ДБГ е дясноцентристкия избирател. Смятам, че дясното пропусна много шансове, пропусна да стане популярно, затова се появи ГЕРБ. Българите сме дясноцентристи по убеждение – искаме да имаме собственост, няма човек, който да смята, че не е важно да има собствено жилище, смятаме, че най-важното е да дадем образование на децата си и затова българинът е готов да плаща, продължаваме да сме независими като мислене до степен на индивидуализъм. Всички компоненти на дясномислещия човек са налице, има всички основания да кажем, че дясно-център ще има успех. Защо не се получи? Заради изгубената популярност – нещо, върху което стъпи с личната си харизма г-н Борисов.

Политиката е страст, политиката е желанието да промениш, а от началото на 90-те в дясното вече не е толкова очевидно желанието за промяна. Задачата ни е дясноцентристкото да има онази популярност, която със спокойното си поведение има Меркел.

Кога Реформаторският блок ще се стикова, за да изглежда по-хомогенно. Кога разговорите, които седемте партии водите в момента, изяснявайки приоритетите си, ще преминат официално в преговори за коалиция?

Това не е една партия, това са няколко партии – докато това е така, няма как да чувате едно мнение по всички въпроси. Ще ги чувате по 12 теми, около които ние се обединихме. Няма да видите разлика в отношението към необходимостта от предсрочни избори, Изборния кодекс, към медиите и свободата на словото, няма да видите разлика за това какво мислим по реформата в съдебната система, в икономическите ни виждания. Но всяка партия е свободна да избира какво е важно за нея и това многообразие ни помага, сигурна съм. Това е едно малко здравословно състезания за предложения по важни теми.

Нашите преговарящи имат мандат да задълбочат при всички условия контактите си и да се стигне до общо явяване. Мечтата ми е да направим една популярна, народна, голяма дясна партия, е факт и затова няма да пожаля никакви усилия, но всичко трябва да бъде на добра и искрена основа, а не да скрепим едни проценти.

Какво дава повод на Георги Кадиев да свърже Реформаторския блок с Цветан Василев?

Нямам представа, това е толкова абсурдно.

Тогава откъде идват тези атаки?

Моето тотално неконспиративно съзнание си е задавало този въпрос още по времето на кампанията за президентската кампания, когато всеки, който „можеше“ да даде пари за кампанията ми, бе споменат – г-н Василев, г-н Прокопиев, всички, по списък. Нито дума от това не е вярна. Това е смърт от китайско мъчение – да те прободат с хиляда малки рани, така че да ти изтече кръвта. Наистина, моята политическа кръв наистина течеше и беше много болезнено.

Представа нямам откъде идва. Аз смятам, че българският парламент изпуска една важна възможност – да направи една политическа иновация за България. Когато видят да се говорят такива неща за която и да е партия, когато видите, че някой бива споменат безчет пъти като олигарх, викайте го в парламента, направете му изслушване и то публично. Така правят в американския парламент, в ЕП, в британския парламент. Няма български гражданин, особено богат, особено голям притежател на големи неща, който да не рискува, ако пренебрегне подобна покана. Може да не е разписано в правилника на Народното събрание, но те са парламент и могат да извикат някои от най-богатите български граждани и да ги попитат, защото, освен всичко останало, българският бизнес няма полза да обраства с всички подозрения, с които българското общество е способно да го натовари.

Повикайте ги, попитайте ги и излезте с мнение. Нека да извадят по медиите петте имена, които най-често се изкарват като олигарси по медиите, и да ги повикат на изслушване.

Смятате ли и Вие, че правителството е заложник на „Атака“ и одобрявате ли начина, по който г-н Борисов се опита да го покаже, жертвайки собствения си вот на недоверие? 

Според мен вотът на недоверие трябваше да се проведе, а това, че парламентът се крепи на „Атака“, го казах още в първия ден. То беше очевидно, няма нужда от кой знае какви прозрения, всички го видяха, всички го написаха – така се състави правителството. От момента, в който правителството се създаде чрез „Атака“, всичко е ясно.

Най-доброто, което може да направи г-н Борисов, е да изясни какви отношения е имал с „Атака“ в началото на неговия мандат и ако те са давали основания за съмнение в „Атака“, нека ги направи публични. Знам, че няма да му е приятно, но пък ако го направи, ще компенсира факта, че „Атака“ го подкрепяше. Да каже истината за това как е било преди, защото вероятно отношенията на „Атака“ със сегашното мнозинство не са по-различни.

И „Движение БГ“, и Реформаторския блок настояват за оставка на кабинета, но няма изгледи управляващите да се откажат от мандата си, а протестиращите вече са уморени. Дори Бойко Борисов намекна, че не изключва правителството да има пълен мандат. Какво е Вашето мнение? Каква, според вас, ще е развръзката на тази сага, която продължава вече повече от три месеца?

Обществото направи това, което трябваше – изрази своята категорична позиция и даде шанс на правителството да се подчини на оценка и воля, която е извън опозицията. Това бе много ясно особено в първите 24 часа.

Това не беше „Ще свалим правителството с камъни“, а беше една доста цивилизована покана „Преосмислете какво правите и спасете достойнството ни, както и собственото си. В този смисъл протестът успя, защото формира мнение и то спонтанно, предложи мост, по който да минат хора, които не са имали правилна политическа преценка.

Състезават се тенденции, които са непримирими една с друга – първата е на приличие и поемане на отговорност – от нея се отдалечаваме, а втората е заинатяването и оставането с фокуси. Ако победи втората, това е лошо за политическото възпитание на всички. Изчерпи се напълно банката на доверието в българската политика. Оттук нататък тези, които плащат, за да очернят останалите, ще бъдат най-вероятните победители в това състезание към дъното. Принципът не е кой предлага нещо по-добро, а кой е по-малко лош. Не е необходимо да вярваш на някого, а да не вярваш на останалите.

Смятате ли, че тежкият по традиция зимен сезон ще преобърне колата на управляващите?

Възможно е. Възможно е и да се правят някакви леки флиртове – още пет лева там, пет лева тук, увеличава се с десет кофички кисело мляко минималната работна заплата. Това не решава въпроса, това купува време. Това е кърпеж в трудността на нашето ежедневие. Възможността да вдигнеш очи и да видиш общата картина наистина е сложна.