Из доносите на владиката Калиник: Максим е себичен, Дометиан е женкар

Врачанският митрополит Калиник донасял за патриарх Максим. Доносничил и за „слабите ангели” на Видинския владика Дометиан, разкриват архивите на Държавна сигурност.

Досието на митрополит Калиник е доста обемно. Съхранява се в две папки. Първата съдържа сведения от 1968 г. до 1980 г. Работил е за ДС като агент „Велко” и „Рилски”. Вербуван е още през 1968 г. Задачата на Калиник била да запознава службите с делата на Църквата. Той е трябвало да дава и сведения за срещите на българските духовници с чужди представители.

В един от доносите си например Калиник докладвал за пристигането на представители на Македонската църква в Русе. Съобщавал е за настроението всред македонските духовници относно националния въпрос. Калиник пише, че македонците третирали македонската народност като самостоятелна, а не като идентична на българската. Колкото до националния въпрос и патриотичните дела, Врачанският митрополит се отнасял с особена всеотдайност. Следял е внимателно за поведението на свои и чужди по време на църковни конференции.

Други сведения Калиник дава за посещения в Румъния. Той описва и срещата на социалистическия лидер Николае Чаушеску с ръководители на религиозни култове, където се говорело за доминация на режима и за обединението на партията с църковните среди.

Калиник се отличавал като ученолюбив и стриктен в религиозните дела. Знаел е и за отношенията между Църквата и държавата. Често е изнасял доклади на различни конференции. Той обаче е смятал, че не е достатъчно оценен и не му се заплаща нужното за делата. Бил алчен и се „чудел” защо едни духовници вземали по-големи заплати от други.

Въпреки че доносите на Калиник са изключително подробни, неговият ръководител смятал, че духовникът не е задълбочен в сведенията си и се въздържа да говори.

„Необходимо е да се работи над него за проявяване на по-голям интерес към политическите въпроси”, пише офицерът от ДС.

Службата не е била доволна от работата на Калиник, а самият той е определян като „труден”. На ДС правило впечатление, че владиката е ловък и внимателен при взаимоотношението си със службите. Не изпълнявал задължението си сам да осведомява какво знае за духовниците.

„Прави впечатление, като че ли следи да разбере какво ние знаем”, смята агентурният ръководител.

Това, което отличава досието на Калиник от досиетата на другите митрополи, е че той е един от малцината, които са донасяли за патриарх Максим.

За покойния Максим Калиник пише, че е „себичен, неконтактен и със слабо представителство”. Владиката смятал, че  патриархът е слаб и неубедителен ръководител на църковните дела.

В едно от сведенията, се казва: „От еп. Калиник зная, че при неговото ходене в началото на октомври т. г. в София, предпазливо се е говорело какво, че патриарх Максим не твърде сполучливо е заел патриаршеската катедра”.

Калиник давал оценка и за делата на Максим в чужбина. Той никак не одобрявал поведението на патриарха при задграничните пътувания. Така например в рапорт за посещението на българската делегация в Москва, врачанският духовник пише: "Максим проявява големи себичности и лични слабости за увеличаване на рублите си или за подаръци и покупки и малко се интересува от работата на делегацията."

За посещението на патриарха в САЩ пък Калиник отново отбелязва, че патриархът е бил неубедителен и неусведомен по въпросите, които са му задавали. Врачанският митрополит пише, че Максим отговарял „слабо и вяло” и въобще избягвал да говори. Калиник отбелязва, че патриархът се интересувал само от себе си и не се стремял да създава контакти.

„Общото мнение на всички било, че патриархът се изявил много слабо в църковно-патриотично и в обществено-политическо отношение”, се съобщава в доносите на владиката.

Често пъти Калиник отбелязвал, че Максим настоявал, че Църквата не е подчинена на държавните управници и че тя се различава от техните дела. В някои случаи патриархът дори говорел против комунистическата власт.

Освен за патриарх Максим, Калиник давал сведения и за други духовници, сред които Видинският митрополит Дометиан, с когото се знаели от ученическите години.

Не спестявал и доноси за американския митрополит Симеон. За него писал, че не е навътре с делата на американските православни църкви. Според Калиник Симеон имал лоши чувства и създавал напрежение между духовниците в САЩ.

Врачанският владика коментирал, че Симеон трябва „да привикне да ни информира по всички въпроси и дейности на църквата и църковните служители”.

По-пикантни сведения Калиник давал за своя съученик Дометиан. За него той не спестява дори и влечението му по жените.

През зимата на 1976 г. българските духовници заминали за Кения, където се състоял Световният църковен конгрес. В доносите си след това Врачанският митрополит докладва, че той самият се държал прилично и подобаващо за всеки свещеник, но неговият колега Дометиан е проявил слабости.

„(...) Дометиан остава до късно в центъра, където се среща с различни лица и посещава развлекателни програми и филми с момичета делегатки или такива от персонала, но всичките от западни страни. Той дори открито се занасял и флиртувал с някои, като тези от певческия състав, ходещи полуразголени момичета от Западна Германия..."

Калиник е споменавал и за други забежки на Дометиан, като не пропуска да отбележи, че повечето от момичетата са чужденки от „вражески” страни.

Подобни пикантни истории врачанският епископ съобщавал и за учител в семинарията в Черепиш, същои делегат на конференцията в Кения: „В Танзания се е запознал с момичета-делегатки и по време на пребиваването му в Найроби интимно е дружил с тях”.

Калиник не пропускал подробностите и докладвал и най-малките сведения за живота в духовния свят.

Скоро обаче Калиник бил отегчен от своите доноси и спрял да се интересува от работата с ДС. Според докладите Врачанският мирополит станал напорист и неконтролируем. На няколко пъти е порицаван от ръководителя си, че ще бъде наказан.

През ноември 1990 г. е наредено да бъдат заличени данните за агентурата на митрополит Калиник.

През януари месец тази година, когато досиетата на митрополитите бяха обявени, само митрополит Калиник събра смелост да се покае за делата си. Той поиска прошка и от патриарх Максим, молейки да му се прости, ако е казал лоша дума за някого. Врачанският владика, като други свои събратя – агенти на ДС, твърди, че върху него е оказан натиск от властта. Той не е имал намерение да навреди на Църквата, а напротив – работил е за нейното съхранение.

„Аз съм имал свои разбирания, виждания – така, както пише и в Библията. Всяка власт е от Бога. Ние сме били длъжни да сме в синхрон с държавността за доброто на народа", заяви Калиник след разкриване на агентурното му минало.