Защо увеличението на цената на винетките е обществено неприемливо

На своето заседание от 11 ноември Министерски съвет приема изменение в Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, според която цената на винетките в България се вдигат драстично, с около 50%, като увеличението на цената на винетките за трета категория превозни средства става 97 лв., което е ръст от 45%.

Ден по-рано, в бр. 87 на Държавен вестник от 10.11.2015 г. е обнародвана Заповед № РД-11-1255 от 21.10.2015 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Л. Лазаров, в която заповед буквално се казва, че на основание чл. 21г, т. 7 и чл. 10а, ал. 13 от Закона за пътищата във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 8 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в Агенция „Пътна инфраструктура“ се одобрява графичното оформление на различните групи и видове винетни стикери за 2016 г.

Юридически несъответствия

Във връзка с тази заповед в публичното пространство възникна дебат дали всъщност тя отговаря на изискването на Закона за пътищата (ЗП), според чл. 10а, ал.13 на който се казва следното: „Председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ одобрява със заповед графичното оформление на различните групи и видове винетки. Заповедта за графичното оформление на различните групи и видове винетки за съответната година се обнародва в „Държавен вестник“ в срок до 30 ноември на предходната година.“

Тълкуването на този текст от противниците на увеличението на цената е, че в Държавен вестник следва да се публикува и графичното оформление на самите винетни стикери, а не само текст за неговото одобрение. Регионалната министърка и председателят на пътната агенция защитиха противоположното мнение и явно правото по този казус за момента е на тяхна страна, тъй като ВАС излезе с решение, че няма основание да образува дело по жалбата на несъгласните, защото всичко е обнародвано по надлежния ред.

Същевременно обаче ВАС допусна за разглеждане друга жалба, заведена от частно лице, което оспорва Постановление № 317 от 17.11.2015 г. на Министерския съвет, с което се изменя Тарифата за таксите, събирани от АПИ. Оспорването е свързано с факта, че промените в постановлението са приети в разрез с административно-производствените правила и конкретно в разрез с чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Той регламентира, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Освен това задължава съставителите на проекти да ги публикуват на интернет страниците си с мотивите и доклада и да дадат най-малко 14 дни на заинтересованите от предлаганите изменения да изразят становище. Факт е, че нито на страницата на Министерския съвет, нито на страницата на МРРБ, като съставител, проектът на постановление за изменение на тарифата не е публикуван, като това се отнася и за мотивите и за доклада към проекта. Делото е насрочено за 2-ри февруари.

Развитието на дебата

Ако излезем извън рамките на юридическия спор, можем да видим как се разви дебатът за увеличаване на цената на винетките през годината, за да се стигне до крайното решение от миналия месец. В случая няма как да не си припомним изказването на министър Павлова от 17 април, по време на инспекцията на участъците от магистралите „Хемус“ и „Тракия“, които трябваше да бъдат ремонтирани, когато тя буквално казва следното:

„В този мандат сме взели решение да не повишаваме цената на винетката. Все пак имаме ангажимент цената да е социално поносима. Това е причината да се търси баланс и социално приемлива цена“.

По думите ѝ вариант за повече приходи е въвеждането на ТОЛ система, по която ще заплащат повече, тези които най-много рушат – тежкотоварните камиони. „Надявам се 2018, а и европейската директива го изисква, след въвеждането на такъв тип заплащане, моделът да е по-справедлив и да имаме повече приходи, с които да поддържаме пътищата.“

След това успокояващо изказване, от което личи загриженост на управляващите за социалния мир и обществената справедливост, в края на май (23 май) министър Павлова заявява следното:

„Информацията за въвеждането на тол таксите бе изкривена. Наели сме международен екип и не става дума за бакалски сметки. В момента специалисти от Германия, Франция, Великобритания и САЩ изчисляват. Световната банка разглежда всички хипотези, но въвеждането на тол такса за всички превозни средства по предварителни данни изобщо не излиза. На този етап изобщо не разглеждаме този вариант.“

След като става ясно, че цената на винетките няма да бъде увеличавана, от горното изказване се вижда, че на базата на конкретни изчисления на сериозни специалисти, включително от Световната банка, в България не се обмисля въвеждане на тол такса за леки автомобили.

Така се стигна до 4 ноември, когато става ясно, че в регионалното министерство се обсъжда вариант цената на винетката за масовите автомобили от т.нар. Категория 3 да се увеличи до 145 лв. Като всъщност информацията е, че това увеличение се разработва от Световната банка по поръчка на регионалното министерство. След като тази информация събуди силен обществен интерес, на 11 ноември финансовият министър заяви, че в Бюджет 2016 е калкулирано увеличение на цената на винетките, но не до 145 лв. (имайки предвид тази за трета категория МПС), посочвайки че цената ще бъде под 100 лв.

Скрити намерения

След всичко казано дотук не става много ясно кога точно е взето решението за увеличаване на винетките, но е ясно, че това е станало преди 30 октомври и че приходите от новата цена са заложени в бюджета за 2016 г. За съжаление цялата информация за тези намерения на правителството останала скрити от обществото, като за тях започна да се говори след местните избори и след вкарването на Бюджет 2016 в парламента. Със своето решение правителството обърна на 180 градуса всичко, което беше оповестило и представило пред обществото месеци преди това, като не само увеличи цената на винетките, но и заговори за изграждане на тол система за събиране на такси за движение по пътищата, като за момента един вид тол система ще заработи единствено за тежкотоварните камиони.

Въпреки че към настоящи момент не са представени мотивите за увеличаване цената на винетките, от изказванията на министър Павлова и останалите държавни органи става ясно, че основната причина е необходимостта от сериозни средства за изграждане и ремонти на пътища. Според изчисленията на АПИ, съвпадащи с калкулациите на СБ, страната се нуждае годишно от около 600 млн. лв. за поддръжка на пътната мрежа. Очакванията са, че след увеличение на цените на винетките в бюджета ще постъпят около 300 млн. лв., което представлява ръст от около 50% спрямо сегашните приходи от продажба на винетни стикери.

Защитници и противници на увеличението

Основните аргументи в защита на увеличените цени са, че цената на винетките не е увеличавана от 2008 г., като за това време държавата е инвестирала около 3 милиарда в нови магистрали, които изискват поддръжка, а събираните средства от продажба на винетки са абсолютно недостатъчни за поддържане на пътната мрежа. Разбира се, тук изобщо не се отчита фактът, че натрупаната инфлация от края на 2008 г. до сега (при константни цени) е по-малко от 10% и далеч по-малко от 50%, с колкото средно се увеличава цената на винетните стикери. Същевременно от посочените 3 млрд. лв. над 1.5 млрд. лв. са от европейски фондове.

Противниците на увеличението изтъкват от своя страна лошото състояние на пътищата, като реално 35% от наличните 20 000 км. пътна настилка е в лошо състояние. Според тях повишението следва да се случи след като пътната настилка бъде изцяло реновирана, а не шофьорите да продължат да карат по разбити пътища, които ще бъдат ремонтирани неясно кога във времето, причинявайки междувременно куп повреди по автомобилите и предизвиквайки не малък брой пътни инциденти.

Основни причини за повишението

Всъщност основният проблем с по-високата цена на винетките не е в самото увеличение. Всички от изброените по-горе аргументи в полза на увеличението в една или друга степен са валидни. Основният въпрос обаче е дали управляващите споделят истинската причина за увеличение на цената. Основната съпротива срещу увеличение на цената е в следствие на факта, че средствата, които постъпват от продажба на винетки не се харчат прозрачно, ефективно и в интерес на обществото, а в интерес на определени фирми, близки до властта. Реално от приходите от продажбата на винетни стикери 25% към настоящия момент, или около 50 млн. лв. отиват не за ремонт на пътища, а за снегопочистване. Въпреки това, зимата всеки път ни изненадва и при по-обилен сняг страната става буквално непроходима, както това ясно се видя от току-що преминалия снеговалеж. През годините беше изнесена достатъчно много информация за сключване на концесии за снегопочистване с фирми, неразполагащи с необходимата техника.

Същевременно обществото е свидетел на начина, по който се разпределят средствата за строителство на магистрали. В наскоро приключилите търгове за строителство на 60 км. от магистрала „Хемус“ стана ясно, че строежът ще се извършва от фирми, свързани с Делян Пеевски, като индикативната цена от 434 млн. лв. е надвишена почти два пъти и договорената стойност е достигнала 757 млн. лв., като в случай на непредвидени обстоятелства, които абсолютно винаги се случват, тя ще достигне 879 млн. лв. В същото време офертите с най-ниски цени са били отхвърлени. Само от този случай се вижда колко непрозрачно и неефективно се изразходват бюджетни средства, като сумата, надхвърляща индикативната стойност представлява 5 пъти бюджета на АПИ, който отива само за ремонт на пътища.

От друга страна именно предопределеността на търговете и тяхното спечелване от близки до управляващите фирми, на първо място, води до некачествено строителство и, на второ, до драстично увеличение на разходите за ремонти. Отново могат да бъдат посочени достатъчно много примери на лошо построени пътища, последният от които с магистрала „Марица“, които започват да се нуждаят от ремонт буквално на следващия ден след тяхното откриване. Вече станаха прословути ремонтите на бул. „Цариградско шосе“, което се ремонтира почти всяка година и въпреки това, още на следващия ден след завършването на ремонта излизат критични дефекти, които изискват незабавен нов ремонт.

На базата на всичко посочено няма никаква причина да се смята, че приходите от увеличената цена на винетките ще отидат по предназначение и наистина ще служат за качествена поддръжка на пътната мрежа в страната. Напротив, вероятността допълнителните приходи да отидат в джобовете на близки до властта фирми без никакво реално подобрение на пътната настилка е почти 100%. Излиза така, че просто новата цена на винетките е част от целенасочените действия на правителството за увеличаване на приходите в хазната, но не защото има намерение да провежда някакви смислени от гледна точка на обществото политики или да извърши необходимите реформи, а за да може да раздава финансов ресурс на заинтересовани икономически и социални групи по свое усмотрение, чрез което да намали недоволството срещу себе си и да угоди на действителните държатели на властта в държавата.

От тази гледна точка увеличението на цената на винетките е в разрез с обществения интерес и освен че няма да доведе до подобрение на инфраструктурата, ще засегне негативно бюджетите на семействата с ниски доходи, които не са толкова ниски обаче, за да получат безплатни винетки, за които държавата заделя около 12 млн. лв. годишно. Да оставим настрана допълнителните разходи за ремонти на счупени автомобили и изхабените нерви в поредното задръстване, поради непочистения сняг.

Е защо тогава обществото трябва да приеме по-високата цена на винетките?

-----------

Текстът е препечатан от блога на автора