Законът за частните охранители като машина за избори и разчистване на пазар

Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД), който беше предложен от депутати от ГЕРБ и приет скоростно на две четения въпреки предупрежденията за това, че създава прецедент в сектора на охранителните фирми, е на път да придобие заплашителни размери с политически отенък.

На пръв поглед частната охранителна дейност е проблемен сектор от години и регулацията му по някакъв начин се нуждаеше от осъвременяване. С намесата обаче на силово ведомство, каквото е МВР, в чисто икономическа дейност, нещата започват да изглеждат повече лобистки, отколкото експертни. Зад неаргументираното обяснение, че МВР по този начин ще контролира строго дейността на охранителните фирми заради сигурността на гражданите, се въвеждат куп нови рестрикции и задължения към фирмите в сектора. Това създава реална заплаха от заличаване на някои от тях от картата на пазара на частните услуги за сигурност, като в същото изплуват и съмнения за извличане на политически дивиденти и разширяване на влиянието върху местната власт и респективно - върху гласоподавателите.

В деня, в който главният прокурор и президентът сезираха Конституционния съд (нещо безпрецедентно до момента, бел. ред.) за противоконституционност на текстовете за въвеждането на новия лиценз за охрана на урбанизирани територии, беше публикуван проект на наредба на МВР, която въвежда нови правила по отношение на лицензионните режими. Впечатление прави, че в нея преобладават регулациите, които - въпреки декларациите на правителството за облекчаване на бизнеса от административната тежест, въвеждат все повече и нови пречки.

На първо място това е изискване на свидетелство за съдимост от представителите на охранителните фирми. Един от "флагманите" на електронното управление е широко пропагандираното от правителството отпадане на изискването именно на свидетелството за съдимост. С него беше демонстрирано и нелепото състояние на администрацията и необходимостта от промяната на стотици текстове, така че този документ да бъде изискван по служебен път. В този смисъл цитираната наредба очевидно живее свой отделен живот, паралелен на политиката на правителството.  

На второ място текстовете ѝ въвеждат необосновано голям брой изисквания за отчетност пред МВР, което е свързано със заплащането на такси. Случайно или не наредбата включва активното участие на нотариусите в процеса. Така например частните охранителни фирми ще трябва да представят на МВР копие от нотариално заверени договори за охрана, за което се заплаща съответната такса. Освен това на всяко тримесечие фирмите, отново след посещение при нотариус и заплащане на такса, ще трябва да декларират сключвали ли са нови договори.

Общо седем са режимите, за които е въведено изискването за нотариална заверка.

На практика въвеждането на допълнителни административни и финансови тежести би заличило по-малките фирми от пазара като ще освободи ниша на по-големите играчи.

Сериозните въпроси, пред които законът се изправя, са свързани и с конституцията, но носят и политически отенък.

Според председателя на ДСБ Атанас Атанасов за втори път се наблюдава "координирана акция на президента и прокуратурата". Първият подобен случай бил отстраняването на началника на НСО, след като военната прокуратура започна проверка в службата.

Според него акцията сега е насочена срещу "мнозинството, приело закона":

Обикновено досега е имало пълен синхрон между изпълнителната власт и Цацаров, сега се забелязва някаква промяна, коментира пред OFFNews лидерът на ДСБ. 

Според Атанасов законът за частните охранители би облагодетелствал фирми, които са в обкръжението на управляващите от ГЕРБ. По думите му охранителният бизнес има огромно влияние: 

Имайте предвид, че около 130 хил. лица са ангажирани в него. Политически този бизнес е разделен на две – половината са ГЕРБ, другата половина са червени. От икономическа гледна точка охранителният бизнес има интерес да се отвори такава врата, за да може да поемат повече обекти.

Той не скри подозренията си именно това влияние да бъде използвано и по време на избори:

Имам подозрение, че тези, които са го мислили това нещо – имам представа кои са, те са определен кръг хора, свързани с охранителни фирми, близки до ГЕРБ, и са го намислили по схема, която да действа при избори. Защото в малките населени места, като вкараш охранители, там те стават орган на власт и съответно имат влияние. Да не говорим за това, че ГЕРБ използват директно полицейските органи за избори, пък камо ли частните охранителни фирми, които са зависими от ГЕРБ.

Той споделя мотивите за противоконституционност на текстовете, въвеждащи лиценза за охрана на урбанизирани територии. По думите му конституцията вменява на Министерския съвет осъществяването на обществения ред и сигурността на страната.

Тоест, по конституция, на централната изпълнителна власт единствено е възложено да осъществява функциите по сигурността със съответните органи. Което означава, че създаването на друг ред извън очертания в основния закон за опазването на обществения ред и сигурността е недопустим. Още по-малко да се възлага на частни структури да имат такива правомощия.

Той припомни и аргументите, с които текстовете в конституцията са били приети от Великото народно събрание - именно заради имиджа на службите на тоталитарния режим, функциите по сигурността са възложени на правителството, което подлежи на парламентарен контрол. Тук се създава възможността чрез частните охранителни фирми този контрол да бъде заличен, смята Атанасов.

Той излага и друго съображение срещу подобни текстове в ЗЧОД - плаща се двойно за една и съща дейност. Веднъж на държавата и втори път пак през данъците на частни охранителни фирми:

Другото съображение е това, че МВР не успява да се справи с опазването на обществения ред и се търси резервен вариант, ако може пак с пари на данъкоплатеца да се уплътнява тая функция, което е недопустимо – плащаме си данъци тази функция да се осъществява от държавата, след това втори данък ще плащаме, за да може общините да имат пари да наемат тези охранителни фирми, което е недопустимо.

На подобно мнение е и проф. Николай Радулов. Освен аргументите за противоконституционност, той изразява и съмнения за това, дали този инструмент няма да бъде употребен с политическа цел. По думите му с текстовете за охрана на урбанизирани територии се създава прецедент, при който задължения на властта се прехвърлят на частни субекти.

Създава се предпоставка да се случи това, което се случи с икономиката. Виждате сега покрай случая с ЧЕЗ всички започват да правят анализи и да се връщат назад във времето кое доведе до това раздържавяване. Всъщност основното мото, под което минаваше това раздържавяване, беше че държавата е лош стопанин. Аз винаги съм се питал каква е логиката на това да обявим, че държавата е лош стопанин и да раздържавим икономиката, а да оставим този лош стопанин да се грижи за нашата сигурност. Виждате, че по същата логика сега се прави опит да се раздържави системата за сигурност. Това е много сериозен проблем за националната сигурност.

Според него има и други капани. Така например към органите в МВР има изискване те да бъдат деполитизирани, но такова няма по отношение на служителите на частните охранителни фирми. 

А тези структури, с промяната в закона, могат да станат пълновластни господари във всяко едно отделно населено място. И няма никаква гаранция за това, че един кмет, сключвайки договор с такава фирма, няма да я използва и за натиск по време на избори и за манипулирането им – това, за което някой път се съмняваме, че може би МВР и специалните служби си позволяват да го правят. Това е противозаконно, това е престъпление. Докато при частните охранителни фирми няма никаква спирачка, коментира Радулов.

Според него проблемите в МВР и това дали то извършва достатъчно добре функциите се, са свързани с некомпетентност. "Ако внимателно направите анализ на това как се назначават ръководители в специалните служби и МВР, вие ще видите, че отдавна там принципите на израстване по заслуги са пренебрегнати, конкурсното начало не съществува, а дори и когато беше поставено на предна линия, се манипулираше. Цялата системата е демотивирана от това, че на всички възлови места се назначават хора с политически гръб и връзки и по никакъв начин с познания за това как трябва да се ръководи дейността по обезпечаване на обществения ред и сигурност", каза още Радулов. 

Като "пълна абдикация на държавата" определиха промените в закона и от партията на президента Георги Първанов АБВ. Според бившия вътрешен министър Румен Петков с налагането на подобна практика държавата показва, че няма ангажимент към сигурността на хората, а кметовете ще решават как и кого да охраняват. „По отношение на частната охрана вече виждаме и „светли“ примери по медиите как в определени села се вземат допълнително пари от бедните им жители, за да ги охраняват. В този случай държавата казва на хората: „Ние финансираме МВР с един не лош обем средства, но не даваме пари за увеличение на заплатите, не даваме пари за ново въоръжение и оборудване. Същевременно, освен данъците, които ви вземаме, за да ви охраняваме, ви и оставяме на произвола", коментира пред bTV Петков.

На ход по случая сега е Конституционният съд. Любопитна подробност тук е решението на президента Румен Радев да се обърне към "пазителите на конституцията", а не да върне текстовете с вето, което със сигурност щеше да бъде преодоляно от същото това мнозинство в парламента, приело закона за частните охранители. Любопитна е и активността на главния прокурор. Като се има предвид качеството на "продукцията", излъчвана от парламента, вероятно той би могъл да реагира и при много други законопроекти, но не го направи. Любопитно е да се наблюдава и реакцията на охранителните фирми, част от които подкрепят законопроекта и другите, които не са съгласни с него.