Седемте стълба на гръцкия гняв
Гневът и недоволството на гърците пратиха седем политически формации в новия парламент. Проведените на 6 май предсрочни парламентарни избори станаха отдушник на дълго събираната неприязън към политическата класа, към Меркел, към Европа, към орязването на заплатите и пенсиите. Освен големите играчи на политическата сцена, които редовно получават вариращ кредит на доверие, в парламента влязоха и радикални формации като крайнодясната "Нова зора" и големият хит на парламентарния вот - класиралата се на второ място радикална лява партия СИРИЗА. Кой всъщност стои зад тези политически формации и какви са техните идеи? Кой ще дели 300-те места в гръцкия парламент и ще има нелеката задача да извади от дъното на Егейско море гръцката икономика? "Нова Демокрация" – никой не съди победителя "Нова Демокрация" е консервативна дясна партия, една от двете най-големи партии в Гърция. Основана е на 4 октомври 1974 г. от Костас Караманлис. По време на управлението си в периода 1990 - 1993 г. правителството на "Нова Демокрация" постепенно нормализира отношенията си със САЩ и подписва споразумение за разполагане на американски бази в Гърция. По време на техния мандат страната става членка на несъществуващия вече Западноевропейския съюз През 1992 г. темата за името на току-що родилата се държава Македония е подета за пръв път от лидера на "Нова Демокрация" Андонис Самарас, тогавашен външен министър на Гърция, който през април същата година е изместен от Константинос Митсотакис. Именно Митсотакис успява да наложи гръцките позици по въпроса за името на Македония пред европейските лидери на срещата на ЕС в Лисабон. Въпреки решенията, взети на срещата, САЩ и Русия предлагат да се вземе компромисно решение по този въпрос. Тогава Македония влиза в ООН с името "Бивша Югославска република Македония" (FYROM). Лидерът на партията Андонис Самарас оглавява партията от ноември 2009 г., завършва икономика в САЩ, където негов съквартирант е бъдещият лидер на ПАСОК и премиер на Гърция Георгиус Папандреу. Въпреки ниския резултат от изборите на 6 май 2012 г., "Нова Демокрация" печели вота с 18,8% и право да вкара 108 депутати в парламента. Самарас връща мандата, който отива при втората по сила партия на изборите лявата радикална партия СИРИЗА. СИРИЗА – символът на новия гръцки гняв Всичко започва през 2001 г., когато започва да узрява идеята за обединение на левицата. Силен тласък за създаването на новата коалиция дава несъгласието със сталинистката линия на Гръцката комунистическа партия (ККЕ). През 1991 г. Коалицията на левите екологични движения (СИН), която се преобразува от електорално обединение в политическа партия, става ядро на СИРИЗА. На парламентарните избори през 2000 г. към нея се присъединява "Обновената комунистическа екологична левица" (АКОА). Различни леви формации се присъединяват с идеята да създадат една силна лява партия, която да прекрати 40-годишната хегемония на ПАСОК и да стане модерна алтернатива на ККЕ. Тогава за пръв път се чува и името СИРИЗА (Sinaspismos Rizopastikis Aristeras), в превод – "Коалиция на радикалната левица". През 2004 г. СИРИЗА се явява на парламентарните избори. Партията печели 3,3% от гласовете и вкарва в парламента 6 депутати, всичките идващи от СИН (Коалиция на левите движения и еколозите). Следват негодуванията на останалите партии, които сформират коалицията. Лидер на СИРИЗА е 38-годишният харизматичен лидер Алексис Ципрас. Той завършва Атинския национален технически университет (Политехнио) със специалност строителен инженер. Още от ранна възраст личи интересът му към политиката. През 80-те години става член на младежката Комунистическа партия. Активното му участие в различни студентски протести и изявите му по телевизията отварят пътя му към политиката. През 1999 г. е избран за секретар на младежкия СИН и продължава да заема тази длъжност до 2003 г. На местните избори през 2006 г. е избран за общински съветник на Атина, пост, който заема до 2008 г., когато е избран за председател на СИРИЗА. 33-годишният Ципрас става най-младият лидер на парламентарна партия в цялата история на Гърция. През 2010 г. е преизбран на поста. Често Ципрас е обвиняван от противниците си в използването на партизански тактики и прокарване на популистки идеи в партията. Резултатите от изборите, с които СИРИЗА излиза за пръв път начело със Ципрас, са смятани за голям провал за партията. Партията получава едва 4,6% и вкарва 13 депутати в парламента. Този понеделник, ден след вота, Ципрас определи резултата от изборите като мирна революция. Първата му работа е да потърси подкрепата на останалите леви партии, за да подсили позициите на СИРИЗА. Той не пропуска да отбележи, че резултатите сочат сериозен удар върху партиите, подписали Меморандума за финансова помощ – ПАСОК и „Нова Демокрация“. Ципрас говори смело и директно от позицията на силния въпреки изправената пред зловеща криза Гърция. „Меркел е задължена да признае, че нейната политиката и икономическите съкращения се провалиха“, категоричен е той. По думите на Ципрас днес тези, които подкрепят договорите за финансова помощ, са малцинство. Според младия ляв лидер резултатите показват, че народът е наказал с вота си погрешно водената политика. След срещата с мандатоносителя Андонис Самарас (лидер на „Нова Демокрация“) Ципрас е категоричен – никаква коалиция между „Нова Демокрация“ и СИРИЗА. „Няма да вкараме през прозореца това, което изхвърли през вратата гръцкият народ вчера“, категоричен е Ципрас. В четвъртък той върна мандата, след като не постигна съгласие за съставяне на кабинет. ПАСОК – левите в зелено ПАСОК е съкращение от "Общогръцко социалистическо движение". Тя е лявоцентристка социалдемократическа партия, създанена през септември 1974 г. от Андреас Папандреу, бащата на бившия гръцки премиер Георгиус Папандреу. В създаването на ПАСОК участват организации от лявата част на политическия спектър. Идеологическата платформа на ПАСОК са формулирани в „Програма за принципите и целите“ от 3 септември 1974 г. Основната политическа цел на партията е създаване на социалистическо обществото, като се отчита гръцката действителност. В програмата, известна и под името „3-ти септември“, като основна политическа цел на движението е посочена създаването на общество, непозволяващо чужд контрол и намеса, общество освободено от икономическия контрол и влияние на финансовата олигархия, общество, защитаващо нацията и служещо на народа. Андреас Папандреу обобщава идеологията на ПАСОК в четирите основни принципа: национална независимост; народовластие; свободно общество; демократично правораздаване; На проведените на 17 ноември 1974 г. парламентарни избори ПАСОК печели 13,5% и 15 депутатски места. В цялата история на левите единствено на тези избори и на вота през 2012 г. "ПАСОК" остава трета сила. На следващите избори през 1977 г. ПАСОК вече е втора сила, а през 1981 г. печели парламентарния вот и получава мнозинство от 173 депутати в 300-местния гръцки парламент, ставайки първата управляваща социалистическа партия в историята на Гърция. По време на мандата й Гърция е приета в Европейската икономическа общност, а през 1981 г. и в ЕС. На следващите парламентарни избори през 1985 г. ПАСОК отново печели и съставя самостоятелно правителство. През 1996 г. за лидер на паритята е избран Костас Симитис, който повежда партията към парламентарни успехи през годините. 2004 г. слага началото на нова ера за ПАСОК. На кормилото на социалистите идва синът на Андреас Папандреу Георгиус. След 4 поредни изборни победи (1993 г., 1996 г. и 2000 г.) парламентарният вот през 2004 г. е загубен и ПАСОК минава в опозиция. Партията губи и следващите избори през 2007 г. След загубата Евангелос Венизелос за председател на партията. На вътрешнопартиен конгрес Папандреу е преизбран, а през 2009 г. ПАСОК спечелват изборите с 43,9%, осигурявайки си пълно мнозинство от 160 души в парламента. На последните парламентарни избори от 6 май 2012 г. ПАСОК остава на трето място, получавайки 13,1% и 41 места в парламента. "Независими гърци" или как да ухапеш ръката, която те храни "Независими гърци" е новоучредена патриотична партия, съставена от отцепници от "Нова Демокрация". Основана е през февруари 2012 г. Идеите на партията са за отстояване на принципите на национална независимост и гордост. "Независими гърци", начело със своя лидер Панос Каменос, споделят идеята за отказ от плащанията на външния дълг с мотива, определяйки го като незаконен. От партията искат дори Германия да заплати обезщетение на Атина заради това. На последните парламентарни избори партията получава 10,6% и 33 мандата. Ако се съди по изказванията в медиите на лидера на партията Каменос, "Независими гърци" надхвърля спектъра на лявото и дясното и се ситуира върху оста, водена от идеите на патриотизма. Гръцка комунистическа партия (ККЕ) – да минеш между капките на новата хунта ККЕ (Komounistiko Komma Elladas) е снована през ноември 1918 г. под името "Социалистическа работническа партия на Гърция" и споделя марскиско-ленинската идеология. Тя е най-старата гръцка политическа партия, както и единствената в Европа, чиито символ е сърп и чук. През 1924 г. се премименува на "Гръцка комунистическа партия" и приема марксистко-ленинската идеология. Официален печатен орган на партията е вестник "Ризоспастис" (в превод от гр. - "радикален"). ККЕ е една от малкото значими и влиятелни комунистически партии в Европа, която е успяла да се запази след сътресенията на социалистическата система от 1989-1991 г. В последния гръцки парламент ККЕ бе трета политическа сила с 21 депутати. В началото на съществуването си ККЕ няма голямо влияние в страната. В началото на 30-те години симпатизантите и членовете на партията се увеличават значително. От тогава датират и гоненията срещу членовете ѝ, узаконени през 1936 г. със закон, приет от Йоанис Метаксас. След немската окупация на Гърция през 1941 г. ККЕ създава организациите Национален освободителен фронт (ΕΑΜ) и Национална народно-освободителна армия (ELAS), които изиграват голяма роля в освобождението на страната. След края на окупацията през 1944 г., завърналото се от Кайро правителство се опитва с помощта на английски войски, дебаркирали в Гърция, да разгроми ЕЛАС, но не успява. Тогава избухва гръцката гражданска война. След падането на хунтата през 1974 ККЕ излиза от нелегалност, под ръководството на генералния секретар Харилаос Флоракис, който заедно с "ККЕ - вътрешна", Обединената демократична левица и други леви партии създават коалиция, наречена Коалиция на левицата, която участва в парламентарните избори и печели 9,47% и 8 депутатски места. Коалицията не просъществува дълго и на следващите парламентарни избори през 1977 г. ККЕ се явава сама и печели 9,36% от гласовете и 11 депутатски места. На следващите избори процентът на партията се движи в същите рамки: 1981 г. - 10,94%; 1985 г. - 9,89%. През 1991 г. ККЕ избира за председател на партията Алека Папарига. Тя става първата жена ръководител на партията. На изборите през 2007 г. партията печели най-високия си резултат за цялата история на Гърция след падането на Хунтата, получавайки 22 депутатски мандата. "Демократична левица" – Новата проевропейска линия вляво "Демократичната левица" е социалдемократическа партия съставена от отцепили се кадри на СИРИЗА и ПАСОК. Партията е сформирана през юни 2010 г. Нейн лидер е бившият член на ККЕ и СИРИЗА Фотис Кувелис. На парламентарните избори на 6 май 2012 г. получава 6,1% от гласовете и 19 депутатски места в гръцкия парламент. Партията определя себе си като лява, но за разлика от други леви партии в Гърция, заявява ясни позиции в полза на Европейския съюз. Партията апелира за европейска ориентация, но с ляв подход при справянето с финансовата криза. Основните идеи на партията са: социалдемокрация; лява европейска линия; стратегия за реформа; екологична бдителност; Дясно, по-дясно, "Златна зора" Никос Михалолиакос започва да издава списание "Златна зора" през 1980 г. Самата партия е основана през 1985 г. Програмата на "Златна Зора" подкрепя културното превъзходство на гръцкия народ и на бялата раса като цяло. "Златна зора" се противопоставя на емиграцията и подкрепя депортирането на всички имигранти от ромски произход. Партията подкрепя антисемитската идеология и е против марксизма, глобализацията и мултикултурализма. Символът на "Златна зора" е меандър на червен фон. Партията се вдъхновява от книги като "Моята борба" на Адолф Хитлер и от други подобни книги, описващи превъзходството на гръцката раса. През юни 2007 г. членове на партията участват в първия масов европейски националистически митинг срещу срещата на страните от Г-8 в Берлин. На 1 октомври гръцката певица от еврейски произход София Папазоглу твърди, че е нападната от членове на "Златна зора". От партията в съобщение заявяват, че нямат нищо общо с инцидента. На 19 март 2010 г. офисите на "Златна зора" в центъра на Атина стават обект на бомбени атаки. Те биват напълно унищожени, като има щети и на съседните сгради. На парламентарните избори през 6 май 2012 г. "Златна зора" получава 6,9% от гласовете и право да вкарат 21 депутати в гръцкия парламент.