Открадна красота: За кражбите и дискредитирането на добрите идеи
Автор: Александър Мануилов
Един от най-лошите сценарии, които могат да се случат в България сега, е малкото добри идеи за промяна, породили се в последните месец-два, да бъдат ограбени или от хора със съмнително минало, или от такива, които нито могат, нито имат каквото и да е намерение да се борят за по-справедлива система.
За съжаление примерите са очевидни в много от новите организации, но най-много въпроси като че поставят последните развития около Националното представителство на студентските съвети (НПСС).
Какво студентите казват е наистина важно, защото те принципно като група имат най-голям потенциал за доверие в обществото, а и се предполага, че са основен генератор на нови идеи и модели, с които никой сериозен политик не може да не се съобрази. Предполага се също, че доколкото все още нямат минало, то трябва да е чисто.
Какво се получава в настоящия момент?
Имаме една политически неактивна маса студенти, която след като извоюва премахване на увеличенията на таксите за обучение, не намери повече какви идеи да подари на обществото си. Имаме и едно Национално представителство, което навлиза в политиката, но още първите му няколко стъпки предизвикаха категоричното несъгласие на самите студенти.
Хора, които нямат никаква идейна връзка с целите на организацията, бяха извозвани с автобуси от провинцията за провеждането на „общи” срещи в София и това е практика, завещана от най-мрачните времена на най-ретроградните партийни организации в България, но никак не подхожда на студентите.
Същото като практика представлява и привикването в партийните редици на известни лица, само за да се предизвика обществено внимание и/или одобрение. Христо Стоичков е несъмнено голям футболист. Но той няма нищо общо с образованието и е категоричен приятел и поддръжник на бившия премиер. Как тогава може да е лице на нещо ново?
Съвсем отделен е въпросът, който много хора си задават: ако студентите избират за свой морален лидер един толкова необразован човек, и вероятно единственият в държавата, който си служи по-зле с българския език от предишния премиер, тогава как да вярваме, че промяната ще се случи откъм знания и компетенции, а не по принципите на сега действащата политическа чалга?
Отделен е въпросът за легитимността и за начина, по който трябва да се представлява група хора. Методът на НПСС отново напомня най-неприятното в партийните структури, окупиращи държавни позиции от близките две десетилетия.
Националният съвет, преди да излезе със своята декларация с искания за бъдещето на страната, не е провел масов дебат сред 280,000 студенти, които твърди, че представлява. Първият и последен национален дебат, проведен от организацията, е от юли 2011 г. и е бил под наслов „Бизнесът и висшето образование в България”. Ето че ръководството на организацията очевидно в момента не действа представително за масата си членове (досущ като ръководствата на много партии) и естествено вече получи неодобрение от собствените си хора.
Формирането на платформа, която да отиде на избори, от друга страна, е извън правомощията на студентките съвети и те не могат да използват нито името на университетите за тази цел, нито помещения на висшите училища, за да правят политика. Това е категорично нарушение на принципа за академичната дейност и автономия и беше напълно очаквано, че ректорът на СУ трябваше да изгони младите закононарушители от територията на поверения му университет.
Законовите нарушения в името на властта обаче вероятно не спират дотук. Ако Ангел Георгиев заема поста председател на НПСС от 6 години, въпреки че по закон той може да е в организацията най-много 4, тогава как да повярваме, че това е човек без минало и с чисти идеали за бъдещето? Срастването между позиция на власт и личност е именно една от системните грешки, срещу която би трябвало сега да се борим, за да си върнем демокрацията.
Непрозрачността във финансите е отново проблем на държавата ни, който всички, искащи промяна, следва да се стремят да решат. НПСС през последните десет години обаче не е публикувал отчет за приходите и разходите си. Няма как да знаем дали част от неговия бюджет в настоящия момент не отива за политическа дейност в противоречие със закона. От централата на студентския съвет твърдят също, че не знаят кой е платил за автобусите с хора от селата, нито пък защо кметова не ГЕРБ са били толкова заинтересовани от това да организират такива „екскурзии”.
Но нека поговорим за студентските искания и идеи.
На първо място името на движението „Орлов мост” е опит за кражба, опит за алюзия с онези млади зелени активисти, които протестираха интелигентно и мирно и станаха Човекът на годината за 2012 г, а през юни промениха вредни тенденции в закона за горите и донесоха надежда, че солидарността може да доведе до реални промени. НПСС обаче няма нищо общо с тях.
На една и съща дата – 18-ти юли 2012 г., когато в статията „Образованието замирисва откъм главата” описа в подробности проблемите пред българското висше образование, ядрото на които е в самата философия „парите следват студента”, председателят на НПСС, Ангел Георгиев, изпраща писмо до парламента, с което на практика изразява подкрепа за закона за висшето образование и всички „леки” нововъдения от страна на ГЕРБ. Новостите в случая не са насочени към подобряването на качеството на образованието, а засягат разпореждането със собствеността на ВУЗ-овете.
И така, след като преди само половин година студентската организация подкрепя статуквото и е неспособна да предложи концептуално нова визия за промяна, как да повярваме, че сега тя изведнъж иска изцяло нова система? Как да повярваме, че студентската организация има капацитет да види голямата картина и реално да изиска необходимите промени, след като вече повече от 10 години не го е направила?
Чак сега в декларацията на НПСС се появява една, между другото чудесна идея и тя е „промяна в модела на финансиране на държавните висши училища, насочен към подкрепа и насърчаване на качеството”, което обаче е поставено в един абзац с искането за тотално нов закон за висшето образование. Не е ясно дали от НПСС знаят, че моделът на финансиране не зависи точно от закона за висшето образование. Не е ясно и какъв искат да е този модел, нито дали си дават сметка, че за да се повиши качеството, вероятно и бройката на студентите ще трябва да се намали сериозно. Всъщност тук имаме пример отново за един морално остарял подход – фразата е там, има я и тя звучи като да е вярна. Обаче липсва конкретика зад нея. Точните стъпки, които да доведат до по-високо качество в образованието ни, не са упоменати. И обществеността естествено има защо да се пита дали точно тези студенти имат експертния капацитет да разпишат промените и още по интересно – куража да настояват за тях, при положение че толкова често са писали раболепни становища до властта.
Едно друго искане в декларацията на студентите е засилване на ролята на настоятелствата в управленията на университетите, като в тях да участват представители на държавата. Сега законът изключва участие на хора от държавния апарат в настоятелствата, вероятно с цел да опази академичната автономия. Това са едни от свободите, които студентите извоюваха през 1989 и 1990 г. Защо днес техните деца искат да се лишат от трудно извоюваните академични права не става ясно.
Голяма част от другите искания на студентите сега се свеждат до повече власт и пари за студентските съвети. Повече студенти във властта. Но как да дадеш повече власт на хора без добро образование, без свежи концепции за развитие, на хора, които използват целия арсенал от остарели политически прийоми, когато са все още на по 25-30 години?
„Нашата младежка енергия, свеж ум и находчиви идеи могат да бъдат основата на новото начало за българското образование” – се казва в декларацията на новите студенти.
За голямо съжаление на всички, този път имаме сериозни основания да не вярваме. Защото кражбата на едно име и две красиви фрази не могат да направят българската пролет.
По-лошо е, че недоверието към новите хора и техните методи може да създаде недоверие към самите идеи за промяна. Тогава вече самозапалванията и мирните протести ще ни изглеждат като аристократично парти. И ще дойдат варварите...