Меглена Кунева: Усещам по гърба си сметките на кукловодите

Oлигархията показва част от това, на което е способна. Кукловодите са в стихията си и се опитват да нанесат рана на гражданската тъкан на протеста. От около седмица имахме информация, че се готви, че има такива планове, заяви в интервю за OFFNews.bg лидерът на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева.

Защо БСП и ДПС прибегнаха до автобусите с организирани поддръжници?

Изглежда нищо друго не им е останало. Това е голямо предателство към техните избиратели, към хората, които са гласували, които отдавна гласуват за тези партии, към т.н. твърди ядра. За съжаление управляващата коалиция, аз няма как да спестя тук "Атака", демонстрира старото правило, важащо за тоталитарните общества: те нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Това, което виждаме, ако си затворим очите за всякакви политически оценки, може да се каже само с една дума: срамота. Срамота е да се вкопчваш толкова неприлично във властта. Срамота е да се обърнеш на точно обратния полюс на всички лозунги, които си вдигал само преди броени месеци. Не, не чуват гласа на хората - лозунг, който си го сложиха на ревера и който блестеше много фалшиво. Сега дори не се сещат за него.

Но как си обяснявате толкова елементарна политическа технология: автобуси, инструкции, мобилизация на поддръжници от страната?

Нищо друго не им е останало, какво друго могат да направят? Това всъщност са партии, които не могат да разчитат на убеждение, не могат да разчитат на разговор в ХХI век, когато хората са информирани, когато хората виждат какво означава демократичен стандарт и когато в една многомилионна София можеш да излезеш да протестираш, без да смяташ, че ще те уволнят от работа, както е в малките градове.

Нека да погледнем социологическите проучвания, които толкова обичат политиците, когато им служат. Нека сега да ги видят. И да си дадат сметка, че никога парламентът не е бил с толкова ниско доверие и няма правителство, което е било с толкова ниско доверие броени дни, даже не бих казала месеци, броени дни, след като са на власт. Трябва да бъде разпознат фактът, че ние българите можем да изпитваме морално възмущение. И то да е мотор на граждански и на политически протест. Те зорлем го превърнаха в политически протест. В началото той беше просто морален. Нормален морален протест: "Не можете да правите това, което правите, защото е неприлично." Вместо това какво последва? „Те и другите правиха същото“. Ами защо не ги оставихте на власт тогава, след като са същите, с какво се различавате? Нали говорихте точно обратното - че вие няма да правите така?

И второ, разбира се, любимата гарнитура към това основно ястие: няма алтернатива. Как така няма алтернатива? Нима демокрацията в България не може да роди алтернатива? Не, не е вярно. Докажи, че си по-добър. Но алтернатива има.

Това е истинско безобразие - да се опитват да противопоставят София на провинцията, да се опитват да противопоставят млади на стари. Каква беше тая приказка, че тези, които протестират, били богати? Това е пълно безумие. Какво богато има в едно 18-годишно момче или момиче? Или на 20, или на 23. Протестът е млад. Какво богато има в това? Това е просто... думи нямам.

Аз смятам, че политиците трябва да протестират по техния начин - трябва да протестират, като се държат различно, като изпълняват обещанията си. Това би бил най-големият политически протест от страна на партийно ангажираните хора. И като съзнателно кажат това, което в момента аз искам да декларирам и да ви обещая - малка държава, голямо общество, контрол и прозрачност на всяко нещо, което се случва в управляващата среда и отговорност за всяко действие. Като под отговорност, да, включвам и оставка. Защото това е последният най-висш акт, с който един политик може да каже "сбърках". И той е винаги морален. Когато имаш шест апартамента и не можеш да ги докажеш, морално е да подадеш оставка. Може иначе документите ти да са в ред. Когато правиш назначение - едно, второ, трето, пето - това е морален акт да подадеш оставка, защото си сбъркал. Това напълно липсва. И затова още един път ще кажа - срамота.

Имахте ли информация от структурите на "България на гражданите" в страната, че се готви подобен контрапротест с автобуси?

Да, имахме информация. Във века на интернет нищо не може да се скрие. От около седмица имахме информация, че се готви, че има такива планове.Но ние не можем да приличаме на тях, разбирате ли. Просто няма как да стане.

Това почеркът по-скоро на БСП ли е или е на ДПС?

Това е коалиция заедно с "Атака". За мен самият факт, че "Атака" влезе в тази коалиция, така да се каже поканена, беше достатъчно осмиващо и позорящо обстоятелство за една либерална партия и за една социалистическа партия.

И издава общ генезис?

Ами някои изводи започват някакси да се натрапват, защото практиката ги изправи пред необходимостта да реагират и да се разкрият. Аз нямам друго обяснение освен, както вие казвате, някакви общи черти. Дали е генезис или е последващо свързване, или е някакво инженерство - това не е нормално. При всички случаи това не е нормално.

Какво очаквате до есента? Протестите ще затихнат ли?

Щеше ми се да мога да ви отговоря, като ви кажа какво би направила една предвидима в политическо отношение страна, предвидими в политическо отношение партии.

Е, това е лесно.

Това е лесно. България не е такава страна. И българските партии, управляващите български партии не са такива партии. Мисля си, че те могат с фокуси да задържат властта известно време. Мисля, че протестите вече не са за сваляне на правителството. Те доказаха, че ще стоят, защото хората нямат никакво значение, собствените им избиратели нямат никакво значение, властта, сама по себе си, има значение.

Но протестите вероятно ще продължат, за да може на цял свят и на нас самите преди всичко да си докажем, че знаем кое е правилно, кое е неправилно и кое е нормално. Всъщност протестиращите държат моралния тон и те са затова там. Да се докаже, че в България има морал и че хората искат да има морал, че искат да има приличие в политиката, че искат да има справедливост и ще контролират тази справедливост. Това е най-важното. То е важно за нас самите, за да намерим опора в себе си, да докажем, че не сме умрели, нито пък заспали. Да докажем, че има алтернатива. Тази алтернатива е във всеки от нас.

Опасявам се, че вие, Реформаторският блок и протестиращите говорите по-скоро за философията на политиката, за философията на властта. От другата страна обаче има политически инженери, които калкулират гласове, квоти, финансови потоци. Знаете ли техните сметки? Как ще им противодействате?

Не, не ги знам техните сметки. Усещам ги по гърба си. Усещам ги от десетките рани и то след утвърдената ми биография, след потвърдената ми европейска биография в момента, в който стъпих на национална политическа сцена и ме заподозряха като човек, който има политическа тежест. Аз знам за какво става дума, уверявам ви. Такава низост на нападките и такива лъжи никога не съм предполагала, че могат да съществуват където и да е било по света. Така че си давам сметка.

Цветанов най-вероятно ви слушаше телефона, сега Станишев слуша ли го?

Вижте, на БСП теорията е следната: след като те са правили така, ние ще правим два пъти по-зле. Така че, без да отправям конкретно предположение и точно към г-н Станишев, това са разрешени практики в българския политически живот. Подслушването, оклеветяването, съсипването на политическия опонент, не като покажеш, че той не знае или не разбира, а като просто лъжеш от сутрин до вечер за него - лъжеш, лъжеш, лъжеш.

След срещата си с президента Плевнелиев казахте едно много симптоматично изречение: Президенът е притеснен, твърде притеснен.

Ами да.

Какво иска той от вас и какво вие искате от него?

Това, че президентът е притеснен, след като той трябва да бъде обединител на нацията по Конституция и се вижда в какво състояние сме, това е неговата работа по същество. Смятам, че той беше прав, като поиска преразглеждане на бюджета. Ужасно се обидиха управляващите. Не виждам защо. Какво страшно има в това президентът да упражни конституционните си правомощия? Какво страшно може да има в това? Излезте с доводите си, обяснете за какво става дума, направете го прозрачно, направете го с аргументи, нека опозицията да влезе, нека да се чуе. Всъщност те прикриват грешките на отделни министри от правителството на ГЕРБ, защото казват "ама то ние да запушваме дупките." Ама чии дупки запушвате? На кой министър? На г-н Мирослав Найденов, на г-н Цветан Цветанов или на г-н Томислав Дончев? Защото има голяма разлика между тримата, нали? Или може би няма? Нека да кажат. А всъщност те по този начин слагат всички под общ знаменател, което е страшно деморализиращо. Защо да се старае някой да бъде добър, да бъде изряден, след като ще бъде в общия кюп? Това е стимул за по-зле представилите се, а не за по-добрите.

На кого беше идеята за Реформаторския блок?

Идеята да се тръгне към такова обединение мина през четири партии: „Демократи за силна България“, „Синьо единство“, „Зелените“ и Народна партия „Свобода и достойнство“. Нас ни поканиха да се присъединим, имаше разговори. Сега се присъединиха СДС и БЗНС. Аз много дълго време съм страдала от и за дясното като политика.

Простихте ли на Иван Костов за онази реплика?

Аз точно затова искам да ви го кажа. Боли. Боли. Боли. Обидно е. Боли. Грозно е. Непрестижно е като поведение. Аз не съм си го разрешавала. Но изискванията ми към самата мен са такива, че никога няма да допусна лични коментари, които могат да засегнат достойнството на човека. Защото съдбата обикновено връща като бумеранг такива неща. Но тъкмо защото съм страдала и от, и за дясното, затова мога да ви кажа, че от двете болки – личната и политическата, политическата е тази, която за мен има по-голямо значение. И тя трябва да бъде излекувана.

Аз мога да ви уверя, че нищо не забравям. Надарена съм или съм прокълната с много добра памет. Но това не означава, че не мога да разгранича нещата. И да сложа по-важното по-напред. По-важното е болката, която има българският избирател от началото на 90-те, от този излючително силен копнеж за промяна – тази болка да бъде излекувана. И да се намерят лицата, които могат да я направят.

Аз няма да крия от вас, че за мене още европейските преговори бяха част от лекуването на тази болка. Защото това ние да сме с европейски стандарти за мен беше моят личен реформаторски отговор. За мен смелостта да правя това, което правя, дойде най-напред от преговорите, защото това ме дефинира политически. Начинът, по който успяхме. Ние имаме на глава от населението най-много средства, дадени от Европейския съюз. Мога още дълго да изброявам какво спечелихме с преговорите. Това за мен беше много важна проверка. И тя ми даде смелост да продължа. Но за националната политика проверката бяха президентските избори, защото това е чисто мажоритарен вот. Наученото от тези два клона (така да се каже) на моето познание ме кара да бъда оптимист, че хората искат отговорност, а аз не се страхувам от граждански контрол. Да, нося отговорност. И съм по-спокойна, когато има граждански контрол. По-спокойна съм, когато всичко е прозрачно.

На последната пресконференция на Реформаторския блок ви обвиниха, че блокът няма телефонен номер – като Европа навремето.

Да, но Европа оцеля без телефонен номер, оцеля с телефонните номера на всички премиер-министри и с една добре действаща администрация. Но да им кажа телефонния номер: могат спокойно да се обадят на лидерите на която и да било от политическите формации. Лично аз по отношение на „България на гражданите“ бих им препоръчала да търсят Йонко Грозев и Найден Зеленогорски. Това са нашите представители в Реформаторския блок. Свършиха страхотна работа, много съм горда с тях.

„България на гражданите“ направи дясното обединение така както ние го разбираме – през хора. И искам да ви кажа, че работи. Ние сме платформа, на която стъпиха различни сили. Ако се загърбят някакви такива лични, характерови особености, което всички направиха в „България на гражданите“ с убеждение, аз смятам, че това е напълно работеща формула и дай Боже да я постигнем. Но Реформаторският блок не е коалиция. Много бързо се опитват да ни пакетират, а на нас целият ни плюс на разнообразието – така както в ЕС – е много силен аргумент. За да си в Реформаторския блок, трябва да искаш и трябва да си приел направеното досега. Той ще продължи да се разширява. И това му е чарът. Така се прави Европа. Дано така да направим и България.

Като мини Европейски съюз?

Точно така. И в един момент може някои партии да решат да продължат заедно, други да кажат „Вижте, тази платформа много ни харесва, но ние имаме различия и затова ще потърсим самостоятелна изява“. Това също е възможно, това не означава, че ние ще скъсаме отношенията си.