Изборите ще се решат с фотофиниш

Бранимир Ботев е социолог, бивш зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, съветник в Българската академия на науките. Ботев е изпълнителен директор на Европейският Институт за Стратегии и Анализи

Свидетели сме на едни от най-напрегнатите, но и най-непредвидими като краен резултат избори. Никога досега в демократичната история на България изборите не са били съпътствани от толкова неопределености:

1. Няма водеща политическа сила фаворит за спечелването им. Двете основни партии ГЕРБ и БСП се движат рамо до рамо, преднината на едните пред другите е в рамките на статистическата грешка и най-вероятно фотофинишът ще определи крайния победител.

2. Избирателната активност, която очаквано ще бъде по-малка спрямо президентските избори ще определи броя на политическите сили в следващото Народно събрание. По-високата избирателна активност ще вкара в парламента 5, БСП, ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС, „ВОЛЯ“ на Марешки. При по-ниска избирателна активност в парламента могат да влязат от 6 до 8 политически формации, като с най-големи шансове са РБ-Светльо Витков, АБВ-Движение 21 и скритата картинка, рисувана в Турция ДОСТ. Минималният праг от 130 000-135 000 души не е съвсем недостижим особено за първите две от посочените малки формации, докато за ДОСТ основният фактор си остава „организираното“ гласуване в 35-те секции в Турция и броя на рейсовете с електорални туристи, идващи пак оттам.

3. Представянето на предизборни програми и платформи изцяло се изгуби в превода на лидерските спорове, обвинения и закачки и премина под знака на словесния тенис Борисов – Нинова.

4. Последните 3 седмици националните теми и въпроси отстъпиха място на геополитическата проблематика. Петте варианта на развитие на Европа по Юнкер, влизането в чакалнята на еврозоната – да или не, напрежението по оста Истанбул-Брюксел, позицията на Ердоган за мигрантите и Европа видимо доминират над вътрешно националните теми, тяхното развитие и решение.

На фона на случващото се в тази кампания най-постоянни и категорични в посланията и бъдещите си ангажименти останаха Патриотите. Те отстояват своята платформа и виждания близки до емоционалното усещане на българина за страната си, опасността за външна намеса откъм Босфора, основателно възмущение от брюкселската бюрокрация, мекушавост и липса на единна общоевропейска политика в сферата на сигурността. Прибавяме и грижата за пенсионерите и демографския срив, циганската престъпност и неработещите образователна и здравна система и виждаме, че това са проблемите от ежедневието на почти всеки българин.

Европейският Институт за Стратегии и Анализи установи в изследванията си, още през януари и февруари, крайно негативно отношение на мнозинството български граждани към поведението на Брюксел и липсата на видими политики и реални решения от страна на ЕС. В същата насока беше и фокусът в писмото на лидерът на ДПС Ахмед Доган. Неговият анализ, колкото на политик, толкова и на философ стъпи върху националното, обединителното и заветите на Апостола сякаш в опит да приземи откъсналата се от българското ежедневие политическа класа. В тясно политически план писмото-послание целеше да постави разграничителна черта между ДПС и ДОСТ по линията работещи за България, работещи за Ердоган. Традиционно в социологическите изследвания не се отчита пълният ръст на привържениците на ДПС, но има достатъчно индикатори, за да заключим, за изключителна мобилизация и подготовка от тяхна страна.

Новият играч на хоризонта В. Марешки не е чак толкова нов. Има своето политическо минало с друга своя партия, работи и с РЗС. Сега е на път да превърне ВОЛЯ от регионален в национален играч, но и самият Марешки вероятно си два сметка, че в последните 20-тина дни ВОЛЯ вече не увеличава началната си скорост, а е замръзнала на рейтинговата си позиция и със сигурност няма да бъде трета политическа сила, на финалната права може и да бъде изпреварен и от ДПС. Третото място е на Патриотите, които при всички случаи ще държат ключа за съставянето на бъдещото правителство.

Тъжното е, че в тази кампания отсъстваха ярки политически дебати по сектори. БАН и ЕИСА пледирахме за открояване на националните приоритети на България. Демографската криза, мигрантският натиск, здравеопазването, образованието и битовата престъпност от една страна и от друга ключовите за България отрасли като селско стопанство, туризъм, енергетика, транспорт така и не можаха да станат предмет на задълбочени анализи, спорове и предложения от страна на политиците. В този смисъл репликата на Ердоган, че „вече европейците никъде няма да се чувстват сигурни“ може да допринесе повече за българския туризъм и да напълни българските хотели с европейци, отколкото усилията и на две министерства на туризма.

Прогнозните резултати за следващия български парламент за съжаление не гарантират стабилност и трайност на следващото българско правителство. Особено, ако то се изгражда само по оста ляво или дясно. Политическата криза обхванала Европа налага траен отпечатък и върху България. Само правителство, което може да има максимално широка политическа подкрепа, да стъпи на ресурса на цялата нация и да провежда национално отговорна политика на базата на ясно определени приоритети, само такова правителство може да оцелее в задаващата се турболенция, за да избегне България спиралата на непрекъснатите избори.