Безславната битка на Темида срещу Сидеров

Битките, които Волен Сидеров води в последните години с правосъдието, изглежда имат безславен край за Темида.

Последният случай със скандала с френския дипломат и бития полицай на летището във Варна стана повод главният прокурор Сотир Цацаров да поиска доклад за това докъде е стигнало разследването по случая с безредиците пред столичната джамия Баня Баши през 2011 година. Тогава депутати и симпатизанти на „Атака“, водени от Сидеров, провокираха сблъсъци с мюсюлмани по време на редовната петъчна молитва.

Случаят с джамията не е единствената подобна проява на националиста, както не е и най-безобидната. Последният случай във Варна обаче се оказа този, който препълни чашата и този път прокуратурата изглежда убедителна в намеренията си. Тя обаче ще трябва да положи усилия, за да преодолее скепсиса, натрупан от противоречивото ѝ отношение към политиците в годините на прехода. И в частност и към Сидеров.

Лидерът на „Атака“ има опит в съдебните битки. В годините, които Сидеров прекара на политическата сцена, той неведнъж е попадал под прицела както на магистратите, така и на граждански организации, като тук не влизат делата за клевета, водени срещу и от Сидеров.

„Биографията“ на инцидентите с него стартира още през 2006 година с една

катастрофа на магистрала „Тракия“

Тогава автомобилът, в който били Сидеров и шофьорът му Любомир Бакърджиев, е засечен от друга кола. В резултат автомобилът на атакистите се удра в мантинелата, завърта се и спира. Втората кола, която е управлявана от студента Явор Доков, също спира. Според показанията на младежа шофьорът на Сидеров го нападнал, ударил го и спукал гумите на колата му. По-късно Сидеров и Бакърджиев обясняват реакцията си с факта, че оценили случая като атентат.

След като историята се раздухва, главният прокурортогава  Борис Велчев иска имунитета на Сидеров заради три обвинения, които има намерение да му повдигне – лъжесвидетелстване, подстрекаване към лъжесвидетелстване и за укриване на хулагинските прояви на личния си шофьор.

Малко по-късно обаче шофьорът на депутата си признава вината. Това води до скоростен процес, в който той получава присъда от 2 години и 6 месеца пробация и 240 часа общественополезен труд за 1 година.

Малко преди това ловък ход спасява Сидеров от първото обвинение срещу него. Той оттегля показанията, които преди това е дал пред следовател. В тях той обяснява, че не Бакърджиев, а депутатът Павел Чернев е шофирал автомобила. Лъжата била необходима, за да бъде отърван Бакърджиев от по-сериозно наказание. Преди това той е имал условна присъда и ново провинение би го вкарало зад решетките.

Така обаче срещу Сидеров остават други две провинения – за това, че е накарал Павел Чернев да излъже разследващите, че той, а не Бакърджиев е бил зад волана, и че Сидеров е направил опит да прикрие хулиганските действия на личния си шофьор. Това е достатъчно депутати да преценят, че имунитетът на Сидеров трябва да бъде свален.

Тръгва дело, изходът от който е повече от интересен: на първа инстанция лидерът на „Атака“ е оправдан, след като прокуратурата иска една година затвор. Съдът обаче преценява, че обвиненията не са достатъчно обосновани и ги отхвърля. Вместо да протестира така постановената присъда, една година след инцидента на магистралата, Софийска градска прокуратура се отказва да продължи делото на втора инстанция. По този начин тя решава окончателно случая в полза на Сидеров като го оневинява.

Друго голямо „завоевание“ на Сидеров е по случая с

метежа пред столичната джамия Баня Баши.

На 20 май 2011 година, водени от лидера си атакисти, предизвикаха сблъсък с мюсюлмани. Причината - молитвата на ходжата, която звучи от високоговорителите от минарето в центъра София. След кратки словестни престрелки националистите започват провокация, скандирайки “еничари”, “мекерета”, “Атака” и “победа”. Заедно със знамената, протестиращите носят метални тръби. В последвалото меле, са ранени и няколко полицаи.

Инцидентът става малко преди президентските избори през 2011 година, когато Сидеров вече е оттеглил подкрепата си от правителството на ГЕРБ и е кандидат за президент. Заедно с ксенофобските си изказвания Сидеров настоява вътрешният министър Цветан Цветанов да подаде оставка, защото полицаите на протеста не озаптили „ислямистите”.

До момента разследването се води срещу неизвестен извършител.

Маневрите на прокуратурата в този случай отново са интересни. Първночално градският прокурор на София Николай Кокинов заявява, че „Атака“ може да бъде забранена, но скоро тази вероятност бива захвърлена, а образуваното досъдебно производство е за насаждане на религиозна омраза, но срещу неизвестен извършител. След разпита на десетки свидетели и записите от телевизионни камери и снимките в медиите, прокуратурата не успява да открие извършителя на деянието. Това е причина разследването да бъде удължавано няколко пъти. Така вече трета година няма повдигнати обвинения по този случай.

Според информация на сайта „Съдебни репортажи“ по случая има и две спрени дела за хулиганство. В единия случай разследването е за това, че неизвестен извършител е ударил полицай и е разкъсал униформата на втори, а в другия – заради счупеното стъкло на охранителната кабинка пред джамията.

Волен полет над германското правосъдие

На 3 февруари 2010 година, във втория си депутатски мандат и в ролята на „златния пръст“ на тогавашното правителство, Сидеров предизвика суматоха на борда на самолет от София до Франкфурт. Във въздуха той влиза в конфликт, като хвърля храна по част от екипажа, а стюардесите нарекъл "расистки" и "арийки".

Заради инцидента властите в Германия очаквали политика на летището. Това предизвикало гнева му и те също попаднали под обидите и заплахите на българина. При отпътуването си от Германия, дни по-късно, лидерът на "Атака" се е извинил на засегнатите. Германската компания оттегля исковете си срещу Сидеров. Малко по-късно това правят и засегнатите полицаи. Това е причината досъдебното производство срещу него да бъде спряно.

Както и в случая с магистрала „Тракия“, така и тук, се появява информацията, че Сидеров е действал под въздействието на алкохол.

Без успех приключват и няколко граждански дела срещу него.

Близо 80 правозащитни и граждански организации се обединиха през 2006 година в едно дело срещу Сидеров, когото обвиниха в расистки и ксенофобски изказвания, в насаждане на омраза и дискриминация. Районният съд в София раздели случаите на осем отделни дела, които приключиха без каквито и да било последици за Сидеров. В момента делата са в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

Безнаказана остава и друга „наказателна“ акция на атакистите, които нахлуха на 28 март 2013 година в сградата на Министерски съвет с искане да присъстват на заседанието на служебния кабинет на Марин Райков. След като бяха спрени от охраната се разрази скандал, а една от вратите на входа беше счупена.