Защо Клинт Истууд ще гласува за Доналд Тръмп

"Той се занимаваше с натиска на обстоятелствата върху индивидуалностите... С право или не, на него му се нравеха големи и прости (но не и лесни) концепции, съдържащи черно и бяло. Той не се чувстваше комфортно в разнообразието от сиви оттенъци, които изглежда ще са вълната на бъдещето."

Цитатът е от статията "Какво примами Хемингуей в Кечъм?" с автор Хънтър Томпсън, която наскоро имах удоволствието да прочета, а в последствие и преведа. Малко след като за първи път попаднах на този интересен текст, наяве излезе интервю за сп. "Ескуайър" на едно от най-разпознаваемите лица на американското кино - Клинт Истудд.

"Ще трябва да избера Тръмп", отговаря чичо Клинт на въпрос кой би избрал между двамата кандидати за президент на САЩ. "(Тръмп) е надушил нещо, защото всички са тайно уморени от политическата коректност... В момента изживяваме поколението на страхливците (възможен превод на използваната фраза "pussy generation" е и поколението на путките). Когато израствах, тези неща не се считаха за расистки", продължава 86-годишният каубой в тон, който отива на героя му в "Гран Торино". В унисон разговорът включва още мнението на Истууд, че "поколението на пъзльовците" всъщност просто не иска да работи, а като знаме на тази генерация откроява сегашния американски президент Барак Обама.

Месец по-късно Истууд частично се отметна от думите си в друго интервю, където определи гласоподавателското си решение на предстоящия 8 ноември като "енигма". Причината - "частична лудост" тресе двете основни американски партии и кандидатите им.

Настоящият текст имаше първоначалната цел да отговори на въпроса в заглавието му. Авторът му все още вярва, че Тръмп ще е финалното решение на предизборната "енигма" на Истууд, а ще остане и предпочитание за много хора, които нямат нищо общо със САЩ. Включително в България. И въпреки че сега не може да бъде зададен със съвсем пълно право, въпросът и част от изказванията на бай Клинт в интервюто за "Ескуайър" са много важни, за да се опитаме да видим притиснатите от обстоятелствата индивидуалности в тяхната цялост. Тази на Истууд и тези на други хора.

Клинт Истууд, бил той и на 86 г., е интелектуалец на достатъчно високо ниво, за да представлява неговото мнение интересен ориентир за любопитния човек. Дори не отваряме дума дали последният е някой от милионите хора по света, които сутрин пред огледалото си кривят устата в разпознаваеми каубойски изражения или са ценители на режисьорските му шедьоври.

Без припознаване

Истууд е член на Републиканската партия още от 50-те години на миналия век, когато иска да гласува за президента Дуайт Айзенхауер. Подкрепа или "припознаване" (ключовият термин "endoresment"), вече като разпознаваема знаменитост, е давал на Роналд Рейгън, а в по-нови времена за неуспешния кандидат Мит Ромни при вота през 2012 година.

Истууд изрично заяви в същото интервю за "Ескуайър", че не "ендорсва" Тръмп, а би го предпочел пред Клинтън. Иначе актьорът и режисьор многократно се е определял като либертарианец и, както споменахме, "големите проблеми" за него са индивида да няма възможност или желание да работи или "някой да ти се бърка в нещата".
От друга страна, "човекът без име" е публичен защитник на равенството между половете, правото на аборт, правото на еднополови бракове и съществени промени в контрола над оръжията. Тези му разбирания го отличават едновременно от типичния републиканец и от Тръмп, който пък много типични републиканци така и не могат да харесат.
Доста е лесно да се хванем за горецитираната фраза от интервюто, че тия неща (за които Тръмп говори) не са били расизъм през 30-те и 40-те, когато Истууд е растял.

Различни западни анализатори скочиха на темата (съвсем резонно) и (напълно излишно) заобясняваха на Истууд, че откакто е бил млад са се случили Роза Паркс, Мартин Лутър Кинг и т.н. и всички сме заживели в един по-равноправен свят, който с Тръмп ще стане по-лош.

Нека отметнем очевидното. За да се изразя по-меко, Тръмп е изключително противоречив и това не е някаква "мейнстрийм медийна пропаганда". Да, той сигурно може да се разбира по-добре с Путин; да, Хилъри Клинтън е тъмен продукт на политико-буржоазната висша класа в САЩ. Нищо от това обаче не променя възможната перспектива към Тръмп като оптималния дефектен продукт на индивидуализма в Западната цивилизация - противна, евтино разкрасена човешка черупка, без съществено съдържание, но смятаща себе си за господар на вся и всьо. И всичко това постоянно избледнява, особено при поглед от България, понеже срещу него седи толкова компрометиран противник.
Въпросът е в това - расизмът или сексизмът са вторични характеристики за човек, който има цялостното поведение на богаташко хлапе в гимназията и отклонява по най-противния начин всеки неудобен въпрос към него. Тръмп си е нещастник.

Клинт Истууд като либертарианец не е нещастник, както и не всеки строителен предприемач е нещастник. Но по-важното - Клинт Истууд е интелектуалец и автор на шедьоври като "Момиче за милион долара".

Да се вторачваме в изпуснатата реплика за расизма е точно толкова полезно, колкото да се вторачваме само в расизма или сексизма на Тръмп. Има по-голяма картинка. Всичко е по-сложно от първото четене.

В същото интервю, повод за този текст, взимайки на прицел политическата коректност, Истууд обяснява как, според агента му, сценарият на "Гран Торино" бил много "политически некоректен". Бай Клинт обаче, веднага щом го прочел, поискал да го снима.

Припомняме си. Филмът разказва за американския дъртак Уолт Ковалски, ветеран от войната в Корея, който въпреки второто си име в дън душа гледа с недобро око на всякакви имигранти и хора, различни от бели американци. Във филма обаче Ковалски постепенно се привързва към "жълтурите", които има за съседи.

В течение на сюжета старият американец успява не само да се сприятели с "дръпнатите", но и да им предаде изконните си ценности - откровеността, смелостта, любовта към здравата работа и нейния бляскав продукт - спортен Форд "Гран Торино" от 1972 година - американската мечта. Колко гориво харчи тая кола, а в този смисъл и "американската мечта", не е тема на филма.

Важното за либертарианеца Клинт явно е, че докато героят му се сприятелява с "жълтите", никой не му отнема правото да ги нарича "жълти". Политическата коректност е атака върху свободната човешка воля на героя му, който не заслужава такава, защото всъщност е здравоработещ добряк.

Мамка му, това дори не е политически най-радикалната роля на Клинтака в режисиран от самия него филм. Застаряващият каубой в "Непростимо" преспокойно може да бъде възприет не само като борец за женските права, а въобще като анархист, готов да срути потисническата "система" в лицето на "закона" - шерифа-садист Джийн Хекман.

Вие представяте ли си как Доналд Тръмп рискува себе си за честта на една обезобразена проститутка? Не бих се учудил самият той да е обезобразявал проститутки.

Та, Клинт Истууд може да е изтървал една старческа реплика в стил "по мое време", заради която да го обявим за расист, но моята мисъл е, че това не е нито решаващо за същността му, нито за същността на времето, в което живеем.
"Омръзна ми от лайняната политическа коректност", заяви Тръмп в началото на своето президентско приключение и понякога на човек не му е трудно да го разбере. Много хора изобщо не искат тепърва да се променят на 40-50-60-годишна възраст.

Но ако за Тръмп и други хора е важно "правото да си остана нещастник", то за други далеч по-резонно е допускането, че съсредоточаването в политическата коректност отмества погледа ни от несъмнено големи теми - като поведението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън при кризата в Либия през 2011 година.

Сред тези хора вероятно е и старият Клинт, който по време на републиканския конгрес през 2012 г. пред всички национални американски телевизии се караше на празен стол, олицетворяващ Барак Обама.

Хубаво е да се запитаме, що за отговор е Тръмп на излъгани обещания и напразни надежди за действителността.

Коментарът продължава на следващата страница: