Законът за КТБ е опит да се очисти името на Пеевски

Промените в Закона за кредитните институции, които са внесени от депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски, са по-скоро една пиар акция и опит за замитане на следите, отколкото някакво желание на двамата вносители да решат каквото и да е във връзка с възникналата ситуация около Корпоративна търговска банка (КТБ).

В закона няма предложение за пазарно решение на проблема с КТБ. Даже самите вносители признават, че той не е предназначен за решаването на проблема с банката, защото се изискват други инициативи.

Ако внимателно се прочете законът, ще се види, че там се говори за преструктуриране на банки. В българското законодателство няма дефиниция какво означава преструктурирана банка, т.е. или трябва да се направи препратка към някакъв бъдещ закон, който евентуално да дефинира тази дефиниция, или в този смисъл, в който той е представен по-скоро създава двуяко разбиране и може да доведе до некоректно тълкуване.

Неразбираемо е как хора, които в общественото съзнание са свързани с настоящата ситуация с КТБ, директно визирам г-н Делян Пеевски, за когото е ясно, че има контакти с Цветан Василев и че чрез неговата банка се финансираха много от проектите на г-н Пеевски, неговата майка и свързани лица твърдят, че нямат нищо общо с нея и че този закон ще покаже, че той наистина не е свързан с банката. За мен това е несериозно. Наистина може да няма отпуснати кредити от КТБ директно на него, които да го свързват с банката, но по никакъв начин няма как да се премахне тази връзка между тях двамата, защото тя е публично известна и може да бъде потвърдена от много хора.

От една страна, приемането на този закон е опит да се очисти името на г-н Пеевски, опит за индулгенция на неговите действия във връзка с кризата с КТБ. От друга страна, той по-скоро има пиар ефект, защото вниманието се насочва към един законопроект. Той ще отклони вниманието на обществото и народните представители, защото те ще бъдат принудени да се занимават с него. В същото време сериозните проблеми, свързани с източването на банката и скритите зависимости, които съществуват там и които няма как да бъдат дефинирани и осветени със закон, защото те затова са и скрити, ще останат нерешени и няма да бъдат осветени.

Ако се чете внимателно законопроектът, законът изисква всички лица, които отговарят на изискванията на Закона за разкриване на имущество в Сметната палата да бъдат осветени и да се каже дали имат съответно някакви отношения с банката в несъстоятелност. Законът обаче не спира до там. Той казва още, че всички лица, които са отговаряли на изискванията на закона за разкриване на такава информация в миналото, независимо, че в момента не заемат държавни постове, трябва да разкрият своето финансово състояние и да отговорят дали някога във времето или в настоящия момент са имали взаимоотношения с банката. Това е една огромна група хора, огромен масив от данни. Натоварват се изключително много държавните органи да проследяват тези връзки. Прави впечатление, че това е поредният закон, писан на крак и набързо с някаква задна цел, а не с цел да реши някакъв конкретен съществуващ проблем.

Кой има полза от отнемането на лиценза на КТБ?

Много хора са замесените и не може да бъде посочен конкретен човек или група. Определени хора имат интереси и за тях е изгодно отнемането на лиценза. Дори бих казал, че тези хора лично помежду си са в недружелюбни отношения, но в случая техните интереси съвпадат. Това са хора, които не биха желали да върнат кредитите, които са взели и искат да се прикрият. От друга страна, това са хора, които по някаква причина, неизвестна на обществото, желаят да отстранят Цветан Василев, да му отнемат бизнеса и да му попречат да защити позицията си за КТБ.

След отнемането на лиценза банката изпада в несъстоятелност. В нея влизат квестори и започва осребряване на масата на несъстоятелността. Въпросът е, че мотивите на тези хора, които ще събират тази маса на несъстоятелността са различни от мотивите, които биха движили акционерите на банката, които са нейни собственици и които са пряко заинтересовани тя да продължи да работи. Едни чиновници, които са заинтересувани само от това да получат заплатата си навреме, едва ли ще стигнат докрай и ще съберат тази маса на несъстоятелността, за разлика от акционерите, които трябва да управляват банката дори и в несъстоятелност, борейки се да приберат всеки лев. По този начин те биха защитили собствените си интереси.

Докладът на БНБ

Вниманието на обществото не трябва да бъде отклонявано с пикантерии от лошия модел на управление. Важните неща не трябва да остават на заден план, а вместо тях трябва да се концентрираме върху баналното и несъщественото. Такъв смисъл има и докладът, който беше внесен от БНБ в Народното събрание. Той не предлага нищо, а описва какво се е случило. По-скоро оправдава БНБ, че си е свършила работата, отколкото да показва в дълбочина същинските проблеми.

А ние знаем кои са тези проблеми. Основният проблем, за който трябва да се говори е, че в България съществува непрозрачен мафиотски модел на управление на активи на определени предприятия и структури в страната. Това е същността на проблема. А всичко останало е просто фасада, която отвлича общественото внимание.

Юлиан Войнов е икономист, член е на разширения Национален съвет на коалиция "Десните".

Текстът му бе публикуван от агенция БГНЕС