За няколко джипки повече

В последните години Националната служба за охрана (НСО) като че ли прави всичко възможно да не изгуби имиджа си на наследник на УБО (Управление за безопасност и защита на Държавна сигурност) и на ударник в производството на скандали. Днес няма съмнение, че тя е синоним единствено на луксозна транспортна служба, в която за самочувствието на властимащите се грижат добре охранени момчета.

Няма спор - охраната на властта е елемент от националната сигурност. Добрите практики обаче показват съвсем различна култура в структурирането на службите за сигурност. У нас нещата стоят малко по-различно – с годините е изградена симбиоза между властимащи и служби, които често се възползват от това, за да превишават правомощия.

Капаните в „черната дупка“ НСО бяха заложени на две места – с назначаването на настоящия ѝ началник, което за всички изкушени от услугите на НСО е тема табу, и с приемането на закона на службата, което, необяснимо защо, минава в графата "реформи".

Назначението

Още с назначаването на новия началник на службата Ангел Антонов стана ясно, че той е пратен с „мисия“, а злоупотребите тепърва предстоят. Бившият директор на Националната полиция при първото правителство на ГЕРБ и доверено лице на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, „изплува“ неочаквано като кандидатура, която правителството на Пламен Орешарски отправи до президента Росен Плевнелиев. Малко преди това, той беше отстранен от наследника на Цветанов в МВР Цветлин Йовчев заради осъществените на няколко пъти пробиви в охраната и заради сблъсъците с протестиращи срещу правителството на Орешарски.

За да заеме поста обаче, Антонов трябваше да отговаря на формалното изискване да носи военно звание. Това доведе и до очевидно натъкмена процедура, която да го „закове“ на поста.

Към този момент президентски указ предвиждаше началникът на НСО да се заема от „генерал-майор“. За да получи Антонов армейски пагон, беше използвано постановление Министерски съвет от 23 август 2012 година, което приравнява категориите служители в МВР към военните звания. Процедурата изискваше също той да бъде вкаран набързо в резерва на Въоръжение сили, тъй като въпросното постановление се отнася именно до резервистите. Съществена подробност тук е, че като цивилно лице Антонов може да отиде в резерва единствено и само по собствено желание (нещо, което той не е направил), като се придържа към заповед на министъра на отбраната от 2012 година, в която за цивилни са отредени 1199, а най-високото звание за тях е "майор". Очевидно е, че в тази заповед не фигурира длъжността „началник на НСО“.

За да бъде „узаконено“ генералското звание на Антонов (според цитираното постановление на "главен комисар", какъвто е към този момент Антонов, съответства военното звание "генерал-лейтенант"), той е заведен на отчет в отдел „Столичен“ на Централното военно окръжие. Основанието е чл. 78, ал. 4 от закона за резерва и чл. 50, ал. 2 от закона за отбраната, според които на военен отчет се водят служителите от тези структури, които са част от въоръжените сили по време на война. Текстът от военния закон е предвиден за прилагане изключително и само във военно време.

Освен в абсурдната хипотеза на война, Антонов получи едно от най-високите офицерски звания в армията в разрез и с други две норми: едната отново е записана в закона за отбраната и предвижда, че военнослужещ с по-високо звание от исканото за съответния пост, не може да го заема, а втората – че постовете, които са отредени за „генерал-лейтенанти“ в системата за сигурност са едва три – на заместник-началника на отбраната, на командващия Съвместното командване на силите (СКС) и военния представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.

Именно, за да замаже този гаф, служебното правителство на Георги Близнашки, няколко месеца след назначаването на Антонов, предложи на президента да коригира указа си за военните звания, в който беше записано, че за началник на НСО се изисква звание „генерал-лейтенант“.

Лоши момчета

От действията на „генерала“ Антонов до този момент може да се съди, че той успешно се справя с ролята си на изпълнител. Въпреки че службата му е на пряко подчинение на президента, той няма проблем да изпълни поръчението на премиера в оставка Бойко Бориов например и да върне луксозните Тойота Секвоя на горските стопанства, откъдето ги взе. Дори самият Борисов не се посвени да каже, че лично е разпоредил (след което се поправи, че не може да разпорежда на Антонов, а просто е разговарял с него) колите да бъдат върнати. Въпреки че преди това заяви, че службата сама взима решения как и с какви превозни средства да се извършва охраната.

Изобщо в последните години НСО показва необяснима страст към автомобилите и реди поръчки след поръчки – веднъж с обяснението за „овехтял“ автопарк, друг път – с българското председателство на Съвета на ЕС. За катастрофите с НСО не нужно да припомняме.

Емблематичен случай за това как работи службата е свалената охрана на Лютви Местан, когато той беше „разжалван“ от Ахмед Доган. Според твърденията на Местан той получил телефонно обаждане, че охраната от НСО ще му бъде свалена, нещо, което не особено убедително опита да опровергае Ангел Антонов. До момента службата мълчи защо се е наложило изобщо назначаването на охрана на Местан и защо е трябвало по-късно тя да бъде намалена, тъй като това е държавна тайна.

Оказа се обаче, че не е държавна тайна това, че Делян Пеевски също има охрана от НСО. На безпрецедентен брифинг главният секретар на МВР обяви, че животът на депутата от ДПС е застрашен, което наложило и службата да го охранява.

НСО показа няколко пъти, че т.нар. випове не са недосегаеми. В началото на 2015 година неизвестен мъж необезпокоявано се промъкна зад гърба на премиера Бойко Борисов (по собствените му думи самият той е с няколко висящи смъртни присъди, бел. ред,). НСО побърза да обясни: "Служителите от личната охрана на министър-председателя са осъществявали постоянен визуален контрол върху поведението на този гражданин и на всички лица от близкото обкръжение". 

„Емблематична“ проява за НСО е демонстрацията на надмощие над младо семейство. Коста Костов и съпругата му Гергана от Пловдив бяха засечени от кортеж на магистрала „Тракия“. Тогава двамата твърдяха, че гардове демонстративно показали оръжие през свалените прозорци на автомобилите си. От НСО побързаха да отрекат, но за сметка на това обвиниха семейството в нарушаване на Закона за движението по пътищата (ЗдвП). Нещо, което е в прерогативите на МВР.

Законът

До момента, представяният като реформа Закон за НСО, не е нищо повече от узаконяване на порочни практики в службата. На първо място до момента няма смислено обяснение защо НСО трябва да бъде военизирана. Очевидно аргументът: защото досега НСО е била под шапката на военния закон, не важи. Сега съществува прецедент, според който паралелно на Въоръжените сили, съществува нова паравоенна структура. Нещо повече – нейният началник има изключителното право да произвежда в офицерско звание подчинените си, което не е нищо повече освен лост за подковаване на лоялни служители.

Показателно е, че на второ четене законът беше променен при пълно медийно затъмнение, след като първоначално публикуваният текст позволяваше НСО да пази олигарси и бизнесмени под "експертното определение" "лица, които са свързани с националната сигурност, икономическата и финансова стабилност на държавата." Вместо това, по-късно беше прокаран текст от правилника на службата, който още повече разширява кръга на охраняемите лица с категорията „други“. На практика това е всеки един човек, за когото специална комисия в НСО може да реши, че трябва да бъде охраняван.

Вероятно по този текст е поставена и охраната на новоизбрания президент Румен Радев. В закона за НСО никъде не е указано, че право на охрана има невстъпил в длъжност президент. Очевидно е обаче, че с идването на нова власт, ръководството на НСО търси начини да съхрани „представителността си“. Още повече, че с новия закон г-н Антонов си гарантира петгодишен мандат.

Освен, ако новият президент не реши да промени някой указ.