Там, където сепаратизмът отслабва държавата

Гласуването за местен Парламент в Каталуня даде логични резултати. Които на практика повтарят тези от референдума. Изводът е, че каквото и да правят отсега нататък в Мадрид, в Барселона няма да се примирят с друго бъдеще, освен на независима държава. Но в момента и кралското семейство, и дясноцентриският кабинет на Мариано Рахой просто спасяват честта на короната и управляващите партии. И отлагат неминуемата развръзка. Без обаче да са в състояние в перспектива да я избегнат.

Трябва веднага да се отбележи, че навремето създаването на Партия «Сюдаданос» (граждани), ръководена от етническия каталонец Алберт Ривера, се оказа изключително печеливш ход, от страна на политическия елит в Мадрид. Харизматичният млад партиен лидер и най-вече неговата подопечна знойна красавица Инес Аримадас почти напълно заеха опразнената ниша в каталонското политическо пространство. Логично беше Народната партия да я опразни, след като доминираното от нея коалиционно правителство се компрометира с кървавите репресии срещу искащите независимост местни жители. Макар че, както стана ясно, те са малко повече от половината от имащите право на глас. Юнионистите засега остават сериозна политическа сила. Този път, вместо за Народната партия, те гласуваха за «Сюдаданос».

Левите на практика изцяло подкрепиха независимостта. Това обяснява и много слабия резултат на Испанската социалистическа работническа партия и стоящите по-наляво от нея партии и коалиции. За сметка на местните левичари. Евродепутатката от испанската Обединена Левица Майте Мола се опита да постави на преден план острите социални проблеми и противоречия в испанското общество, измествайки националните на втори план. Но както стана ясно за втори път в течение на 3 месеца, подобни гледни точки са много далеч от испанската реалност: почти е сигурно, че левите и десни републиканци в Каталуня ще се обединят и ще подновят процеса на отделяне от Кралството и създаване на нова, независима държава. Естествено, много ще разчитат и на подкрепата на имигрантите от Магреба, които щедро приемат. Без да си дават сметка, че те за в бъдеще ще се окажат нож с две остриета за страната. Защото са носители на конфликтен потенциал. Техният ислямистки екстремизъм, както видяхме, логично прераства в тероризъм.

Независимата, изолирана от ЕС Каталуня няма да има достатъчно силови потенциал, за да се справи с терористичната заплаха и с цялостния натиск на арбското мюсюлманско население. То ще увеличава бързо числеността си: както чрез възпроизводство, така и с наплив на мигранти.

Доказателство са неотдавнашните ислямистки атентати на централната столична артерия «Ла Рамбла» и в околностите на Барселона. Те свариха местните и централни сили за сигурност неподготвени. Макар че случилото се в Мадрид и околностите му през 2004г. трябваше да служи за урок и на двете столици – централната и регионалната. Урокът е пренебрегнат.

От Ислямска държава са избрали именно Барселона и Каталуня неслучайно: автономната област (бъдеща независима държава) и нейната столица се превърнаха в символ на европейския туризъм. А според разбиранията на ислямистите - на греха. Барселона е европейската столица на хедонизма, с претенции за световна. Точно това я направи цел №1 за ислямистите. Атентатите, рано или късно, трябваше да се случат. В пълно съответствие с доктрината на салафизма за пълно отрицание на земните удоволствия, които не са угодни на Аллах. В името на задгробния живот, правоверните трябва да ликвидират колкото се може повече неверници, за да заслужат ислямския рай. И разбира се, да загинат в бой. За тях няма значение дали ще изпълнят мисията си в Кралство Испания, Република Каталуня, или в друга държава.

На предпоследните парламентарни избори там голям успех постигнаха местните леви партии. Включително местната организация на «Подемос» и сепаратистки настроените крайно леви републиканци. На фона на победата на десните центристи в Испания като цяло и на крайния им успех да създадат правителство, «каталонският въпрос» придоби нова острота и засили напрежението между Мадрид и Барселона, още в навечерието на отминалия референдум за независимост. То нарасна и по време на току-що проведеното гласуване за местен Парламент. Определен принос за това има крайно-лявата барселонска кметица Ада Колау – твърд опозиционер на управляващите в испанската столица (лидер на Движението на измамените вложители). С цел да увеличи числеността на противниците на унитарната испанска държава, тя (в съгласие с двамата лидери на автономията – бившия Артур Мас и следващия Карлес Пучдемон, намиращ се в изгнание) засели и даде гражданство на много имигранти от Магреба. Въведе изучаването на арабски език в училищата, разположени в имигрантските квартали. В резултат, етническата дребна криминална престъпност нарасна скокообразно.

На пресконференция, след атентатите, кметицата обяви мерките, предприети от кметството, в сътрудничество с испанската полиция и Националната Гвардия, за превенция на тероризма. Тя смята да постави полицаи на всички места в подопечния й град, които според нея и нейните експерти по антитероризъм, могат да бъдат уязвими за следващите джихадистки атаки. На този етап обаче това е невъзможно. Най-вече, поради напрежението, възникнало между централните и местните органи на реда (мосос де ескуадра), по време на референдум за независимост. Те влязоха в стълкновения, в дните след гласуването и не е ясно как биха могли да работят заедно. А и едва ли в близко бъдеще засилено полицейско присъствие по гарите, спирките, централните улици и площади, ключовите туристически обекти ще може да спре джихадистите-самоубийци.

Това, което се кани да прави крайно-лявата кметица, у нас се нарича «след дъжд качулка». Ние виждаме, че терористите-самоубийци никога не удрят на едно и също място: ако разгледаме предните атентати в Испания, ще видим, че те бяха в столицата Мадрид и нейните околности. Следващият път, атаката може да бъде във Валенсия, Севиля, Сарагоса, или друг голям град, който привлича като магнит туристите от цял свят и дава възможност за съчетаване на полезното с приятното: запознаване с богатата испанска история и магнетична култура, плюс пълно разпускане: отдаване на чисто човешките слабости. Които толкова дразнят ислямистите.

Следва на стр. 2