OffNews.bg

Под въпрос е съществуването на голямата коалиция в Германия

Германският канцлер Ангела Меркел няма да застане отново в ролята на лидер на дясноцентристката си партия, отстъпвайки позицията след 18 години лидерство на свой приемник след поредицата от регионални загуби на гласове. Ангела Меркел планира да остане канцлер, независимо че се отказва от лидерска партийна дейност.

Резултатите в Хесен показват, че не винаги добрите икономически резултати са повод за добро политическо настроение. Има много такива примери. Още Алексис дьо Толквил се е опитал да покаже, че ръстът на благосъстоянието понякога затруднява управлението. Т.е. колкото по-вече хората вървят по пътя на благоденствието, толкова повече са недоволни от положението си. Очевидно е, че в конкретния случай умората от голямата коалиция (ХДС, ХСС и СДП) в Германия надделява и тази умора трябва да се търси в психологически план.

Това показаха изборите и в Хесен, и в Бавария. Това показаха и други избори за Ландтаг в различни провинции на Федералната република. Това е според мен основната причина за ниските резултати на ХДС на Ангела Меркел и на съуправляващите социалдемократи. Към тях трябва да се прибави разбира се вътрешните спорове между ХДС и ХСС по отношение на бежанците. В случая Социалдемократическата партия (СДП) започва да губи най-много от обаянието си на голяма народна партия, защото изпадна до трета, четвърта позиция в регионални избори. А това е огромен проблем за голямата коалиция.

Очевидно, че настроенията в съуправляващата партия са лоши след тези тежки загуби. Това е валидно и за Християндемократическия съюз, защото, когато губиш по 10-11% на избори за Ландаг (регионален парламент б.ред), тогава вече свети една предупредителна лампа. Оттук-нататък, германската политика е пред едно от най-големите си изпитания от 2000-та година насам. От една страна е важно как ще се развият нещата в самия ХДС на Ангела Меркел. Тя подава оставка като председател на партията, но не и от канцлерския пост. Тя иска да завърши мандата си до 2021 г. Във всеки случай това нейно решение е безпрецедентно за германската политическа традиция. Няма такъв пример. Нито един канцлер не си е позволявал да „изпусне“ лидерския пост в партията, която му дава силата като канцлер. Един Хелмут Кол, например, „канцлерът обединител“, неговата сила идваше от т.нар „партийна база“.

Същото беше с всички канцлери от времето на Конрад Аденауер до сега. С други думи канцлер на Федералната република винаги е бил председател на управляващата партия. Сега ще се получи нещо за първи път, нещо различно и неясно като бъдеще.

Ангела Меркел се опитва да организира постепенното си оттегляне от властта.

„Не съм се родила канцлер и никога не съм забравила това“, каза Меркел по време на изявлението си.

Второ – веднага след като Меркел обяви оставката си от поста председател на ХДС в Германия избухна вулкан от спекулации за евентуалните кандидати. Сред тях са приближената до Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер, Генерален секретар на ХДС. Там е и здравният министър Йенс Шпан. Там е и сегашният председател на Бундестага Волфганг Шойбле и т.н. Особено впечатление прави Фридрих Мерц, който е един от най-силните консервативни противници на Меркел. Техният път се преплете още през 2000-та година. От председател на парламентарната фракция на ХДС/ХСС през 2002 г. Фридрих Мерц бе принуден не без помощта на Ангела Меркел постепенно да се оттегли от политиката през 2009 г. Сега очевидно прави сериозна заявка за завръщане и неговата личност може да успокои по-консервативната част на ХДС. След 2009 г. Мерц се отдаде на професията си на адвокат и присъства в много надзорни съвети на мощни концерни като Axа, DBV-Winterthur Holding, Deutsche Börse AG, IVG Immobilien и в управителните съвети на BASF и HSBC. Нещо повече той е председател на „Атлантическия мост“, мощна частна организация, създадена през 1952 г. и която се опитва да развива икономическите и политическите отношения между САЩ и Германия. В нея членуват повече от 500 авторитетни личности от икономиката, политиката и културата.

Б. ред. - Д-р  е журналист-международник, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, бивш кореспондент на БНТ в Бон и Берлин. Той е доктор по международна комуникация - журналистика. Преди дни излезе от печат книгата му „Лидерство и медии“ – едно задълбочено сравнително изследване на съвременните политически процеси и ролята на личностите в тях. Анализът му препечатваме от Агенция БГНЕС, за която е писан.