Пазач с писалка няма да спре въоръжен терорист

В. „Ню Йорк пост” следната статия излезе със заглавие „Въртележката на сигурността: паникьосай се, забрави, повтори”. Автор е Бо Дийтл, детектив в оставка от Нюйоркското полицейско управление. От години той е изпълнителен директор на частна охранителна компания, която носи името му.

Макар да звучи «технически» и донякъде рекламно, неговата статия любопитно се откроява сред множеството сегашни анализи за тероризма. Публикуваме я тук изцяло.

С нарастването на терористичната заплаха от ИДИЛ мнозина от нас основателно припомнят каква беше правителствената нагласа от преди 11 септември 2001 г., колко лековато бе отношението към сигурността. Но това предупреждение се отнася и до отделните граждани и бизнесмените. Те могат да направят повече за своята безопасност, вместо да чакат държавата да се намеси.

На сутринта след 11 септември моят телефон неспирно звънеше. Търсеха ме изпълнителни директори на големи корпорации и банки, и собственици на сгради, и мениджъри от цял Ню Йорк. Всички обаждания бяха сходни: «Трябва да си укрепим сигурността. Можете ли бързо да пратите помощ?»

Пратих. За много от тези места предоставих въоръжени, тренирани професионалисти с опит от работа в органите на законността. Моята компания инсталира метал детектори във входните пространства на търговските сгради и проверяваше чанти и пакети на всички влизащи, както служители така и посетители. Хората ни благодаряха, дори след като трябваше да чакат на опашки.

На места закарахме и кучета, обучени да откриват взривни устройства. Разположих персонал, разположен до товарни рампи и паркинги, за да бъдат претърсвани автомобилите. Ние направихме по-сигурни така наречените «меки мишени» (англ. soft targets – уязвими, незащитени и неукрепени цели на нападение, за разлика например от казармите и танковете). Бяха обекти, привлекателни за туристи, или магазини, или жилищни сгради.

Но минаха месеци и телефонните обаждания пак зачестиха. Този път събеседниците ми се интересуваха: «Не можете ли да ограничите мерките за сигурност?» «Защо?», питах аз. Отговорите бяха едни и същи: «Опитваме се да свием разходите, твърде скъпо е».

Това съкращаване на разходи скоро стана норма в цялата страна. «Не можете ли просто да ми дадете един невъоръжен пазач за входната зала? Нали знаете, просто да записва кой влиза...» « Не можете ли да ми предоставите услугата с долар на час по-евтино от сегашната цена?»

Оказа се, че с титани на недвижимата собственост се пазаря за няколко долара. Но освен това - при цената, която искаха собственици и мениджъри, вече не можех да плащам на добър, солиден, надежден персонал, онова което му се полагаше. Значи забравете за въоръжена охрана.

И ето ни отново на стартовия пункт.

Точно седмица, след като терорът на ИДИЛ парализира Париж, Брюксел е залостен. А директорът на ФБР Джеймс Коми казва, че ИДИЛ е и в американските градове.

Сигурността за пореден път стана първостепенна загриженост за търговските и жилищните сгради, и телефонните обаждания за по-здрави мерки за сигурност отново започват да идват към мен. Но нима не научихме нищо от неотдавнашната история? Пак ли ще покачваме нивото на сигурност само за следващите шест месеца или за следващата година?

Въпросът по същество е този: Дали само ще реагираме на такива зверства, или ще се подготвим да ги предотвратим?

Аплодирам комисар Бил Бретън от Нюйоркското полицейско управление за неотдавнашните му изявления относно сигурността на «меките» мишени. В управлението има нов отряд за антирерористична реакция и той ще действа въз основа на разбирането, че терористите искат да убият всеки, когото могат, и то възможно по-бързо. Следователно полицаите няма да имат време да преговарят, те ще действат ефикасно и без колебание, за да спасяват живота на хора. И частният сектор сега ще трябва да напредне и да прави същото.

Ние няма да можем напълно да елиминираме заплахата, имаме обаче възможността да сведем до минимум жертвите. На места, които представляват «меки цели», подсилените мерки за сигурност – с въоръжени хора с опит от органите на реда – са съществени за бързо спасяване на хора, когато онези животни решат да ни навестят. Пазач с писалка и книга за вписване на посетители не би бил достатъчен, за да спре действащ стрелец, бил той терорист, раздразнен служител, или страна в някаква вътрешна разпра.

Време е да се поучим от неотдавнашните трагедии, така че да възпрем бъдещото насилие.

Към заплахата, която е надвиснала, трябва да се подхожда на всекидневна основа. С наближаващия сезон на празници ние сме особено уязвими.

Милиони туристи ще бъдат привлечени в града, за да видят Коледната елха в центъра «Рокфелер», представленията, парада за Деня на благодарността. ИДИЛ ще види този прилив на граждани като отлична възможност да пролее галони американска кръв в най-големия град в нашата страна.

Нападение може да дойде по всяко време на всяко място. И частната охранителна индустрия трябва да премисли какво можем да предложим, за опазим американските граждани здрави не просто за ден, за месец или за година, а дългосрочно. За толкова дълго време, колкото е необходимо.

Прозвуча алармен сигнал и тук, в Америка – и по-специално в Ню Йорк сити – че сме изправени пред най-голямата надвиснала терористична заплаха в нашата история. (OFFNews: Намек за видеото, в което миналата седмица «Ислямска държава» дори нагледно показа кои райони в Ню Йорк ще удари.). Ние трябва да посрещнем опасността с всички ресурси, които имаме, и да не се отпускаме, преди да сме разбили заплахата ИДИЛ.