Мохамед и занданът на неговия ислям
Днешният ислямски свят боледува, а единственият лек е да се избави от болежките на своя пророк: самонадценяването, параноята и обидчивостта, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад. Александър Андреев обобщава тезите му.
Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед. Новата му книга, която излиза на 1 октомври, се казва „Мохамед. Да излезем начисто” и съдържа както остра критика срещу култа към Мохамед, така и призив към мюсюлманите да се еманципират от посланията на пророка. През 2013 година ислямски книжовници в Кайро произнасят фатва срещу Абдел-Самад и призовават да бъде убит. Египетският ислямовед живее в Германия под постоянна полицейска защита.
В интервю по Първа германска телевизия ARD авторът обяснява защо е написал книгата си: „Време е да хвърлим светлина върху човека Мохамед. Той е умрял преди 1400 години, но все още не е погребан както трябва. Лежи в саркофага си и оттам продължава да управлява. Той има власт в нашия днешен свят, макар че изобщо не го познава.“
В лекциите си в YouTube и в своята нова книга, откъси от която публикува седмичникът „Ди Цайт“, Хамед Абдел-Самад се опитва да портретира пророка именно като човек. Тезите на автора не са безспорни - те дори често шокират със своята предизвикателност. Ето няколко цитата:
„Изследователи на исляма днес твърдят, че той е възникнал като морална и социална революция срещу несправедливостта в Арабия и едва по-късно, при умаядите, се е превърнал във войнолюбива религия. По сходен начин се аргументират и привържениците на мафията, които твърдят, че тя е възникнала като национално съпротивително движение срещу френското владичество. Обаче мафията никога не е била добродетелна организация. Ислямът също възниква като затворено братство, сплотено от дълбоките подозрения към всички, които не принадлежат към фамилията и към клана. Помежду си мюсюлманите са дружелюбни, към враговете си обаче - безпощадни. Един воин на Мохамед може да рони сълзи на смирение по време на молитва, а в следващия миг да обезглави някой неверник. По същия начин един мафиот свежда глава в черквата и слуша проповедите за любовта към ближния, а после на улицата прострелва конкурента си без да му мигне окото. И още едно сходство: на „капото” на мафията не може да се противоречи, той не бива да бъде критикуван. На него му целуват ръка в знак на вярност и сляпо подчинение. Мохамед пък не приема никакви извинения, когато някой се опитва да се отърве от молитвите или от участие във войните. Освен това пророкът казва: „Не си истински вярващ, ако не обичаш мен повече от жена си, от децата си и от всички останали хора”.
В същото време той очевидно не е в състояние да носи бремето на могъществото си. Колкото повече могъщество - толкова повече самота. И колкото повече остарява, толкова по-пубертетно става отношението му към жените - веднъж е мил, после е безцеремонен, често пъти е несигурен и ревнив. Принуждава ги изцяло да се забулват, ограничава свободата им на движение и им разрешава да говорят с мъже само през стена. Към края на живота си Мохамед се държи с жените като с предмети, които можеш да колекционираш както ти скимне. След първата му съпруга Хадиджа идват още единайсет, девет от които живеят по едно и също време в дома му. Към този списък трябва да добавим още четиринайсет жени, с които Мохамед подписва брачен договор, но никога не консумира брака. Следват и онези повече от двайсет жени, с които се сгодява, а накрая и безчетните робини, придобити по време на война или като подарък. Мохамед пази само за себе си всички тези жени и забранява на съпругите си да се омъжват повторно, когато той един ден умре. Това е тежко бреме особено за последната му жена Айша, която остава вдовица едва на 18 години.“
***
„Айша е едва шестгодишна, когато Мохамед я взима за жена. В исляма този брак легитимира за столетия напред браковете с малолетни момичета. Днес мнозина умерени мюсюлмани се чувстват неловко от факта, че пророкът им се е оженил за малолетно момиче. И затова всячески се мъчат да му намерят някакво оправдание. Припомнят например, че той наистина я е взел едва шестгодишна за жена, но осъществил любовен акт с нея чак три години по-късно. Защитниците на Мохамед твърдят, че по онова време деветгодишните момичета обикновено вече били зрели. Но те лесно могат да бъдат оборени. Първо: самата Айша признава, че Мохамед от самото начало търсел сексуална близост и правел с нея всичко друго, освен проникване. И второ: едно деветгодишно момиче си остава деветгодишно момиче, което - и тогава, и сега - е просто дете."
***
„Въпреки голямата си привързаност към Айша, Мохамед продължава средно на половин година да си взима нови и нови жени. И започва да гледа все по-сериозно на въпроса за изневярата, въвеждайки закони срещу нея. Развратът се наказва със сто удара с бич, а прелюбодейците направо ги убиват с камъни. И до ден-днешен в Ирак, в Сирия и в Нигерия жените се насилват като легитимна военна плячка, а навсякъде в ислямския свят са подложени на физическо насилие. В мюсюлманските общества са разпространени какви ли не брутални форми на женомразство: плиска се киселина в лицето на незабулени жени, обрязват се гениталиите им, прелюбодейките се убиват с камъни, така наречените „убийства на честта” са всекидневие. За това не са виновни само Мохамед и Коранът, но техният принос е съществен.“
***
„Според Корана, в мюсюлманската общност жената изпълнява една-единствена функция: да „облекчава” мъжа. Още преди терористите от „Ислямска държава” да започнат да поробват сексуално млади християнски и язидски жени, сирийските младежи са примамвани с обещанието, че в тамошната война е разрешен „сексуалният джихад”. И обратно: мюсюлманки от цял свят, но особено от Северна Африка, доброволно предлагат услугите си на джихадистите. Сунитски книжовници, които подкрепят сексуалния джихад, се позовават на пророка, който по време на военните си походи разрешавал на своите бойци да сключват „бракове за наслада”. В случая въпросът за морала не играе никаква роля, защото става дума за нещо много по-важно: за джихада.“
***
„И още: как изглежда раят? Това си е истински небесен бардак, където на всеки мъченик се полагат 72 девственици и принадлежащите към всяка от тях 70 слугини. Средновековният теолог Ал-Суюти пише: „Всеки път, когато преспим с такава жена, тя отново се превръща в девственица. Там пенисът на мюсюлманите никога не клюмва. Ерекцията е вечна, а насладата от съвкуплението е безкрайно сладка. Всеки от избраниците ще получи 70 жени допълнително към своите съпруги, които е имал в земния живот. И всички те ще притежават опияняваща, привлекателна вагина.”
***
„В арабския език едва ли има друга дума с толкова много синоними. При това повечето синоними на думата „съвкупление” описват не любовен акт, а акт на насилие. В първия речник на арабския език от 1290 година се натъкваме между другото на следните глаголи: яхвам, боря, нападам, уцелвам, наранявам, изтощавам, стрелям, чукам, ритам, падам, сблъсквам се, прониквам, нахвърлям се, бода, вия…“ (Тук преводът е през немския оригинал на книгата - б.ред.)
***
„За онова време Мохамед не изглежда като женомразец. Той многократно говори добре за жените и приканва своите последователи да ги третират с любов. Няма сведения някога да е подлагал някоя от жените си на побой. В същото време обаче в Корана той увековечава правото на мъжа да бие жена си, ако тя е непокорна. За жалост дори на умерените мюсюлмани днес трудно им излизат от устата изречения като: „Да биеш жена си е лошо, без никакви уговорки! Независимо какво пише в Корана!”. Вместо това цитират пророка с указанието, че побоят не бива да оставя следи и че трябва да се пази лицето на жената.“
***
„Пророкът има власт и влияние над света, чиято рожба е той самият. Но защо трябва да има същата власт и същото влияние над един нов свят, който той самият не е познавал? Защо дори през 21 век той трябва да решава кого да обичаме, за кого да се женим, какво да вършим, какво да ядем и как да се обличаме? Защо мюсюлманите се самозатварят в този исторически кафез?“
***
„В началото Мохамед търси освобождение, после сам става затворник. Желанието му за контрол се превръща в мания. Доказателство за това е не само неговата представа за Бог. Многобройни ислямски ритуали се съсредоточават върху безсмисленото повторение. Например поклоните по време на молитва или ритуалите по измиването. Дори в най-сушавите региони всеки мюсюлманин е длъжен да се измива по пет пъти на ден преди молитва, като мокри по три пъти всяка част от тялото си. Ако не разполага с вода, тогава трябва символично да се почисти с пясък. Онези части от тялото, които не могат да се достигнат с вода или пясък, ще бъдат изгорени от Бог по време на Страшния съд, обяснява Мохамед на своите последователи. Пророкът навярно е страдал от фобията, че е мръсен, което пък се корени в чувството му за вина и в маниакалното желание да държи всичко под контрол.
И до днес мъжът-мюсюлманин е длъжен преди молитва да измие ръцете си, ако преди това се е ръкувал с жена. Прагът на джамията се прекрачва с десния крак, а тоалетната - с левия. Преди влизане в тоалетната трябва да се произнесе специална молитва, за да се предпази мюсюлманинът от злите демони, които го дебнат там. След ходенето по нужда мюсюлманинът произнася нова молитва, за да благодари на Аллах, че го е опазил от злите духове. Списъкът със задълженията, които непрекъснато ограничават свободата на мюсюлманина, е безкраен.“
***
„Днешният ислямски свят боледува, а единственият лек срещу тази болест е да се освободи от многобройните болежки на своя пророк: самонадценяването, параноята, непоносимостта към критика и обидчивостта. Под въпрос трябва да се постави и изкривеният образ на Бог, който за деспотите се е превърнал в пример за подражание. Фундаментализмът не е резултат от неправилна интерпретация на исляма, а от неговото въздигане в култ. Реформата на исляма ще започне тогава, когато мюсюлманите посмеят да освободят Мохамед от кафеза на недосегаемостта. Едва тогава и те самите ще могат да се измъкнат от зандана на своята вяра и да станат част от съвременността, която се твори не от Бог, а от хората.“
Това пише в новата си книга Хамед Абдел-Самад. Още преди да излезе на пазара, книгата предизвиква огромен интерес и бурни дискусии в Германия. Раздразнението и възмущението на много мюсюлмани обобщава Акиф Сахин в своя блог:
"Хамед Абдел-Самад очевидно не разбира нито исляма, нито историята му, нито неговия Пророк (да се слави името му!), нито идеята му, нито неговите последователи. Новата му книга е богохулна и лъжлива, но Пророкът (да се слави името му!) и ислямът се издигат над такива писания. Обвиненията на автора напомнят за писанията на врагове на исляма като Абу Лахаб, на когото му изсъхна ръката, защото у него се беше насъбрала толкова гадост, колкото у никой друг човек.
Хамед Абдел-Самад не е критик на исляма. Малко като почетеш книгата му - и веднага ще разбереш, че той е просто провокатор, който се нарежда в редиците на ислямофобите и крайно десните боклуци. Можем само да му пожелаем да продължава все така. Ние, мюсюлманите, вярваме в живота след смъртта и в Страшния съд. След един живот, прекаран в разгул, той ще застане пред Твореца и ще се срамува. Хубав ще бъде денят, когато му посочат къде му е мястото след всички изречени обиди."