Министърът на правосъдието преди 105 г.: Мъчно е да се управлява в полза на партизаните
Съдебната система, постът на министър на правосъдието и докъде може да стигне историческият компромис в едно коалиционно правителство са били гореща тема и преди 105 години.
105 години по късно тези цитати от министъра на правосъдието Петър Абрашев могат да ни дадат обяснение защо един министър толкова иска да остане на поста си и защо един политик иска да остане в управляващата коалиция, дори когато не харесва коалиционните си партньори и политиката им.
мъчно се „откъсва човек от хорото”...
Казват, че било преструвка от българин, който се отказвал от министерски пост. Истина [е], че колкото министерският пост да е тежест за един добросъвестен човек, вси пак той блазни човешката суетност или честолюбие...
Знаех, че веднъж заловен, мъчно се „откъсва човек от хорото”... От министъра се иска не да бъде сляп или ням, но да има „такт и благоразумие”, за да „върви колата”. Влязох в кабинета [през 1911 г.], но с лоши предчувствия за нашето управление.
...
Не е мъчно да се управлява в коалиция в полза на държавата. Мъчно е да се управлява в коалиция в полза на партизаните от коалирани партии. Ние – коалираните – често сме се хвалили, че нямаме "армия от службогонци". Истината обаче е, че и ние имахме такава. И не малка. Затова, колкото и да ни претовно да правим каша от уволнения и назначения, все трябваше да се направят такива.
И колко, колко ценни часове са били посвещавани на неблагодарното обсъждане и разрешаване въпросите с какъв мащаб да се мерят тия уволнения и назначения по разните ведомства, щото да не се внесе разстройство в работата и да се задоволят «легитимните искания» на алчущи и жаждущи за служби партизани от двете групи.
От всички разисквания, решавания и пререшавания обаче се разбра несъмнено, че всяка от коалираните партии трябва да се задоволява на първо място с водемствата, които са й в ръцете. Но човеци сме. Ако очите на нашите съюзници-народняци бяха обърнати непрестанно в богатите със служби министерства на железниците, търговията и земеделието, то очите на прогресистите не се отвеждаха от министерствата на финансите и на просвещението.
...
Прогресисти се оплакваха, че не ги пущали дори и на топовен вистрел до народняшките ведомства, а народнаци кански пищяха от партизанщината на прогресистите-министри, а особено от партизанщината на Людсканова. При тия условия лесно ще се разбере какъв риск е имало коалираните партии да се скарат още от първите дни на «медения месец» в управлението.
За М-то на правосъдието най-малко се приказваше (б. ред. – припомняме, че става дума за 1911 година). В назначенията на съдийския и прокурорски персонал имаше установен от закона ред, за който еднакво милеехме всички. Това виждаха и наши, и народняци, и опозиция. И затова натяквания нямаше отникъде.
За тях всичко говорехме, само не и добро
... Не знам за какво се е говорило в народняшкия лагер за нас, но в нашия лагер за тях всичко се говореше, но само не и добро. Трябва да отбележа, че тия, които биваха всякога любезни с народняците, зад гърба им ги нападаха безпощадно. За щастие г. Данев винаги сполучваше да смекчи атмосферата.
...
Народняците не криеха, че не ни доверяват. Затуй те предложиха да правим агитациите за предстоящите избори не единично по боя, а в двойнствено число: народняк и прогресист, прогресист и народняк.
- - -
* Уважаваният юрист и публицист Петър Абрашев (1866 – 1930) участва в български правителства два пъти – първо през 1902 – 1903 г. отговаря за търговията и земеделието в кабинета на Стоян Данев. После е министър на правосъдието (от Прогресивно-либералната партия, коалирана с Народната) в правителствата на Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев през 1911 – 1913 г., в драматичните години на двете Балкански войни. Цитираните тук размисли и впечатления са от неговия дневник, публикуван от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов” през 1995 г. Единствената промяна в текста е, че е разделен на абзаци, за по-леко четене.