101 години от пагубната Чаталджанска операция

Годината е 1912, в разгара на Балканската война цар Фердинанд I Сакскобургготски заповядва пълно настъпление на българската армия към Цариград. При Люлебургаз българите постигат победа и нанасят тотално поражение на турците. Развоят на събитията обаче не е толкова благополучен за българите.

Първите български подразделения достигат позициите си още на 12 ноември. Те започват веднага да изготвят своя план за действие и да се подготвят за предстоящото нападение. Решено е главният удар да се нанесе по левия фланг, придружен от спомагателно нападение по централните вражески позиции. На сутринта на 17 ноември започва настъпление по целия фронт. Ходът на сраженията е променлив. Българите на места са принудени да отстъпят, но въпреки огромната съпротива превземат укрепленията Отлуктабия и Илеритабия. Въпреки тези успехи обаче, новината за завземането на Илеритабия не достига до главното командване на българската войска. На следващия ден то е подложено на унищожителен обстрел както от турската, така и от българската артилерия. Още на следващия ден, завзелият го Двадесет и девети ямболски пехотен полк се оттегля от позицията с изключително тежки загуби. Последва успешна и добре организирана османска контраатака по целия фронт и устремът на родните войски е прекратен. Те понасят първото си по-тежко военно поражение в историята на Третата българска държава. отстъпващите султански войски ,които се прегрупират и разполагат стратегически на добре укрепената Чаталджанска позиция. След заемането на отбранителните позиции, османците наброяват близо 190 000 души и притежават около 350 оръдия.    Срещу тях под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев са изпратени 118 000 българи, подкрепени от 350 артилерийски оръдия.

Според много от историците Чаталджанската операция е огромна грешка, плод на не дотам компетентното управление на Фердинанд I. След Люлебургазкия разгром, османците предлагат изключително изгодни условия за примирие. Българският монарх обаче взема поредица от грешни решения и се устремява към така мечтаната столица – Цариград. Действията на българите край Чаталджа безспорно могат да се нарекат прибързани, изпълнени с тактически грешки. Нарушено е едно от основните правила на военното дело в онази епоха – никога и при никакви обстоятелства не трябва да се атакува укрепена вражеска позиция без значително числено превъзходство. Грешки са допуснати в разузнаването, в концентрирането на силите за нанасянето на основния удар и в оказването на добра артилерийска подкрепа. Резервните войски остават твърде далеч от полесражението и по този начин половината българска пехота не участва в боевете. Голяма част от историците смятат, че загубата се дължи на лошото командване и вероятно са прави, редно е обаче да се отчете и фактът, че именно със своята окончателна намеса в главния щаб на българската войска, Фердинанд I тласка държавата към ужаса на първата национална катастрофа.