OffNews.bg

Концерт за указ и оркестър

Това е една история за фалшивите тонове в оркестъра на самоопределилите се като "достойни държавници", скрити под лампазите на лицемерието. 

В сряда и четвъртък властта - изпълнителна, законодателна барабар с президентската институция, докато взимаха важните си управленски решения, взеха, че се позабавляваха със серия от интриги, с които задоволиха и потребностите на зажаднелия за риалити формати електорат. И като се развъртяха едни оставки, едни укази, едни подливания на вода, конспирации за клатенето на ста(л)билноста, оттегляне на кандидат-министър...

На фона на тази центрофуга от интриги, на бекстейджа, за пореден път е протекло едно "театро", в което властта е демонстрирала тихото си семейно съжителство и домашен уют - годишнина от създаването на вековната служба НСО.

Целият ден по повод 139-та годишнина от създаване на Националната служба за охрана е преминал под фанфарите на празника. И абсолютно показателно за природата на този "апендикс" за националната сигурност - празненството е отбелязано в компанията на политици, които споделят петзвездните услуги на наследника на УБО. 

От публикация в сайта на НСО разбираме, че на 12 септември в резиденция "Бояна" се е провела церемония, на която президентът Румен Радев, в присъствието на председателя на парламента Цвета Караянчева, е обсипал с думи на благодарност тези, които го пазят от любовта на електората. Същото е направила и Караянчева, същото, но с писмо, е направил и премиерът Бойко Борисов, който пък единствен се ползва от екстрата да шофира автомобил на НСО.

Да повторим датата на банкета - 12 септември. Това е денят, в който правителството взе решение да предложи на президента да освободи с указ главния секретар на МВР Младен Маринов. Указ, превърнал се в главната цигулка на оркестъра от политици, които успешно успяха да заглушат приемането на спорните промени в административнопроцесуалния кодекс и исканията за изслушване по аферата "Къщата в Барселона". В разгара на която, апропо, случайно или не, тихомълком си замина и шефът на разузнаването.

Съучастниците в скандала за това защо е трябвало или не да има подписан президентски указ и саботира ли някой властта, всъщност неведнъж са показвали съглашателство, което не са пропуснали да демонстрират и на 12 септември. 

От богатия снимков материал, с който от НСО илюстрират празника си (между другото службата е създадена от Александър Батенберг, за да служи като негова лична охрана и за участие в официални тържества, на които той присъства; днес тя е служба на половината висши държавници, такава в каквато я превърна навремето Вълко Червенков), разбираме че всъщност президентът вероятно е имал достатъчно свободно време да подготви пътуването си в Рига, речта си по повод празника на НСО, както и да отдели няколко минути, за да подпише указа за Младен Маринов. Така както е уверил, че ще стори и пред председателя на парламента Цвета Караянчева, по нейните собствени думи.

Макар че тя обясни, че му е "звъняла", а всъщност двамата са били на коктейл същия ден вечерта. Но нали е било празник, темата за указа - представен за пред електората като важна брънка в също толкова важното държавническо решение за смяна на министри, само би помрачила ведрото настроение. Затова и отговора на въпроса за указа, отрезнялата от почерпката предната вечер г-жа Караянчева, е научила минути преди планираното гласуване на оставките. 

С информацията, предоставена ни любезно от НСО, се докосваме и до най-ценните моменти от речта на президента. "В днешния противоречив свят, огромната динамика, многовекторност, иновативност на заплахите повишават непрекъснато изискванията към служителите", се посочва в него, като разбира се присъстват и дежурните слова за "професионализма" и "високия стандарт" в работата на службата.

По закон службата е подчинена на президента. Но само формално, защото той няма никакви правомощия над нея. Но нека да припомним един факт - кандидатурата на новия началник на НСО ген. Данчо Дяков, беше уговорена между премиер и президент. Дяков беше съветник на Радев и министър-председателят явно нямаше нищо против да "хариже" ръководството на службата на президента. И то след като веднъж бившият военен летец се оплака, че няма правомощия над НСО. Днес разбираме, че президентът е по-уверен, тъй като очаквал „ръководството на службата да продължи поетия курс за изчистване на командната верига" и освобождаване на службата от "несвойствени" дейности. 

Тук картбланшът от "Дондуков" 1 е прехвърлен на "Дондуков" 2 и това е очевидно. Ами ако подобно съглашателство е имало и по указа за Младен Маринов? Защото, нека помислим, какво щеше да се случи, ако президентът беше освободил Маринов, парламентът беше гласувал оставката на старите министри и назначаването на новите и в ранния следобед на четвъртък да разберем, че новият министър на транспорта се оттегля? Всъщност дали президентът не направи услуга на правителството?

Не напразно по-горе беше споменат и друг началник на служба - Драгомир Димитров, който напусна Държавна агенция "Разузнаване" в разгара на случая с къщата в Барселона и беше пратен на дипломатически пост, отново с любезното съдействие на един президентски указ. 

Но да се върнем на празника: ведрината, с която ни полива галерията от снимки от Бояна и разказите за „хора достойни, дисциплинирани, готови на всичко, за да защитят държавността и да издигнат авторитета на службата“ (по думите на Караянчева) и "за всеотдайността", с която те работят "за укрепването и поддържането на националната сигурност" (по думите на Борисов) само онагледяват "маршируването" в такт на героите в тази история.

Снимките от празненството илюстрират и друго. Виждаме например, как началникът на НСО награждава дългогодишния служител Георги Райков. Това е човекът, който на времето "спаси" Ахмед Доган от псевдо атентат. Райков беше уволнен от тогавашния шеф на службата и бивш гард на Бойко Борисов Тодор Коджейков, а после възстановен на работа от съда. Но това е само щрих. 

До момента обаче мълчанието на президента по темата за НСО е оглушителна. Не знаем например мнението му като бивш военен как оценява съществуването на една паравоенна структура, каквато е НСО, която не е нито под шапката на Министерството на отбраната, формално е подчинена на държавния глава, а се подхранва с ресурси, отпуснати от правителството. Очевидно за "Дондуков" 2 проблем с НСО не съществува, въпреки че един съветник на президента по въпросите на сигурността имаше определени възгледи за бъдещето ѝ. Мълчанието по тези въпроси отново е равно на съглашателство с приетия във втория мандат на Борисов Закон за НСО.