Ердоган затъна в сирийската провинция Идлиб

По време на гражданския въоръжен конфликт в Сирия централната власт след последователни споразумения с бунтовници и с радикални ислямисти премести хиляди от тях в Идлиб. Така в размирната северозападна провинция се струпа радикална антиправителствена въоръжена маса от 30-40 хиляди души плюс техните семейства. Техният живот се преобърна през 2012 г. с гражданската война, финансирана от арабски и различни други спонсори. Сега тези хора почти не умеят нищо, освен да се бият. През 2019 г. обаче интензивността на конфликта спадна и не постигналите целите си спонсори загубиха интерес към него. Паричният поток секна, но хилядите противници на Башар Асад все пак трябваше по някакъв начин да преживяват.

Сега в контролираните от Анкара сирийски територии действат три огромни групировки: „Сирийска национална армия”, „Национален фронт за освобождение” и „Хайят Тахрир аш-Шам”, които се състоят от множество малки обединения. Анкара ги финансира, но и досега напразно се опитва да ги убеди да създадат поне някакво подобие на „военен съвет”.

СНА се състои основно от „умерени” опозиционери и с нея Анкара няма особени проблеми. Групировката участва и в трите операции на турската армия на сирийска земя. Това обаче не й пречи да граби, убива, насилва, отвлича сирийци.

Що се отнася до ХТШ, турците без успех се опитаха да й придадат образ на „умереност”. Групировката обаче демонстрира независимост и се стреми да запази доминиращо положение в зоната на Идлиб, като играе роля на местна сила, противостояща на режима в Дамаск.

Турция през 2018 г. спомогна да бъде създаден НФО, но не успя да установи над него контрол. Идеологически противоречия доведоха до открита враждебност между фракциите.

Границата с размирната провинция непрекъснато поражда проблеми за Турция. Да, съседството с бившите джихадисти не вещаеше нищо добро и не може да продължава вечно.

Според The Guardian, още през миналия декември Ердоган намерил начален изход, изпращайки между 10 и 16 хиляди наемници в Либия, които срещу заплащане от Анкара да се бият против силите на фелдмаршал Хафтар. Ердоган може да си е правил сметка, че те ще бъдат набързо избити и следователно ще спаднат разходите, но това не се случи – „кучетата на войната” се оказаха издръжливи.

Конфликтът около Нагорни Карабах се оказа за Ердоган пореден спасителен пояс. Според различни източници, в подкрепяните от Турция дивизии „Султан Мурад", „Сюлейман Шах" и „Ал Хамза" още през септември са преминали между 1000 и 4000 бивши джихадисти от Сирия. Не е чак толкова много, но все пак е нещо.

Повечето от наемниците, имащи добър боен опит от Сирия, са привлечени от комбинацията добра заплата и радикална идеология. Много е съмнително, че те някога ще се върнат в Сирия, особено ако нямат семейства. Някои от тях после ще намерят смъртта си в района на Кавказ или ще направят опит да достигнат Европа, трети може да опитат късмета си на Балканите, където на места има компактно мюсюлманско население.

В същото време е факт, че в Идлиб ситуацията вече не е така напрегната, което позволи армията на президента Башар Асад да направи няколко успешни операции против джихадистите. На свой ред обезпокоеният от сирийската и руската активност Ердоган реши да установи свой ред в окупираната провинция Идлиб, като дори създава някакви административни структури.

Преди две седмици турските медии широко огласиха решението за въвеждане на допълнителни сили в Идлиб, като в репортажи показваха снимки на войскови колони, уточняваха броя на танковете, бронираните машини и оръдия.

Руската авиация обаче отговори с атаки по радикални групировки и по китайски уйгури. Изданието svpressa.ru изчисли, че само за седмица са унищожени над 100 противници на Дамаск.

Ердоган наистина не може отведнъж да напусне Сирия. Внезапната пълна загуба на позиции в страната го заплашва със загуба на репутация. Преди това той трябва да докаже, че задачите в САР са изпълнени изцяло и районът е умиротворен. Ами ако внезапно избухне нов конфликт в провинцията и оттам потеглят нови тълпи бежанци? На Турция и без това й идват много сегашните 4 млн сирийски бежанци и то при тази напредваща икономическа криза в страната.

Ердоган е напълно нестандартен типаж, към който вероятно проявяват интерес не само политолози, но и психолози. Неговите решения често са озадачаващи и смущаващи, зад ръба на общоприетото. Той дори може да има някакви проблеми в психичното си здраве. Ердоган обаче не е смахнат, а е само изцяло обсебен от идеите на пантюркизма да възстанови миналото величие на Турция и до 2099 г. да я нареди на четвърто място в света след САЩ, Китай и Русия. Звучи налудничаво? Може. Но най-вероятно „ерата Ердоган” ще приключи едва след като Аллах някога го прибере при себе си.