Една година позор

Реалността често надминава и най-мрачните ни фантазии. Преди една година видяхме потресаващи кадри от побоя на едно момче и неговите приятели, дръзнали да протестират срещу корупцията и безхаберното управление в тази страна. Видяхме управляващи, които се снишиха и дори не порицаха злоупотребилите с властта си полицаи. Видяхме полицейски шефове, представящи се за жертви и търсещи съпричастност от обществото.

Днес, една година по-късно, стана ясно, че всъщност нищо не сме видели. Потресаващите кадри, показани в НС, са очевадно доказателство, че прекомерната употреба на сила не е изолирано изпускане на нерви, а масово явление в полицията. Което не само, че не се наказва, а и се толерира.

Как иначе да си обясним факта, че кадрите са крити една година? Че за тези издевателства са наказани само няколко души, и то символично? Че ние не знаем техните имена и те продължават да работят в полицията? Че прокуратурата така и не се впечатли от десетките любителски кадри и от публичните свидетелства на жертвите на полицейския тормоз и дори разследване за насилието по време на протестите нямаше?

Заради всичко това тази една година е позор! И всеки ден, през който няма справедливо наказание за подобни издевателства, е позор! Защото утре ние можем да сме на мястото на пребитите без причина момчета и момичета.