Да смажеш от бой момичета: Протестите в Иран отвътре (2 част)

Иран е страна на противоречия. Докато интернетът е блокиран, а местните медии са напълно цензурирани – правителството позволява безпроблемен достъп до около 1000 сателитни канала от цяла Азия.

Сред тях са и няколко на фарси, които са базирани в чужди държави. Най-популярните са два. Iran International официално се помещава във Великобритания, но има съмнения за връзки с Турция, Щатите и Саудитска Арабия. Вторият е Би Би Си Персия.

Двата канала денонощно излъчват видеа и снимки от протестите, пратени от иранци, коментарни студиа, критики към правителството и новини за ситуацията. Iran International се гледа от поне половината население на страната. Отговор на въпроса защо това е позволено – така и не получих.

Националните медии са презирани от поне същия брой хора. Това може да бъде обрисувано най-добре от следната случка: На път към центъра с автобуса (който е разделен на секции за мъже и жени) минахме покрай сградата на националната телевизия. Точно в постройката срещу нея в този момент гореше пожар. Един от пътуващите се обърна към мъжете, които стояхме от лявата му страна, посочи към телевизията и заяви: „Как ми се ще пожарът да беше от тази страна на улицата“. Всички се засмяха.

Протестите всъщност са... нищожни

Ако човек гледа Iran International или чуждестранните медии, отразяващи протеста от разстояние, ще остане с впечатлението, че страната се тресе от недоволство и всеки момент правителството ще падне. Фактите са различни.

Протести в страната почти не се случват, а когато ги има, в тях участват около 200-300 души. Но много често и по 30-40. Причините се коренят в изключително насилствения начин, по който правителството смазва всеки протест в рамките на минути.

Площад „Таджриш“ в столицата се намира в северната ѝ част, там могат да се видят изключително голям брой жени без хиджаби.

До момента над 300 души са убити, а около 10 000 арестувани. Макар че е възможно бройката да е значително по-голяма, тъй като в областите Кюрдистан (до Ирак) и Систан-Балучистан (до Пакистан) протестите биват удавяни в кръв моментално. Властите в много редки случаи биха си позволили да използват бойни автомати в Техеран, Кум, Исфахан, Шираз, Язд и Масшхад. Но в случая на двете споменати провинции се намесват етническото напрежение и надигащият се глас за автономия. Самата Махса Амини беше от кюрдски произход. Там протестите и до момента продължават да събират хиляди.

На протест

Достъпът за чужденци до тези региони освен изключително опасен е и много труден, тъй като повдига доста въпроси. Десетки чуждестранни граждани са задържани от началото на протестите, за да бъдат използвани като разменна монета във външната политика на Иран – любим похват на правителството още преди 16 септември бе да арестуват чуждестранни студенти и учени с измислени обвинения за шпионаж.

Техеран е 12-милионен град с перманенти задръствания и информационен блокаж. Повечето жители дори не разбират, че някакъв протест се е случил. Въпреки това протестите са сравнително лесни за намиране, защото са водени от студенти и започват или в университетите, или на големите площади и булеварди в късния следобед между 15 и 17 часа.

Пристигнах на булевард „Енгелаб“, който се прелива в булевард „Азади“. Това е ключовата артерия на столицата, която през годините е ставала свидетел на най-големите промени в Ислямската република. Краят на булеварда дори води до световноизвестната кула „Азади“, което значи „свобода“. Преди революцията през 1979 г. булевардът е носил името „Айзенхауер“ в чест на 34-ия американски президент.

Щом аз знам това, правителството със сигурност го знае. „Енгелаб“ е широка и красива улица, осеяна с дървета и младежи. Интелектуалният център на града. Там се намират няколко сгради на Техеранския университет и редица частни школи за изкуства, чужди езици, кафенета и книжарници.

Рекламен плакат на новата книга на популярния канадски психиатър Джордън Питърсън, залепен на витрината на една от книжарниците по бул. „Енгелаб“. Мога да ви гарантирам, че едва ли ще видите подобно нещо, в която и да е друга страна от Близкия изток и Северна Африка. По случайност в момента четях последната му книга.

Протестиращ-милиционер-протестиращ-милиционер

На всяка пряка са позиционирани между 5 и 10 басиджи – въоръжени с гумена палка, пластмасов щит, каска и каки камуфлаж. Повечето са млади момчета под 30-годишна възраст. Членовете на Басидж като цяло се делят на 3 групи с малки изключения:

- произлизат от малък град или село;
- произлизат от по-религиозно семейство;
- произлизат от по-бедно семейство;

Един от източниците ми дори успя да ме срещне вечерта с негов близък приятел на високо равнище в организацията, който след известно увещаване разкри някои детайли:

„Да не смятате, че ситуацията ми харесва повече отколкото на всеки друг в тази страна? Не! За нас (бел.ред. – басиджи) дори е по-трудно. Поне половината от нас всъщност подкрепят протеста и сме против правителството. Много от нас не вярват в исляма. Но сега всеки мой познат ме гледа като чудовище. Дори да не подкрепят протестите и да са „за“ правителството, повечето басиджи не искат да пребиват жени по улиците. Нито да убиват. За какви ни мислите?

Братовчед ми се присъедини, за да не влиза в казарма. Други момчета го правят, за да получат подкрепа от държавата за прием в университета. За много от нас това е начин да се издигнат кариерно и финансово“, споделя Камран, самият той е от Исфахан.

Той допълва, че за смазването на протестите се предлагат допълнителни възнаграждения и облаги като финансови бонуси или допълнително опрощение на военна служба (една седмица патрулиране при протестите се равнява на 2-3 седмици казарма или стандартна служба).

„Немалка част от полицаите и басиджите, които смазват протестите, все пак го правят по собствено желание. Те или са религиозни фанатици, или са просто безсърдечни насилници. Ако се загледате в някои от тях, ще видите татуировки. Това е напълно харам (бел.ред. – греховно, забранено от ислямския закон). Тези мъже не са вярващи. И въпреки това правителството ги наема и праща, за да бият други невярващи хора. А те приемат, макар че също не вярват. Просто са напълно безпринципни“, твърди Камран.

Кулата „Азади“, погледната отдолу.

Как да разпознаваме цивилна полиция

Особено голям брой от въпросните наемници – те дори не са басиджи – играят ролята на цивилни полицаи. Когато са спешени, е трудно да ги познаеш. Но когато са с мотопед (доста популярно средство за движение в страната), те имат няколко отличителни белега: регистрационните табели са закрити, като в 90% от случаите върху тях находчиво е сложена медицинска маска за лице, движат се по двама души на мотор, на възраст между 20 и 40 г. са, всеки от тях с диагоналка.

Във въпросната чантичка има белезници, лютив спрей или пистолет. Понякога могат да се видят и скрити гумени палки. Въпросните мъже карат постоянно из градовете и наблюдават за размирици или недопустимо поведение – къде се събират големи групи хора, колко жени ходят без хиджаби, вика ли някой „Марг бар диктатур!“ („Смърт на диктатора“, визирайки аятолах Хаменеи), което е най-популярният възглас на протестите.

Обикновено единият кара, а другият е свободен да се оглежда, снима и прави телефонни обаждания, за да докладва. Ако истински цивилен си закрие номера на мотора, наказанието може да бъде особено тежко и затова никой не си го позволява. Ето защо е сигурно, че мотопед със закрит номер е на правителствени „престъпници“.

За да добиете представа колко много са те, ще дам следният пример: за около час шофиране в 12-милионен Техеран може да засечете между 5 и 10 подобни мотопеда. Експериментът беше проведен около 20 пъти.

Двама цивилни полицаи на мотопед в Техеран.

Марг бар басиджи!

Иранците ненавиждат цивилните полицаи и ако ги намерят по време на протест, последиците могат да са фатални. В началото на протестите, когато те бяха далеч по-многобройни и агресивни, има случаи на убити подобни агенти. За един от тях даже се говори, че протестиращите са отрязали пениса му, след като са го убили.

Има и трети често срещан тип сили, които са много ефективни срещу протестиращите. Те обикновено са и най-бруталните. Това са моторизираните бригади (да не се бъркат с цивилките на мотопеди). Те се състоят от тежко въоръжени полицаи или революционна гвардия – каски, броня, палки, димни гранати и пушки за пейнтбол. Въпросните пушки стрелят с пластмасови топчета, а понякога и с оцветяващи такива. Те се ползват, когато протестите са твърде големи и полицията не може да улови всички. Тогава те белязват бягащите хора и автомобили, за да могат останалите власти в града да ги арестуват по-късно.

Малка част от моторизираните бригади носят пушки помпи и автомати. Те също се движат по двама на мотор. Но също така и в глутници по около 40-50 мотора. Глутница е точната дума, защото чуството, което човек има, докато те се движат по улиците, не е на сигурност. А точно обратното – сякаш си в Дивия Запад и мародери препускат през града ти.

Моторизирани гвардейци сплашват населението на Техеран.

Да стреляш по момичета и пенсионерки

Да се върнем на булевардите „Енгелаб“ и „Азади“. Освен позиционираните групи басиджи на преките, по булеварда патрулираха и въпросните моторизирани части. Някои от мъжете снимаха хората по тротоарите с камера. А по тях се движеха изключително голям брой жени без забрадки и то от всякакви възрасти. Те просто се занимаха с ежедневните си задачи. Както споменахме, в Техеран поне ¼ от жените ходят без хиджаб, а другата ¼ го носят изключително хлабаво, като моден аксесоар.

Това не се харесваше на мотористите, които на няколко пъти спираха и откриваха огън по пешеходците на откоси. Независимо кого ще уцелят. Докато се смеят. Тогава се чуваха писъци и хората се разбягваха. Никога не знаеш дали няма да последва арест, а и – повярвайте ми – въпросните топчета причиняват значителна болка. Особено в главата, където се целеха мъжете.

Една възрастна жена с хиджаб, която също беше уцелена по време на случайна стрелба, се нахвърли върху извършителите, които можеха да са ѝ внуци и синове. Крещеше, че са мерзавци и как смеят да нападат ученици и пенсионерки. Няколко цивилни мъже около нея я задърпаха назад с молби да си върви, защото това са престъпници, които няма да я разберат и само ще си навлече още неприятности. Насреща глутницата се смееше.

Басиджи, патрулиращи в центъра на столицата.

Под прикритие с чай

Няколко часа сноване напред-назад по булевардите със сигурност би предизвикало подозрение, затова се прикривах, като се настанявах до прозореца на някое заведение с чаша чай или обикалях от книжарница в книжарница, отново пиейки чай по улицата.

За няколко часа сигурно съм изпил около 10 черни чая, което в съчетание с адреналина ме държа буден поне 24 часа. Накрая се запътих към парка Данешджу, където се помещава градският театър. Някога там се е помещавал националният балет на Иран, най-големият в Близкия изток и Северна Африка. След революцията балетът е забранен.

Любопитен, но несвъран факт, е, че паркът е известно място за хомосексуални срещи.

Точно там беше събрана голяма група тежко въоръжени униформени. Седяха и чакаха. Запътих се към вътрешността на парка, когато чух познатото „Марг бар диктатур!“ Група от около 30-а младежки подпалиха едно дръвче и започнаха да скандират с надеждата повече хора да се присъединят към тях.

Но никой не го направи. С тъжен поглед парковият градинар изгаси дръвчето с маркуча за поливане от близката полянка и ги попита защо са го направили.

Но те нямаха време да отговорят, защото кавалерията пристигна. Изведнъж аз и редица други случайни минувачи се озовахме в меле от мотори, палки, викове и стрелба. Тогава видях, че върху предницата на всеки от моторите беше залепен ликът на ген. Касим Солеймани – предводителят на Революционната гвардия, който беше убит на 3 януари 2020 г. в Ирак при американски удар. Властите издигнаха личността му в култ, като ликът му може да бъде намерен освен по всякакви возила и магазини – и в правителствени постройки, редом до това на аятоласите Хомейни и Хаменеи.

Националният театър на Иран в парка Данешджу, където някога се е помещавал балетът, който вече е забранен. Вдясно от сградата може да видите събрана група от тежко въоръжени полицаи.

Да приключиш протеста за минути

Разпокъсани групички от протестиращи се опитваха да съберат подкрепа в различни части на парка, но в крайна сметка след 30 минути всичко беше приключило. Междувременно невинни минувачи, които бяха пострадали от пейнтбол пушките или полицейските палки се оплакваха на униформените, но без резултат. Гледаха ги като стена.

Но тогава хората започнаха да дразнят полицията. Тук-таме някой се провикваше „Марг бар диктатур“ от колата си, от другия край на парка също. И така хората показаха своята солидарност. Викаха по 1-2 пъти, за да привлекат униформените, но след това спираха, за да не разберат кой наистина вика.

Спрях се до количка с чай, а до мен две жени с хиджаби на видима възраст между 50 и 60 г. се провикваха „Смърт на диктатора!“ и се смееха, докато наблюдават мъжете от революционната гвардия как ги търсят. Точно до мен, при количката за чай, две момчета около 13-14 г. викаха „гол, гол, гол“, което се превежда като „цветя“, но също така и „марихуана“. А те не носеха рози.

Моторите профучаваха покрай тях, без да ги интересува. Накрая обаче силите на реда се изнервиха и започнаха да стрелят и арестуват когото им видят очите. А ние потърсихме спасение в метрото, където служителите бяха отворили пропускателните въртележки, за да влизат бързо всички бягащи – без да плащат или обясняват защо бягат.

Пластмасовите топчета, с които бяхме обстреляни

Няма хора, няма протест

Това се е превърнало в стандартна процедура през последните над 40 дни. Полицията арестува на вълни и задава въпросите след това. Затворите са толкова претъпкани, че настаняват арестантите в складове и хангари.

Никой не знае какво се случва с теб, след като бъдеш арестуван. Не се обаждат на роднини или адвокати, просто изчезваш. Повечето хора седят между 3 и 7 дни, докато полицията намери време да провери съдържанието на телефона и досието им, и да ги разпита. Тъй като нямат достатъчно служители, това отнема дни. И това е случаят с напълно невинните случайни минувачи.

Ако бъдеш заподозрян в съучастие, престоят продължава седмици. Тогава властите предлагат стандартна сделка – предай ни лидерите на протеста и ще те пуснем. А нарочените за лидери и главни действащи лица ги грозят години затвор и дори екзекуция. Към момента се смята, че около 1000 души ги грози подобна съдба. Освен убитите, които вероятно са над 300.

По подобен сценарий се развиха всички протести, които успях да засека – общо 5 на брой. Приключиха, преди да са започнали. В Исфахан минаха 5 минути от първите викове „Марг бар диктатур“ до пристигането на около 30 мотора с цивилни полицаи. Докато прекося площад „Нагш-е джахан“ и стигна до тях, вече нямаше какво да се види.

Басиджи, патрулиращи в центъра на столицата

За много протести научавах вечерта по Уотсап и Инстаграм, когато достъпът до тях биваше възстановен. В един случай младежите бяха протестирали на километър откъдето се намирах, а аз дори не подозирах за това.

Правителството ще победи

„Няма да победим“, категоричен е Надир на 25 г. от малък град, чието име няма да назовем. Срещам го на гарата в Исфахан. Той отива към Техеран, а аз към Шираз, където предният ден се случи терористичен атентат с 15 жертви.

„Аз съм сред организаторите на протеста в родното ми място. Вечерта полицията нахлу в дома при родителите ми, но аз успях да избягам в пустинята. Сега отивам към столицата, за да се скрия за 2-3 седмици. Чичо ми е съдия там, той ще ме защити. Но дотогава телефонът ми ще е изключен, защото веднага ще разберат къде съм“, допълва той.

Според него твърде малко хора протестират, за да може нещо да се промени. През 2008 г., при т.нар. Зелена революция срещу изборни измами и корупция, около 2 милиона души излезли да протестират. Само в столицата са били няколкостотин хиляди, и нищо не се е променило. Сега дори в пика си хората по улиците в цялата страна не са били над 200 хил.

„Истина е, че сега недоволството продължава повече от месец, нещо невиждано. Но е истина и че правителството стои стабилно“, смята Надир.

Студенти на булевард „Енгелаб“, покрай тях минаваха басиджите.

На същото мнение са повечето хора, подкрепящи протестите. Но също така мислят, че промяна в крайна сметка ще има. Но за да не признае поражение, това ще се случи при следващите избори за президент през 2025-2026 г. или при избора нов върховен аятолах.

„Сигурно ще издигнат някой политик реформист, когото обществото харесва. Като Мохамад Катами. Той започна преговорите за ядрена сделка със Запада и отвори редица чуждестранни посолства в страната. Президента Раиси е фанатик, той ще съсипе страната и не е изключено протестите да продължат до края на мандата му. И затова е най-логично да ни успокоят с някой наистина качествен и свестен. Е, доколкото е възможно да има такава личност в иранската политика“, криво се усмихва Надир.

Надир на гарата в Исфахан. Макар че е против правителството и в подкрепа на протестите, той заявява, че е вярващ мюсюлманин. Просто правителството няма нищо общо с исляма. На тениската му пише: „Никой друг герой не е като Али (бел.ред. – имам Али) и нито един меч не е като Зулфигар (бел.ред. – едно от легендарните оръжия на основоположника на шиитския ислям).

Кой ще наследи аятолах Хаменеи?

Това е логична стъпка, тъй като от началото на Ислямската република досега противопоставянето срещу задължителното забраждане само расте, като в момента е стигнало такива пропорции, че повечето хора или са твърдо против, или са по-скоро безразлични към него. Вероятно едва около 30% от населението го подкрепя и то най-религиозната или неука част от него.

Вероятността в следващите до 5 г. задължителният хиджаб да отпадне като изискване – е огромна. Много е вероятно това да се случи или при нов президент, или при нов върховен лидер... Аятолах Али Хаменеи е вече на 83 г. и все още е без ясен наследник за поста.

Последно време обаче в иранското общество се надига подозрение, че той ще бъде наследен от един от своите синове: 53-годишният Мохтаба Хаменеи. Именно той пое контрола върху басиджите, които смазаха протеста през 2008 г., а наскоро скоростно се издигна в духовните среди до ранг на аятолах.

От сравнително слабо известна личност с малко медийни изяви изведнъж той започна да се появява по националните медии доста често и да бъде промотиран като духовен и политически водач и анализатор.

Вторият мотор от дясно наляво е с цивилна полиция.

Мнозина в страната и извън смятат, че именно той ще наследи баща си. Макар че върховният лидер не може да избира пряко приемниците си, той може да посочи фаворит, разбира се.След това всичко зависи от Асамблеята на експертите. Въпросното политическо тяло се състои от 88 души, одобрени от Съвета на покровителите, който, на свой ред, е избран директно или със съгласието на Върховния лидер.

Следващите президентски избори са през 2024 г., като най-късно тогава трябва да разберем дали Хаменеи ще продължи да изпълнява функциите си, или ще бъде сменен. Огромните очаквания са, че новият водач на страната ще опита да спечели благоразположението на населението, като отмени някои закостенели привички и правила.

Сред тях се очаква да бъде именно задължителното забраждане, но също така и отхлабване на медийната цензура и отваряне на страната повече към Западния свят.

Каквото и да стане обаче, все повече изглежда, че Иран нито е ислямска, нито е република...

Калоян Константинов, наш пратеник в Иран

Гняв и страх: Протестите в Иран отвътре през погледа на нашия пратеник там

Ислямът няма общо: Протестите в Иран отвътре (3 част)

Смразяваща корупция: Протестите в Иран отвътре (4 част)

Раят е създаден в Персия: Протестите в Иран отвътре (5 част)