Бивш шеф на затворите: Ако не бъде заловен до 48 часа, беглец може да се крие с месеци

Обикновено, ако беглецът не е заловен в първите 48 часа след бягството по пресни следи, той може да се задържи навън месец, два, три, докато бъде разкрит. Обикновено практиката показва, че ситуативният беглец търси контакт с близки хора - жена, любовница, майка баща.

Това коментира пред bTV ген. Петър Василев, бивш шеф на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, по повод на двата случая с избягали затворници през последните няколко дни.

Николай Николов-Шатката, който изтърпява 20-годишна присъда за убийство, и гватемалският гражданин Хосе Луис Гевара Мартинез, подсъдим за грабеж, отнемане на превозно средство и притежаване на оръжие, избягаха от Софийския затвор на 30 април около 20.30 часа. На 5 май друг затворник избяга от общежитието „Строител“ към затвора в Бургас.

Бившият шеф на затворите обясни, че в случая с бягството от Софийския затвор става въпрос за планирано, а не спонтанно бягство. „Хитрият затворник повече от месец седи затворен на друго място, за да могат да отшумят неща около издирването и той разчита на притъпена бдителност навън. Единственото, което му дава шанс за живот навън, е да избяга в чужбина или в страна, с която нямаме спогодби за трансфер и връщане на осъдени“, обясни ген. Василев.

Той каза още, че бягството от затвора в Бургас не е планирано. В такива случаи затворниците бягат, след като видят подходяща възможност, но без да са планирали бягството си.

По-различен е обаче случаят с бегълците от София. Според генерала избягалите не са случайни хора и разполагат с възможности навън. Той смята обаче, че двамата няма дълго да бъдат на свобода. За гватемалеца имало по-голяма вероятност да избяга зад граница, „но българинът няма шансове за живот на свобода“. „Плюс това той има врагове и навън - освен от преселващите, той трябва да се пази и от хора, срещу които е свидетелствал“, обясни генералът и поясни, че според него двамата все още не са напуснали страната.

Генералът коментира причините, довели до бягството - отпуснатост в състава и небрежно носене на службата. По обясненията му до момента няма данни за това бягството да е станало с помощ на служители от затвора. Според него обаче не е ясно защо тези двамата са били назначени за парнаджии, което е рискована професия и за нея трябва да бъдат назначени професионалисти. „Значи че администрацията е била с вързани ръце и не е могла да назначи други хора. Това е свързано с безопасността. Истината е, че затворите освен от финансов дефицит, са притиснати и от кадрови дефицит. Така се е стигнало и до назначаването на такива хора“, обясни генералът.

Той определи като „фантасмагории“ версиите за това, че двамата бегълци са се качили в кола с полицейски буркан. „Хипотетично всичко е допустимо, но реално ми се струва изключено“, каза той.

Генерал Василев каза още, че за уязвимите места в Софийския затвор и в други затвори се водят на отчет. Тези места би трябвало да бъдат контролирани и наблюдавани постоянно. „Липсата на надзор, липсата на постоянен контрол, който да държи в напрежение работещите лишени от свобода и да им се подсказва, че са постоянно под наблюдение, е причина за бягството. Не отричам, че това бягство е лоша атестация за охраната на затворите въобще“, коментира Василев.