Най-важното сега е да спасим максимално това, което е останало от Спасо-Преображенския събор и да се подготвим с проектна документация, за да може, като се оправи времето, да започне процесът на възстановяване. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе. Той заяви, че с цел недопускане на по-нататъшното разрушаване на Събора след пожара е необходимо да се вземат мерки по консервация на сегашното състояние на сградата. По думите му специалистите ще установят щетите от разрушенията и състоянието на сградата, като е необходимо да се привлече лицензионна проектна организация, която в най-кратък срок да подготви проектно-сметна документация по възстановяването. "Куполът на Събора е изцяло паднал, но слава Богу стените са цели. Успяхме да спасим иконите и църковната утвар и ги предадохме на съхранение в Градския съвет", казва Киссе. Въпреки това, вратите, прозорците, както и всичко останало трябва да се обнови, добавя той. Във вторник се очаква да пристигне експертна група, която в продължение на два – три дни ще направи конкретна оценка на това, което може да се използва, и това, което трябва да се обнови, за да се изчисли предварително каква сума пари ще трябва за възстановяването на Събора, казва още Киссе. Според Киссе родолюбиви българи, главно от Одеса, които имат своя проектна организация, ще направят проектната документация и план-сметката за реставрация. „Ще ги изготвят абсолютно безплатно. Възстановяването ще бъде направено по законите на Украйна”, каза още той. Асоциацията на българите в Украйна ще изпрати благодарствени писма до побратимения с Болград град Генерал Тошево, Дирекцията по вероизповедания и Министерски съвет, за средствата, които България ще отдели за възстановяването на църквата. Община Генерал Тошево ще предостави 10 000 евро, Дирекцията по вероизповеданията - 20 000 евро, а от Министерски съвет ще отпуснат 70 000 евро. В нощта на 25 януари възниква пожар в българската църква „Свето Преображение Господне“ в украйнския град Болград, в следствие на който се срутва 50-метровият й купол. Храмът е построен с труда и средствата на българските преселници в края на 18-ти и в началото на 19-ти век. Църквата е осветена на 29 октомври 1838 г. и тази дата става неин храмов празник. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност.